Каква обаче ще е следващата стъпка на управляващите?
Бутефлика предложи "национална конференция ", която да проведе реформи преди планираните избори, което означава, че той ще остане във властта докато мине гласуването.
Какво искат протестиращите?
За първи път алжирците излязоха на улиците на 22 февруари, за изразят несъгласието си Бутефлика да се кандидатира отново и да бъде преизбран. Президентът все по-рядко е виждан на публични места след удара, който получи през 2013 година.
В понеделник той обяви, че ще оттегли кандидатурата си, но само разгневи демонстриращите, като, на практика, удължи за неопределено време четвъртия си мандат.
В петък, антипрезидентски настроените алжирци отново излязоха на улиците. Този път обвиниха 82-годишния Бутефлика, че „си играе игрички“, за да остане във властта и след като изтече мандатът му. Сега те настояха този президент да се оттегли, след като две десетилетия ги управлява.
Този път мобилизирането на гражданските сили беше оценено от експертите като историческо. Към демонстрантите сега се бяха присъединили много повече хора в сравнение с предишната седмица, когато по данни на протест бяха излезли десетки хиляди алжирци.
Каква е официалната реакция?
Като част от мерките, обявени в понеделник, Бутефлика нареди да се извършат промени в правителството и непопулярният премиер Ахмед Уяхиа да бъде заменен от бившия вътрешен министър Нуредин Бедуи.
И докато отстраняването на Уяхиа удовлетвори някои хора, то издигането на Бедуи, който като министър на вътрешното ведомство на практика наложи стриктна забрана на всякакви демонстрации в столицата, доведе до недоволство на всички.
Новият премиер обеща да състави правителство на технократи, на „млади експерти, мъже и жени“. Това обаче може да се окаже трудно изпълнимо обещание, защото не се знае как Бедуи ще убеди технократите да приемат работа в държавната администрация, която в страната е подлагана на присмех и презрение, освен това той заяви, че този им ангажимент ще е краткосрочен.
Алжирците искат "радикална промяна, а не смяна на марионетките," така се заяви на висок глас с ясни знаци по време на един от протестите в петък.
Главното искане на демонстрантите си остава едно и също: да се сложи край на управлението на Бутефлика и неговия антураж и смяна на политическата система.
Ще отшумят ли протестите?
Откак започнаха гражданските шествия и недоволството излезе на улиците, властите разиграха картата на изчакването. Няма обаче и знак, че демонстриращите започват да „изпускат парата“.
Алжирците продължават да носят в душите си травмата от гражданската война (1992-2002), а официалните власти я капитализираха като страхове и обявиха, че режимът е единствената им протекция срещу възможността да се върне хаосът. Така хората дълго време се въздържаха да излизат и да протестират, в момента обаче те са готови да се обявят против цялата власт на държавата.
Алжирци на всякаква възраст привнесоха тържествена атмосфера в совите демонстрации, обявиха край на наложената забрана срещу манифестациите и развяха своя национален флаг. Съществуват обаче притеснения сред някои от тях, че умората, който съпровожда целия свещен месец на Рамазана, който започва в началото на май, би могла да доведе до изтощение и самото им движение.
Ще има ли насилие и сблъсъци?
Жестоки репресии не се очакват, тъй като полицията се оказва доста объркана, изправена пред лицето на подобни огромни по размера си тълпи.
Недоволните манифестират по мирен начин предимно, няма инциденти и в провинциите през изминалите три седмици.
В столицата Алжир имаше известни сблъсъци по перифериите в края на всеки от петъчните протести, когато някои младежи замеряха с камъни полицаите. Подобни инциденти обаче са сравнително редки, като се има пред вид очевидната масовост на протестите, а и след всеки от тях доброволци в столицата много старателно са почиствали улиците.
Понастоящем няма знаци, че властите ще потърсят начин да се справят с насилие с демонстрантите, особено като се отчете и засилващото се световно внимание към Алжир.
Превод и редакция: Ивелина Ватова
