"Вярвам , че (Западните Балкани) не са толкова уверени днес, както преди две години," каза премиерът от офиса си в Тирана, добавяйки, че "няма съмнение", че това е свързано с нарастващата несигурност относно ангажимента на ЕС към региона като цяло.
Всички страни от Западните Балкани, беден ъгъл на Югоизточна Европа, заобиколен от държави-членки на ЕС, се стремят да се присъединят към блока.
Черна гора и Сърбия са напреднали в преговорите за присъединяване, като се надяват да се присъединят до 2025 г., докато Албания и Северна Македония очакват преговорите да стартират през юни. Още повече изостават Босна и Херцеговина и Косово.
Но с приближаването на изборите за Европейски парламент регионът се чувства все по-нежелан, тъй като общественото мнение и политиците в рамките на блока, особено във Франция, са негативно настроени към перспективата за привличане на нови членове.
Рама заяви, че може да разбере "хладината" около разширяването в светлината на нарастващия популизъм, евроскептицизма и други сътресения. Но "липсата на яснота" има последици за крехките Балкани, добави той, припомняйки предупреждението, което председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер отправи миналата година.
Ако се появи „впечатлението, че не сме сериозни да предложим перспективата за членство в ЕС на Западните Балкани, тогава можем да видим по-късно - и вероятно дори по-рано - това, което видяхме на Балканите през 90-те години,“ каза Юнкер, позовавайки се на десетилетието на брутален конфликт след разпада на бивша Югославия.
Превод и редакция: Юлиян Марков
