София. Мнимите националисти в Скопие трябва да разберат рано или късно, особено след като бързо растящото албанско малцинство става все по-непримиримо, че без подкрепата на много по-голямата България, Македония няма бъдеще, независимо от това дали е член на ЕС или не. Това пише в авторска статия, изпратена до Агенция „Фокус“, Алекс Алексиев, син на бележития български писател и карикатурист Райко Алексиев и внук на Никола Алексиев, дългогодишен активист на ВМРО от Солун. „Когато Югославия се срути след неуспешния опит на обвинения във военни престъпления Слободан Милошевич да я запази със сила, Македония беше напълно сърбизирана“, коментира той. По думите му тогава и лявото, и дясното от политическия спектър се се опитали да си извоюват някаква фалшива политическа легитимност посредством присвояването на българската история и език, но тези опити са обречени. „За Македония сръбската доминация започна още по-рано, когато през февруари 1934 г. Коминтерна, наричан полу на шега "съветското министерство за революция" постанови, че съществува отделна македонска нация и език“, припомня Алекс Алексиев. „Малко по-късно в Яйце, Босна, югославските комунисти (подпомагани от техните послушни на Москва български събратя) обявиха, че цяла Македония, включително нейните български и гръцки части ще бъдат включени в държава гарантирана от Съветския Съюз, с което те открито обявиха териториалните си претенции спрямо тези държави“, допълва той. „Тези процеси бяха ускорени решително след като Тито взе властта в Югославия след войната. Тито започна активна кампания за "дебългаризация" на Македония и сърбизацията на местната комунистическа партия с активната помощ на българските комунисти“, изтъква Алексиев. „Тази кампания беше придружена от активни мероприятия за сърбизацията на македонския език, включително премахването на характерни букви от българската азбука, узаконяването на напълно чуждата сръбска азбука (караджица), внедряването на типично сръбски словесни изрази и т.н. Паралелно с това, течеше активната дебългаризация на комунистическите кадри, масови чистки на културни дейци с българско съзнание и де факто окупацията на Македония от 30 000 предимно сръбски войници“, пише още Алекс Алексиев.