София. Най-старият експонат в музея е дарствената плоча на Флавиана Филократия и е там от създаването му. Това каза за предаването „Легенди за България“ на Радио „Фокус“ уредникът на Археологическия музей в град Сандански Антония Кочева. Тя разказа и историята за намирането й на мястото на съвремния квартал „Спартак“. „През една дъждовна априлска сутрин местен ученик забелязва, че плочата, върху която хората си изтриват краката от калта всъщност е мрамор и върху него има надписи. Той сигнализира ръководството на училището, а те отиват с каруца и взимат плочата. Късмет е, че по това време професор Дечев е там и успява да я види. С нея той се явява още на следващия месец на Световния конгрес на епиграфите в Амстердам с доклад и превода на дарствената плоча“, разказа тя.
Първоначалната сбирка на музея е създадена от учениците на град Сандански, наричан тогава Свети Врач, но преименуван 1936г., уточни тя.
Основите и първият етаж на музея представляват раннохристиянска базилика от 5 век, а по-конкретно базиликата на Епископ Йоан. Музеят се гордее още с добре запазени музайки. На тях могат да се видят изображения на риба – символа на Христа и птица – символа на Рая. Музайките са много добре запазени образци на този вид изкуство, каза още тя и допълни, че за да ги популяризира институцията има образователна програма, с която деца се учат да правят собствени такива по антична технология. Част от тях могат да бъдат видeни в парк Св. Врач в града, в музея и в епископската базилика. Голяма част от мрамора, с който са работили творците на надгробни плочи е местно производство, но тези в Сандански са с добра пластика на лица в портретите, а надписите заемат много малко място. С влизането в музея посетителите се пренасят във времето, могат да видят антиичния живот с керамика, бижута и ежедневни предмети, монети, занаяти и оръдия на труда. Според Антония Кочева този подход кара хората да преживяват историята и така тя да е по-интересна за тях. Този музей е най-старият в югозападна България и е основан през 1936г., добави тя.
Биляна БОЗИНАРЕВА