Казанлък. По предварителна оценка на европейски експерти посетили преди месеци паметника на връх Бузлуджа разходите за реконструкция на монумента са в рамките на близо 7 500 000 евро, каза за Радио „Фокус” арх. Дора Иванова, председател на Фондация „Проект Бузлуджа”. Тя поясни, че в техническия и финансов доклад за паметника Бузлуджа, изготвен от Европа Ностра, публикуван днес, е неабходимо незабавно да се планират и приложат спешни мерки, които да спрат проникването на вода в сградата. Те могат да бъдат предприети и финансирани от българското правителство като извънредна целева помощ, а тяхната стойност е около 500 000 евро.
Иванова поясни, че по експертни данни проектът би генерирал около 600 работни места на година, като за изпълнението му ще бъдат необходими между 4 и 5 години. „Той би могъл да бъде финансиран по един от Европейските структурни фондове, най-вероятно Европейския фонд за регионално развитие или Кохезионния фонд. Ако правителството има интерес независим екип от Европейския съюз (ЕС) би дал безвъзмездна техническа помощ за подготвянето на документите за кандидатстване. С помощта на Европейските фондове може да се разработи и изпълни много по-амбициозен проект, който да включва целия Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“”, поясни арх. Дора Иванова, позовавайки се на данни на европейските експерти.
Сградата беше обявена за един от седемте най-застрашени обекти на културното наследство в Европа за 2018 г. Тя бе номинирана от фондация „Проект Бузлуджа“. През септември делегация от експерти посети паметника и се срещна с представители на властта.
Арх. Иванова поясни, че докладът предлага план за действие, според който Министерски съвет трябва да прехвърли собствеността на паметника на държавната институция, която ще носи отговорност за изпълнението на проекта. Паралелно с това сградата трябва да бъде обявена за паметник на културното наследство от национално значение. Трябва да бъде проведено подробно проучване и да бъде разработен окончателен идеен проект за бъдещето предназначение на сградата, като то бъде оформено чрез обществени дискусии.
Славяна ГАЙДАРОВА