София. Ден, след като се навършиха 143 години от гибелта на Христо Ботев, България се преклони пред подвига на поета-революционер и загиналите за свободата и независимостта на Отечеството. Официалните чествания започнаха още в събота, а в неделя денят бе отбелязан с ритуали по полагане на венци и цветя и различни инициативи в цялата страна. Точно в 12.00 часа в страната прозвучаха сирените в памет на загиналите герои на България. Сирените за деня на Ботев за първи път се използват през 1948 г., когато се отбелязва 100-годишнината от рождението му.
По традиция кулминацията в честването на паметта на Христо Ботев е всенародното поклонение на връх Околчица, в което въпреки лошото време се включиха хиляди българи. Възпоменателният митинг започна с изпълнение на стихотворението „Хаджи Димитър“ от Юлиета Велчева – възпитаник на НУ „Св. Софроний Врачански“. Събитието продължи с участието на Антъни Чучков от НУ „Св. Софроний Врачански“, който рецитира „Обесването на Васил Левски“. Молебен за България бе отслужен от Негово Високопреосвещенство Врачански митрополит Григорий, в съслужие със свещеници от епархията. С рапорт бе обявен успешният край на 73-тия национален туристически поход Козлодуй-Околчица, в който 1400 души от цялата страна, предимно деца и млади хора, извървяха в последните 5 дни 120-километровия път на Ботевата чета и съпреживяха героичното ѝ дело. Всенародното поклонение завърши с поднасяне на венци и цветя, пред паметника, увековечил подвига на Христо Ботев.
Паметта на Ботев бе почетена в родния му град Калофер с митинг-поклонение. С вой на сирена и сведени глави стотиците, дошли в родния град на поета-революционер, почетоха паметта на героите, дали живота си за свободна България. Те положиха цветя и се поклониха пред мемориала на гениалния Ботев.
В София ученици от столични училища четоха стихотворения от поетите Христо Ботев и Иван Вазов в памет на героите, отдали живота си за свободата на родината. Инициативата на Регионалното управление по образование – София-град и на Столичната община се проведе едновременно в пространството пред и около паметника на Васил Левски на бул.„Васил Левски“ и пред гроба на Иван Вазов до църквата „Св.София“. Церемония по повод 143-тата годишнина от гибелта на Христо Ботев се състоя и пред бюст-паметника на поета и революционер в Борисовата градина в столицата. В програмата участваха мъжки вокален ансамбъл „България” с художествен ръководител акад. Валентин Бобевски и Гвардейският представителен духов оркестър. Стихове за Ботев рецитираха учениците Частно основно училище „Изгрев”. Слова произнесоха писателите Здравка Евтимова и Никола Инджов. Да почетат делото на Христо Ботев в Борисовата градина дойдоха духовни, политически лица и граждани. Всички запазиха минута мълчание в памет на поета-революционер.
След повече от 40 години във Велико Търново отново има паметник на Христо Ботев. През 60-те години на миналия век той се е намирал пред Школата за запасни офицери, която носи името на революционера, но след преместването ѝ в Плевен, паметникът е прибран на съхранение във Военното училище. В деня, в който си спомняме за подвига на Ботев и героите на България, бюстът на поета и революционер се върна в центъра на старопрестолния град.
Бюст-паметник на Христо Ботев бе открит и в Пирдоп. Идеята за поставянето му е породена от факта, че в града до този момент няма място, на което да може да бъде отдадена почит към живота и делото на великия българин.
След като на 1 юни 1876 г. Ботевата чета се изтегля към връх Вола и оттам към върховете Камарата, Купена, Околчица, където в продължение на цял ден води сражения, щабът на четата се събира привечер, за да обсъди по-нататъшните действия. Тогава Христо Ботев е убит. За негов заместник е определен Никола Войновски, след което четата тръгва на югоизток. Ботевата чета води сражение в района на Рашов дол, край Лютиброд. В боя загиват Георги Апостолов и още 10 четници. 2 юни за първи път се отбелязва като Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта във Враца и Пловдив през 1884 година. Официално денят се отбелязва от 1901 г. на връх Вола. От 1953 г. до 1988 г. се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. - като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. като Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.