София. Разрешила с огромни трудности четвъртвековния си спор с Гърция около официалното име на страната, Македония се сблъска с още едно препятствие по пътя към влизането в Европейския съюз и НАТО. Нов проблем за бившата югорепублика могат да станат неразрешените исторически спорове със съседната България, отбелязва руската агенция REGNUM.
Като повод за размяната на резки изявления от страна на официалните лица в София и Скопие послужи скорошното изявление на македонския премиер Зоран Заев в парламента на страната, в хода на което той заяви, че споразумението между Гърция и Македония утвърждава на международно равнище съществуването на „македонски език“, посочва медията.
„РЕГНУМ“ коментира, че България, която официално подкрепя евроатлантическия курс на правителството в Скопие, в същото време не признава съществуването на „македонски език“, нито на самия „македонски народ“, разглеждайки македонците като субетническа група в рамките на българската нация, а техният език – като диалект на българския език.
Изказването на Заев бе възприето негативно в София, отбелязва агенцията като привежда думите на министъра на отбраната Красимир Каракачанов, че междудържавните споразумения „могат да се тълкуват само на основата на правата и задълженията, които те пораждат“.
„В този случай, документът не дава основания за изкуствено приписваните от Заев утвърждения, че „македонският език“, който никой не признава за официален, трябва да се счита за законен на цялата територия на Северна Македония“, цитира Каракачанов руската агенция и добавя, че той е отбелязал, че „Северна Македония е географско наименование, което включва и днешни територии на България“.
„Господин Заев с този размах утре може да поиска изъчаването на напълно идентичния български диалект в качеството на чужд език и у нас. Това е неприемливо. Това е провокация“, привежда думите му „РЕГНУМ“, както и тези, в които Каракачанов критикува работата на македонските представители в наскоро създадената двустранна комисия по историческите въпроси и обвиненията му към тях, че опитват да „наложат позиции, които са далеч от историческата истина“. В случай, че Скопие продължи тази си политика, българската страна може да блокира членството на Македония в ЕС и НАТО, посочва още агенцията.
„Ако дори един исторически факт бъде подменен аз ще искам нашата държава да не подкрепи приемането на Македония в НАТО и ЕС“, цитира обещанието на военния ни министър руското издание.
Медията посочва, че заявлението на Каракачанов не е оставено без внимание от Скопие. Министерството на външните работи на Македония оцени думите му като враждебни и противоречащи на сключения през 2017 година Договор за добросъседство между двете страни.
„Заявлението на Красимир Каракачанов представлява отлична възможност за контраотоговор и създаване на негативни настроения, които ни разделят и създават враждебност вместо дружба“, привежда съобщението на македонското МВнР агенцията.
От ведомството посочват, че са „подписали договор за приятелство и имаме намерение да градим приятелство, но това предполага взаимно внимание, уважение и разбиране на интересите на съседа“. „Македония ще продължи своята активна, конструктивна и добросъседска политика в духа на договора с България и европейските ценности, които се подкрепят и от двете страни“.
„РЕГНУМ“ припомня, че Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония, който трябва да бъде ново начало в отношенията между двете страни, бе сключен през август 2017 година, а през януари 2018 документът бе ратифициран от парламентите на двете републики.
Съгласно договора, продължава агенцията, София и Скопие се отказват от взаимните териториални претенции, задължават се да не предприемат и подкрепят действия, насочени срещу другата страна, както и да предприемат мерки за предотвратяване на злонамерената пропаганда и дейност, способна да нанесе вреди на двустранните отношения. Освен това в документа България изразява подкрепа за намеренията на Македония да влезе в ЕС и НАТО.
Медията посочва, че едновременно с това, страните са се договорили за създаване на специална експертна комисия с участие на представители от двете страни, която трябва да се заеме с разрешаването на спорните исторически въпроси, както и със съвместно преразглеждане на учебните програми по история.
***
Neftegaz.ru: Започна се. Макар и със закъснение, България утвърди условията за 3-ата фаза от проекта Open season за развиване на ГТМ на страната, взимайки предвид газопровода „Турски поток“
София. Чак на 20 декември 2018 година Комисията за енергийно и водно регулиране на България на закрито заседание утвърди правилата за провеждането на третия етап от проекта Open Season с цел определяне на растящите потребности на газотранспортната мрежа (ГТМ) на България предвид преминаването през страната на газопровода „Турски поток“, отбелязва специализираният портал Neftegaz.ru, като посочва, че в решението на регулаторния орган са утвърдени Задължителните правила за 3 етап и методологията на ценообразуването.
Както отбелязва изданието, за „Газпром“ това е изключително важен етап.
„Нефтегаз“ припомня, че през ноември 2018 година е станало очевидно, че руският енергиен гигант е определил маршрута на продължението на второто разклонение от магистралния газопровод (МГП) „Турски поток“ към Европа през България, Сърбия и Унгария, независимо че още в началото на октомври 2018 година това е било потвърдено от министъра на енергетиката на Русия Александър Новак.
Сега, когато маршрутът е решен, трябва да бъдат съгласувани тарифите за транзита.
Порталът прогнозира, че „България, разбира се, ще бъде достатъчно лоялна с „Газпром“, за да не повтори действията си във връзка с „Южен поток“.
„Но търгът, вероятно, ще бъде също така ожесточен, защото от Европейската комисия зорко следят за действията на българските власти“, отбелязва още „Нефтегаз“.
***
РИА Новости: В България "украсиха" подарената от Москва елха с жълти и сини корабчета
Москва. Украински активисти проведоха акция около подарената от Москва на София новогодишна елха в подкрепа на сътрудниците на СБУ (Службата за сигурност на Украйна) и моряците, които устроиха провокация в Керченския пролив, предава РИА Новости, като се позовава на публикации в българските медии.
Дървото бе предадено на България от името на правителството на Москва и бе поставено пред църквата Света Неделя в центъра на София.
Както отбелязва руската агенция, участниците в акцията „украсиха“ елхата с антируски листовки и жълто-сини кораби с имената на украинските военни, обвиняеми в нарушаване на руската държавна граница и поискаха освобождаването им.
РИА Новости все пак отбелязва, че полицията ни е обявила акцията за незаконна и е разгонила участниците в нея, а освен това е свалила проукраинските „украшения“ от дървото.
По данни на нашите медии, в най-близко време активистите трябва да се явят в полицията, за да дадат обяснения.
***
„Правда.ру“: Гърция и България призоваха Съюза да се определи с миграционната си политика
Москва. Премиерите на Гърция и България Алексис Ципрас и Бойко Борисов се обърнаха към Брюксел с искане да се определи с миграционната политика на Съюза, пише руският онлайн портал „Правда.ру“.
Както отбелязва изданието, двамата премиери възлагат големи надежди на Румъния, която през следващата година за първи път в своята история ще бъде председател на Съвета на Европейския съюз. „Правда“ посочва, че на проведената в Белград четиристранна среща между лидерите на Сърбия, България, Румъния и Гърция е отделено голямо внимание на миграционния въпрос, който през последните години е крайно остър в Европа.
Порталът пише, че не е изненадващо, че най-обезпокоени от миграционния въпрос са именно четирите страни от Източна Европа, които се явяват първите, в които попадат бежанците, откъдето те после се стремят да попаднат в по-богатите и гостоприемни европейски страни – Германия или Франция.
„Правда“ припомня, че немският канцлер Ангела Меркел е молила Бойко Борисов да приюти в България част от мигрантите. „В Германия, оплакала се Меркел, те са прекалено много. Борисов, което е забележително, е отказал да се съобрази с молбата“, пише изданието.
***
„То Вима“ (Гърция): Българският президент се противопостави категорично на Преспанския договор, вицепремиерът Каракачанов заплаши София да блокира Скопие за ЕС и НАТО
Атина. Консервативният гръцки вестник „То Вима“ отбелязва в един от основните материали на онлайн изданието си, че българският президент Румен Радев за първи път публично е заел категорична позиция срещу споразумението за името между Атина и Скопие и е разкритикувал остро правителството на премиера Бойко Борисов по този повод.
„Действията на българското правителство за приемането (в ЕС и НАТО) на страните от Западните Балкани се правят много бързо и са за сметка на нашата страна. Трудно е да се разрешат вековни проблеми само за шест месеца. Скоростта, с която правителството подписа Договора за добросъседство (с Македония) б ез да го обсъди с Гърция и без вътрешен консенсус е необяснима“, заяви Радев.
„Като президент на България, аз не съм съгласен с името „Северна Македония“. Няма такава страна. Такова име не може да бъде прието. Не можем да приемем, че има „македонски език“. Това е най-лошото възможно нещо за стабилността на Балканите“, обясни българският президент, цитиран от „То Вима“.
Българският вицепремиер също е срещу споразумението
Изданието отбелязва също, че вицепремиерът Красимир Каракачанов преди няколко седмици реагира изключително негативно на Преспанския договор и заплаши, че София ще наложи вето на приемането на Македония в ЕС и НАТО, ако договорът за името бъде приложен.
„Господин Заев, не злоупотребявайте с въпроса за името (на Македония). Това може да ви струва приемането в ЕС и НАТО. Няма да допуснем компромис с историята на Бъългария, тъй като територията (на Македония) е била българска“, цитира думите на Каракачанов гръцкият вестник.
„То Вима“ посочва също, че вицепремиерът е определил като провокативно изказването на Заев в македонския парламент, в което той твърди, че Преспанския договор гарантира признаването на „македонския език“ и че той повече няма да може да бъде оспорван.
Според цитата на изданието, Каракачанов е казал, че „няма такъв език и никой не може да го признае“.
Превод и редакция: Иван Христов
