От БСК посочват, че използваната методология, модели, очаквания и конкретни изходни параметри, на основата на които се определят прогнозните размери на минималната работна заплата са напълно неасни. Според тях предвиденият ръст от 9,8 % на минималната работна заплата не съответства на регламентите в конвенцията на Международната организация на труда, според които увеличението надвишава с повече от 3 на сто прогнозираната производителност на труда и средно-годишната инфлация от 3%.
От Стопанската камара смятат, че увеличението на минималната работна заплата се отразява негативно на пазара на труда, на заетостта и особено върху хората с ниска квалификация, образование и на жените-майки. Те посочват, че в периода 2016-2018 г. се наблюдава значителент общ спад на заетостта в страната от над 69 хил. души, от което ясно се вижда връзката с високото и нарастващо отношение на минималната работна заплата и средната работна заплата за последните три години в повечето административни области.