На този фон българските институции изразиха на различни мнения за това каква позиция трябва да има страната ни за случващото се в Боливарската република.
В понеделник държавният глава Румен Радев заяви, че България трябва да се въздържи от подкрепа на предложената европейска позиция. Според него във Венецуела съществува реален риск от ескалация на напрежението и насилие и е необходимо да се съхрани диалогът между управляващите и опозицията в името на мирно решение за бъдещето на страната. По думите му политическата криза може да се реши единствено с организирането на прозрачни избори според конституцията на страната и с международно наблюдение, но направеното предложение за обща европейска позиция не води до подобно решение и България трябва да се въздържи от подкрепата му.
Междувременно Министерството на външните работи излезе с позиция, в която изразява подкрепата си за председателя на Националното събрание Хуан Гуайдо. В нея от МВнР посочват, че венецуелският народ трябва да получи правото сам да определи своето бъдеще, основано на принципите на демократичната и правовата държава. „Вярваме, че г-н Хуан Гуайдо, председател на Националното събрание, като изпълняващ функциите временен президент на Венецуела, ще насрочи провеждането на свободни, честни и демократични президентски избори в съответствие с конституцията. МВнР е инициирало съгласувателна процедура за проект на решение, с което да се подкрепи преходът към демократично управление във Венецуела, основан на върховенството на правото и зачитането на човешките права“, става ясно от позицията. От МВнР съобщават, че по официални данни Венецуела са напуснали вече около 4 млн. души, а страната е изправена пред огромна хуманитарна криза - инфлацията е на път да достигне 1,7 милиона процента. Липсват хранителни стоки, лекарства, питейна вода.
От Външно министерство припомнят, че на 26 януари 2019 г. ЕС, включително България, призова за спешно провеждане на свободни, прозрачни и честни президентски избори във Венецуела, а в своя резолюция Европейският парламент заяви пълната си подкрепа за Националното събрание като единствения легитимен демократичен орган на Венецуела и призна Хуан Гуайдо като легитимен временен президент в съответствие с венецуелската конституция.
Във вторник Съветът за сигурността при Министерския съвет подкрепи позицията на ЕС и международната общност, които признават председателя на Националната асамблея Хуан Гуайдо като временно изпълняващ функциите на държавен глава.
Заседанието бе председателствано от министър-председателя Бойко Борисов, като в него участваха вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева, представители на службите за сигурност и на президента на Република България. Документът беше подкрепен от всички членове на Съвета с изключение на представителите на президента.
Позицията си по казуса „Венецуела“ изразиха и редица политически формации.
ПП АБВ първа заяви своето мнение, като призова правителството категорично да вземе позиция за ненамеса във вътрешните работи на Венецуела, тъй като това според тях не е в полза нито на ЕС, нито на която и да е друга държава.
Същата позиция заеха и от БСП, като лидерът на партията Корнелия Нинова подчерта, че Европа не е взела единно решение по въпроса.
СДС настоя българското правителство да признае Хуан Гуайдо за легитимен временен президент на Венецуела. Според партията България, като страна извоювала демокрацията си, не без помощта и на световната общност, е длъжна да защити по един недвусмислен начин стремежа на всеки един народ да се освободи от диктаторите си.
ГЕРБ застанаха зад позицията на българското правителство. Според тях като европейска държава България трябва да подкрепи своите партньори. Те подчертаха, че солидаризирането ни с държави, които са солидарни с нас, е защита на националния ни интерес. Те определиха позицията на държавния глава Румен Радев като политически гаф, който ни лишава от авторитет.
От „Движение България на гражданите“ считат, че единственото решение на кризата във Венецуела е провеждането на свободни и демократични избори за президент. Затова те призоваха българското правителство да предложи и прокара обща европейска позиция, съгласно която Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) да подпомогне организацията и да извърши наблюдението на изборите, като по този начин да бъде гарант за излъчване на легитимна президентска власт във Венецуела.
Агенция „Фокус“ припомня: Мадуро, който ръководи страната след смъртта на Чавес през 2013 г., бързо загуби подкрепата на повечето венецуелци заради икономическата криза. През 2015 г. за първи път от дълго време опозиционните сили спечелиха парламентарни избори и спечелиха конституционно мнозинство в Народното събрание. Въпреки това, Върховният съд, който се подчинява на Мадуро, блокира всички опити за смяна на правителството в страната. За още по-голяма консолидация на властта беше свикана Конституционната асамблея - орган, който замени опозиционния парламент и беше напълно подчинен на чавистите.
На 10 януари 2019 г. Мадуро отново встъпи в длъжност като президент. Страните от групата в Лима (12 латиноамерикански държави, които не признаха КЗ) нарекоха изборите нелегитимни и призоваха Мадуро да прехвърли властта на парламента. На този фон новият ръководител на Народното събрание на Венецуела Хуан Гуайдо заяви, че е необходимо да се създаде преходно правителство, за да се спре "узурпацията на властта". Големи протестни действия в страната започнаха през 2017 г.
На 11 януари 2019 година Гуайдо обяви, че конституцията на Венецуела му позволява да изпълнява правомощията на държавния глава. Председателят на парламента се позовава на членове 233, 333 и 350 от конституцията на Венецуела, според които ако президентът на републиката не може да изпълнява задълженията си, властта преминава към председателя на Народното събрание. На 23 януари Гуайдо се обяви за изпълняващ длъжността президент.
