Москва. Не само Изтокът е сложна материя. Това изказване е актуално и за страните от бившата СФР Югославия. Балканите са бурето с барут на Европа, което може да избухне във всеки един момент и днес обстановката в региона отново се нажежава, пише руското специализирано интернет издание „Балканист“ в материал, представен без редакторска намеса.
Състоянието на нещата в Косово е доста крехко и в голяма степен деликатно: от решаването на статута на региона до голяма степен зависи съдбата на държавите както на Балканите, така и в самата Европа. Паралелно с това Евроатлантическият алианс укрепва присъствието си в региона и провежда учения в Косово, черна гора, Хърватия и Македония (Словения и Босна и Херцеговина (БиХ) засега заемат неутрална позиция).
При тази ситуация всяка от страните се стреми да обезпечи собствената си сигурност чрез придобиване и обновяване на въоръжение. За това как страните от бивша Югославия готвят своите военновъздушни сили за отбрана, четете в обзора, който следва.
ВВС на Сърбия
До последните години техническото състояние на техниката на сръбските военновъздушни сили беше доста лошо. И ако на хартия изглеждаше сравнително добре, в действителност този тигър беше „хартиен“, като особено тежко беше положението с многоцелевите самолети и ударнитехеликоптери. Армията се оказа в упадък след агресията на НАТО и натиска от страна на Алианса и САЩ.
В резултат от възприемането на курс към укрепване на отбранителните способности на страната, сръбските власти започнаха да търсят способи за засилване на армията, ВВС и ПВО на държавата. Те намериха решението в Русия, Китай и Беларус.
Така, по-рано Русия подари на Сърбия 6 изтребителя МиГ-29. За тяхната модернизация бяха похарчени около 120 милиона долара, благодарение на което машините бяха подобрени до версия МиГ29СД и вече се намират в строя заедно с четири сръбски. На ред са още четири МиГ-29, подарени от Беларус; след ремонт и модернизация, планирани до 2021 година, те, като МиГ-29СМ, също ще бъдат въведени в експлоатация.
Що се касае до вертолетите, то през 2015 година между Русия и Сърбия бе подписан договор за доставка на два Ми-17В-5. До края на 2019 година се планира доставката на още три хеликоптера Ми-17В-5 на обща стойност 51 милиона долара. Освен това Сърбия придоби 4 ударни вертолета Ми-35М. Тяхната цена е 120 милиона долара, а доставянето им се очаква в първата половина на 2020 година.
Като цяло от май тази година Сърбия придоби военно оборудване от Русия за сумата от над 619 милиона евро.
В бъдеще страната планира да закупи и хеликоптери Ми-35М и Ми-17, като през следващите 10 години е вероятно сръбските военновъздушни сили да бъдат попълнени със самолети Су-30СМ.
Сърбия е закупила 9 хеликоптера H145M от Германия. Пет от тях са предназначени за военновъздушните сили на страната, останалите четири (както и три хеликоптера H215 Super Puma) ще получат МВР. Общата стойност на машините е 175 милиона евро.
От Китай са закупени две батареи безпилотни летателни апарати (БПЛА) Wing Long 2 на обща стойност 30 милиона долара. Доставката на машините се очаква през 2020 година.
Структурата на сръбските военновъздушни сили е представена от 2 авиобригади - в Ниш и в Батайница. На разпложение 98-а авиобригада в Ниш има 22 щурмовика J-22 "Орао", транспортни самолети Ан-2ТД, 2 хеликоптера "Ми-8Т" и 15 хеликоптера "Аероспатиал Газел" XT модификации 40, XH 42M, 45M и 47, XO 42.
204-та авиобригада в Батаиница е оборудвана с три самолета МиГ-21, 14 самолета МиГ-29, Як-40, 20 леки самолети Соко Г-4 Супер Галеб и леки транспортни самолети Dornier Dо-28D2. В Батаиница са разположени и 2 хеликоптера Ми-17B-5 и 15 хеликоптера Aerospatiale Gazelle с модификации ХТ 40, ХН 42М, 45М и 47, ХО 42 и 45, ХИ 42.
ВВС на Хърватия
Въпреки че Хърватия е член на НАТО и може да възложи защитата на въздушното си пространство на силите на Алианса, страната активно се занимава с придобиване на нови изтребители.
Когато Хърватия се присъедини към Алианса, нейната въздушна отбрана и военновъздушни сили бяха интегрирани в системата на НАТО. Така Центърът за наблюдение на въздушното пространство в Подворница докладва на Интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО CAOC Torrejon в Испания.
Днес Хърватските военновъздушни сили включват няколко въздушни бази. На 91-ва военновъздушна база в летището Плесо е дислоцирана ескадрила от 12 многоцелеви изтребители МиГ-21бис/UMD и авиационно-технически батальон. В състава на 94-а военновъздушна база в Лучко (в близост до Загреб) влиза една многоцелева вертолетна ескадрила Ми-171. На 93-а военновъздушна база в Задар е разположена една транспортно-вертолетна ескадрила Ми-8МТВ-1, една авиационна учебна ескадрила PC-9M и Zlin-242L, пожарна ескадрила CL-415 и AT-802A/F, вертолетна учебна ескадрила Bell-206B3 и бойна вертолетна ескадрила OH-58D, представена от 16 машини, предадени от САЩ през 2016 година. Също така от 2006 година ВВС на Хърватия използват израелски БПЛА клас Elbit Skylark и БПЛА клас Elbit Hermes 450 - от 2003 г. насам.
През юли 2017 г. хърватското министерство на отбраната обяви старта на програма за замяна на многоцелевите изтребители МиГ-21бис /UMD поради края на техния експлоатационен живот през 2022 година. Като потенциален заместител бяха разгледани предложенията на пет страни: Гърция, Израел и САЩ за доставката на General Dynamics F-16, Швеция със Saab JAS 39 Gripen и Южна Корея с KAI T-50 Golden Eagle.
На 29 март 2018 г. хърватското правителство единодушно реши да закупи 12 самолета F-16 C / D Barak Block 30 от Израел на обща стойност 2,9 млрд. куни (около 420 млн. евро). Но на 6 декември 2018 г. израелските медии съобщиха, че администрацията на президента на Съединените щати Тръмп е спряла всички сделки с Израел, позовавайки се на отказа им да спазват насоките на САЩ за прехвърляне на оръжие. Във връзка с това, споразумението между Хърватия и Израел вече не е валидно. С отмяната на сделката започнаха активни преговори за закупуването на Saab JAS 39 Gripen от Швеция. Очаква се скоро да бъде сключено споразумение, а първите самолети ще бъдат доставени в периода 2022-2024.
Като помощ от САЩ, Хърватия получи 2 хеликоптера UH-60M, които се очаква да бъдат доставени през 2020 г. Ескадрилата от нови транспортни хеликоптери UH-60M се планира да влезе в експлоатация до 2025 г., когато ще изтече срока на експлоатация на сегашните хеликоптери Ми-8.
ВВС на Словения
Словения има малки и компактни ВВС, които са напълно интегрирани в структурата на НАТО.
Основата на ВВС на Словения е 107-а авиобаза, разположена на летището Цекрле-об-Кръкли. Тя има на разположение 9 самолета Pilatus PC-9, чешки учебни самолети Zlin Z-43 и Zlin Z-242, транспортни самолети L-410 и Pilatus PC-6. 15-ият хеликоптерен батальон, също разположен в Цекрле-об-Кръкли, включва Bell 412, Eurocopter AS512 и тренировъчния Bell 206.
ВВС на Босна и Херцеговина
ВВС на Босна и Херцеговина, в резултат от изтеклия срок на експлоатация на много самолети и хеликоптери, се намират в упадък. В тяхната структура влизат три вертолетни ескадрили, които са разположени на 3 авиобази – в Сараево, Баня Лука и Тузла.
В състава на ВВС влизат 6 руски хеликоптера Ми-8/17, 9 американски хеликоптера Bell-UH1 и 9 френски Aerospatiale Gazelle.
Босна и Херцеговина обмисля възможността да закупи още няколко руски хеликоптера Ми-17 в близко бъдеще. Ако страната се откаже от този план, Съединените щати й обещават помощ под формата на хеликоптери UH-60M. Също така в периода до 2025 г. БиХ планира да закупи 12 френски хеликоптера Airbus H215.
ВВС на Северна Македония
ВВС на Северна Македония през последните няколко години значително намаляха поради края на живота на много хеликоптери. И в резултат на Преспанския договор с Гърция небето на страната ще бъде пазено и патрулирано от съседката й.
В структурата на бригадата на Северна Македония влиза Центъра за подготовка на пилоти, който е построен с подкрепата на Израел. Той включва 4 американски учебни вертолета Bell 206B-3 и тренировъчна ескадрила, която включва 5 самолета Zlin Z-242L и един Zlin Z-143L. В допълнение, македонските ВВС бойна вертолетна ескадрила „Нощен гръм“, която включва 4 Ми-24W и транспортна вертолетна ескадрила „Буцефал“, състояща се от шест Ми-8МТ / 7.
Струва си да се отбележи, че Македония има добри отношения с Израел в областта на военната промишленост и ВВС. Освен това, след влизането на страната в НАТО, въздушните сили на Северна Македония очакват безвъзмездна помощ от САЩ.
ВВС на Черна гора
Структурата на черногорските военновъздушни сили включва смесена хеликоптерна ескадрила, която включва три машини Bell 412 и пет Aerospatiale Gazelle. Въпреки това, във връзка с влизането на Черна гора в Алианса, нейните военновъздушни сили очевидно се допълват.
Превод и редакция: Иван Христов
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"