Москва. Македонският парламент одобри преименуването на страната в Северна Македония. По този начин може да бъде поставена точка на многогодишния спор между Атина и Скопие за името на бившата югорепублика, което съвпада с името на историческата северно-гръцка област, пише руският онлйан портал BFM.ru.

Гръцкият премиер Алексис Ципрас вече поздрави своя македонски колега с приемането на Преспанския договор, подписан между страните през лятото на миналата година, отбелязва още изданието.
Сега пред Скопие е открит пътя към НАТО и Европейския съюз, счита историкът Артьом Улунян:
„Гърция вече няма да блокира приемането на Македония в НАТО и ЕС. По този начин, въпреки опитите на тези, които се опитваха да използват т.нар. национален въпрос за собствени цели, все пак мнозинството се изказа в подкрепа на решението на главния проблем – легитимацията на страната. Въпросът за името на страната е преди всичко проблем за легитимацията на страната в системата на международните отношения, защото дори в ООН тя не се казваше „Република Македония“, а „Бивша югославска република Македония“. Изобщо, Македония е разделена между държави: това са: Македония, която сега получи названието Северна Македония – т.нар Вардарска Македония, България и Егейска Македония. Така че има три части на едно географско пространство и да се нарече една страна с това общо географско понятие не беше съвсем справедливо“.

Преименуването на Македония ще има сериозни последствия, уверен е научният сътрудник към Центъра за изучаване на съвременните балкански кризи към Института за славяноведение на РАН Мария Третякова:
„Международната общност просто отне правото на цял народ на самоопределение, пренебрегна волята на македонския народ, който, на референдума от 30 септември, ясно показа, че се обявява против промяната на името. Самият процес, в който имаше груби конституционни и демократически нарушения, не може да бъде стабилен, не може да реши в дългосрочна перспектива въпросът, който уж трябва да реши. Преспанският договор има за цел да реши македонският въпрос преди всичко в интерес на съседните страни на Македония, в този случай – Гърция. Въпрос, който е поставен така, а не на компромис и съобразяване с интересите на двете страни, не може да предложи стабилно дългосрочно решение. Македонската опозиция, македонският президент и македонският народ, преобладаващото мнозинство, не са съгласни с това решение и го считат за нелегитимно. Ето защо този въпрос, както си мисля, повлия много зле на сигурността и създаде маса други проблеми, които ще се проявяват в близкото бъдеще“.

Решението на македонското правителство за преименуване на страната доведе до оставката на министъра на отбраната на Гърция. Панос Каменос вече обяви, че неговата партия „Независимите гърци“ излиза от управляващата коалиция и подчерта, че тя ще гласува с „не“ на вота на доверие на правителството на премиера Алексис Ципрас. Той отбеляза също, че след него оставката си могат да подадат още 6 министри. На въпроса, може ли заради Македония в Гърция да започне правителствена криза, отговаря Юрий Квашин, завеждащ сектора за изследвания на Европейския съюз от Института за световна икономика и международни отношения към РАН:
„Първоначално министърът на отбраната на Гърция казваше, че в случай на гласуване за ратификация на споразумението с Македония, при което Македония ще запази своето име даже в съставен вид, той ще бъде принуден да излезе от състава на правителството и да се реши на този правителствен разкол. От гледна точка на партията на Каменос, думата „Македония“ изобщо не може да се употребява в състава на името на новата държава. Т.е., от гледна точка на Каменос, например, би било нормално името „Скопие“, държавата да бъде наречена в чест на столицата. Загубвайки даже и като съюзник партията „Независимите гърци“, Ципрас теоретически може да разчита на подкрепата на друга малка партия – „То Потами“ (Реката). Тя, най-вероятно, ще се присъедини към партията на Ципрас и може да гласува за доверие на правителството и след това те със съвместни усилия да гласуват за ратификацията на споразумението между Македония и Гърция. Този сценарий ми се струва доста вероятен“.

BFM.ru отбелязва също, че Законът за преименуване на страната, който бе приет от парламента, сега трябва да бъде подписан от президента на Македония Георги Иванов. Но по-рано той заяви, че няма да направи това. На свой ред, лидерът на най-голямата опозиционна партия в Македония поиска разпускане на парламента и провеждане на предсрочни избори.

Превод и редакция: Иван Христов