Белград/Прищина. След като Гърция и Бившата югославска република Македония постигнаха компромис в спора името на страната, международният натиск се прехвърля върху сръбския президент Александър Вучич, за да работи за постигане на споразумение с косовския си колега Хашим Тачи. Това ще позволи на двете страни да се присъединят към Европейския съюз и, поне в случая с Косово, към Организацията на Северноатлантическия договор, коментират в редакцията на американската агенция Bloomberg.
„И двамата знаем какво искаме", заяви Вучич, чиято страна е централна в регион в геополитическа борба за влияние между Русия и Запада, в речта си пред Меджународната конференция по сигурността в Мюнхен.
Бивш ученик на покойния Слободан Милошевич, Вучич няма илюзии, че постигането на споразумение ще бъде лесно. И двамата лидери ще трябва да обяснят на избирателите, че нито една от страните няма да получи всичко, което иска.
Макар че визията на Сърбия е потенциален икономически тласък за присъединяване към ЕС, Косово се стреми да затвърди своята независимост и Европа иска да увеличи стабилността на Балканите.
Тачи и Вучич достигнаха близо до сделката миналото лято, но перспективата, че тя може да включва размяна на територия на Балканите, сцена на най-тежките сблъсъци в Европа след Втората световна война, предизвика напрежение. Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че подобен сценарий ще отвори кутията на Пандора и ще заплаши години на усилия за прекъсване на връзките между етническата принадлежност и националните граници. САЩ се показаха по-благосклонни към идеята.
Русия и Китай, които подкрепиха отказа на Сърбия да признае Косово, сега казват, че приемат всяка позиция, която Белград защитава. Въпреки това, Русия е предпазлива към всяка сделка, която би могла да ускори членството на Сърбия в ЕС и да намали още повече регионалния й отпечатък.
На свой ред в Мюнхен Тачи изрази надежда, че 2019 ще бъде годината на споразумение между Белград и Прищина. „Това е най-добрият път за нашите страни и за Западните Балкани", увери косовският премиер.
Косово, населено предимно от етнически албанци, обяви независимост през 2008 г., девет години след бомбардировките на НАТО, с които бяха изгонени войските на Милошевич. Нито едно сръбско правителство не е приело независимо Косово.
Отношенията се влошиха миналата година, след като Сърбия блокира влизането на Косово в Интерпол, международната полицейска организация, а Косово въведе 100-процентови мита за внос на сръбски стоки.
Докато и двамата лидери твърдят, че са готови да подновят преговорите, Вучич заяви, че ще трябва най-напред да бъдат премахнати митата и допълни, че всяка сделка изисква свободно движение на стоки и хора.

Превод и редакция: Тереза Герова