Подвеждане под отговорност на „тримата големи“ в съдебната система; Делото „Колев“
Беновска покани Магдалинчев в студиото с надеждата представляващият Висшия съдебен съвет (ВСС) да даде повече информация относно как ще бъдат контролирани и санкционирани в случай на нарушение – главният прокурор, председателят на Върховния касационен съд (ВКС) и председателят на Върховния административен съд (ВАС). Магдалинчев обясни, че става въпрос за подвеждане под отговорност, а не санкция при извършване на умишлено престъпление. „В българската конституция има един основен текст – член 129, ал. 3, който предвижда принципната възможност за освобождаване от длъжност, респективно за „тримата големи“, предсрочно прекратяване на мандата, когато са налице тези предпоставки, изброени в Конституцията. По отношение на „тримата големи“ по особеното е – текстът, в който се предвижда при наличието на влязла в сила присъда за умишлено престъпление, с което е наложено наказание – лишаване от свобода. Предвидени са и още хипотези – една, от които е, примерно, при неизпълнение на служебните задължения и когато е допуснато драстично нарушение на личните права. Това са възможности както за всеки магистрат, така и за „тримата големи“, защото те са магистрати по своята същност и затова в тази разпоредба, наред с възможността за прекратяване или освобождаване от длъжност, редовите магистрати и те като магистрати – за тях е предвидена такава възможност“ коментира Магдалинчев. Той отбеляза, че водещата, може би, има предвид оповестеното преди няколко дни от правосъдния министър за търсене на отговорност и за временно отстраняване от длъжност и респективно за задвижване на досъдебно производство по отношение на главния прокурор.
Беновска уточни, че „поклонниците на председателя на ВКС Лозан Панов, които имат определени и политически пристрастия, и определено финансиране, за да извършват това спорят с министъра на правосъдието, че не могат да бъдат подведени под общ знаменател „тримата големи“, защото прокурорът бил защитник, адвокат на държавата, както се изразяват, а съдът бил безпристрастен. Скоро ще разберем дали съдът е безпристрастен“. Магдалинчев обясни, че в Конституцията и закона за съдебната власт за „тримата големи“ са предвидени еднакви процедурни правила за избора им, за качества, които трябва да притежават, и за освобождаването им от длъжност, но не са предвидени правила за извършено умишлено престъпление при все още необразувано съдебно производство. Беновска попита защо наказателно-процесуалният кодекс досега не е бил изчерпателно разработен при такава хипотеза. Магдалинчев отговори, че не знае причината, но вероятно, защото „тримата големи“ са и магистрати, както всички други. Водещата опроверга твърдението, че са като останалите, защото председателите на ВКС и ВАС са членове на Висшия съдебен съвет по право, а други магистрати не могат да бъдат по право. „А, могат ли те да бъдат наказателно неотговорни при извършване на престъпление и тримата?“, попита представляващия ВСС и обясни, че както обикновените хора и „тримата големи“ носят отговорност за деянията си.
„От какво се страхуват защитниците на Лозан Панов, ако се въведе една такава равнопоставена възможност между него и главния прокурор?“ попита политическият журналист. Магдалинчев отговори, че „стъпват“ на препоръка на Венецианската комисия по повод осъдителните дела срещу България по случая „Колев“ – дела, които се водят от наследниците на покойния прокурор Николай Колев в Страсбург и 2002 година се е приело, че тогавашният главен прокурор Филчев има прекалено голяма власт и поради тази причина не може да започне разследване, тъй като прокуратурата е централизирана структура. „Сега се предлагат унифицирани текстове по отношение на „тримата големи“. Няма значение кой, кога би могъл да извърши умишлено престъпление. Това законът не го разделя по никакъв начин“ обясни Магдалинчев, а Беновска отбеляза, че решението по делото не се изпълнява повече от 10 години и попита дали решението съдържа възможност независимо, че Никола Филчев отдавна не е главен прокурор, да му бъде потърсена съответната отговорност. Магдалинчев подчерта, че това е възможно. ако не е изтекла давността предвидена в закона за съответното деяние. Представляващият ВСС обясни, че при положение, че се приема възможността главният прокурор да извърши престъпление - няма причина да се изключва вероятността и другите „двама големи“ да извършват престъпление. Той отбеляза, че става въпрос за „умишлено престъпление“, а не от общ характер, което означава, че и лека телесна повреда може да бъде причислена към умишлените престъпления.
Тълкувателните решения на ВКС и гражданската конфискация; Христо Бисеров; Къде е казармата на Лозан Панов?
Беновска припомни, че по делото „Колев“ умишленото престъпление е превишаване на правата на главния прокурор и коментира, че ВКС повече от ВАС издава тълкувателни решения, които са спорни, и преди около година е излязло решение на ВКС, което постановява, че не може да се извърши конфискация на лица, които нямат влезли в сила или са приключили по давност наказателни производства, а най-пресният случай е на Христо Бисеров. „Благодарение на това решение – не само той, но вероятно и приятелят на Лозан Панов – Иво Прокопиев и последващи други бизнесмени – могат да бъдат освободени от конфискация“, подчерта Беновска и попита Магдалинчев дали това може да се окачестви като превишаване на правата от страна на председателя на ВКС Панов. Магдалинчев отговори, че не е съгласен с това, че ВКС има противоречиви тълкувателни решения. „Това тълкувателно решение, което излезе миналата година, предизвика повече полемика в обществото. Гражданската конфискация по принцип е предвидена и тя няма нищо общо с наказателната отговорност. В това тълкувателно решение на ВКС се приема, че трябва да има образувано наказателно производство или да е започната такава процедура, за да може да се приложат механизмите на гражданската конфискация, които са предвидени в закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, което е различна хипотеза. Тя съществуваше и в стария закон. Винаги по този специален ред се предвижда да се извършва гражданска конфискация не защото е извършено или не е извършено престъпление, а защото не може да се установи произходът на средствата, доходите. След това парламентът коригира нещата и извърши промяната в закона“, обясни Магдалинчев. Той подчерта, че по времето на случая „Бисеров“ такъв е бил законът и се е прилагал, както е разписан. „Аз не мога да каза, че г-н Панов сам би повлиял толкова много, че да промени позицията или мнението на толкова много колеги“ заяви Магдалинчев, но Беновска подчерта, че и други хора имат интерес от това. „Лозан Панов не е самотен бегач на дълги разстояния, макар че тича сам доколкото знам в Южния парк, казвам го образно. Той е мотивиран от присъдружните му политически кръгове, богати лица и т.н.“, заяви Беновска. Представляващият ВСС коментира, че Панов има позиции, за които твърди, че са лично негови убеждения и това колко други фактори седят зад тях е отделен въпрос.
Водещата припомни, че преди около година във връзка с инициативата на Каракачанов да апробира ситуацията дали може да се върне задължителната военна служба, която „Радио К2“ и „Канал 3“ подкрепят, е попитала „първите мъже в държавата“ – президенти, премиерът, министрите, партийните лидери, „тримата големи“ в съдебната система и т.н. – били ли са в казармата. Беновска подчерта, че единствено Лозан Панов не е отговорил и затова е сезиран министърът на правосъдието, а сега сезира и госта си Магдалинчев за липсваща информация в биографията на Панов по този въпрос и го попита дали ще поиска изясняване на въпроса – ходил или не е и по каква причина Панов в казармата. Магдалинчев изрази надеждата си Панов да излезе и да изкаже фактите и подчерта, че ако става въпрос за здравословно състояние – това е лична информация. Беновска отбеляза, че трябва да се знае в какво ментално състояние са ръководителите на България, а в случая се касае за ръководителя на най-големия съд в България. Магдалинчев каза, че би могъл да попита Панов, но ако председателят на ВКС не даде отговор – няма как да го задължи. „Може да се предполагат отговори за здравословното състояние, което никой не би искал да разгласява като обстоятелства. Може да се крие и друго“, подчерта Магдалинчев. Водещата заяви, че трябва да се знае в коя област са проблемите, за да се прецени как влияят на личността, поведението и работата. „Би било добре всеки един на възлова позиция в държавата да бъде заснет като на рентгенова снимка и да каже всичко – това, което е“, заяви представляващият ВСС.
Консултациите на президента със съдебната власт; Изказванията на Панов против България
„Заключете, ако обичате, с една рамка доколко президентът има право да прави дебат и то доста детайлен на тази тема“, попита Беновска. Магдалинчев уточни, че става въпрос за консултациите, които президентът е предприел с представителите на съдебната власт и подчерта, че в Конституцията това не е разписано като правомощие на държавния глава. Той обясни, че има косвена връзка, защото президентът има правомощие по отношение на избора и освобождаването на „тримата големи“ – издава или отказва указа за назначаването им, и след повторно решение на пленума на ВСС, ако е позитивно, той е задължен да издаде указ, но основната процедура е на ВСС – изслушва, преценява качествата на кандидатите във всяко едно отношение. „В закона е разписано, че представители на обществеността – НПО, организации с обществено полезна полза, съсловни организации, висши учебни заведение и научни институции имат право да задават въпроси по отношение на кандидатите за тези три длъжности. Тези въпроси и отговорите на кандидатите се публикуват на сайта на ВСС“, обясни Магдалинчев. Беновска каза, че в някои от въпросите има манипулативно тълкуване на мониторинговите доклади през годините, пресъздаване на частни разговори с лица, които са част от проверяващите или около тях и попита какъв е филтърът. „НПО, обобщавам без да цитирам конкретно, си позволяват да извадят от контекста някои заключения в мониторинговите доклади по механизма за присъединяване и проверка“ обясни водещата. Магдалинчев отбеляза, че някои от тях са открито против прекратяването на мониторинга. Водещата продължи с това, че обикновените граждани не се съсредоточава в изучаването на всички решения и доклади и остават с впечатление, че има нещо, което не е точно така и ВСС и министърът на правосъдието се опитват да го прикрият и да нагодят истината. Магдалинчев отрече да са се опитвали да прикрият нещо за тяхно удобство и обясни, че ако става въпрос за каченото на сайта на ВСС за срещите с експертната мисия на Европейската комисия – няма причина поради която да се скрие информацията. Беновска подчерта, че Магдалинчев е цитирал изказвания и разговори на Лозан Панов, които са били „off the record”. Представляващият ВСС обясни, че това са разговори на Панов с представителите на Европейската комисия. „Това би ли било санкционируемо по някакъв начин като превишаване на неговите права или отклоняване от характеристиката му?“ попита Беновска. Магдалинчев отговори, че Панов има своя лична позиция и преобладаващата част на ВСС не я споделя и изказванията му обикновена са в чужбина на международни форуми. „Много често последно време отсъства. Предполагаме, защото имаме някаква информация, че отива на такива форуми“ заяви представляващият ВСС и подчерта, че лично той е присъствал на такива събития, на които Панов е говорел против страната. Беновска отново подчерта, че трябва да се разбере какви са причините за липсващата информация по отношение на казармата в биографията на Панов. Магдалинчев отвърна, че това е различно от професионалните му задължения и това какво говори за страната. „Вие му зададохте във ВСС не един или два пъти въпроси. Имаше и остри дискусии защо си позволява такива изказвания. Има ли правосъдие в България според него? Ако няма той каква позиция заема в ВКС?“ попита Беновска. „Там ли му е мястото като не вярва в Българското правосъдие – нека той да прецени там ли му е мястото“ подчерта Магдалинчев. Беновска категорично заяви, че не може той да преценява и гражданите да се явяват в съд, който е ръководен от субект, който не вярва в правосъдието, защото по този начин и те не вярват в съдебната система. „Неговата позиция е ясна – той е против отпадането на механизма за сътрудничество и проверка. Счита, че не са изпълнени достатъчно препоръките, които са дадени и не реформираме българската съдебна система“ обясни Магдалинчев и заяви, че Панов няма почти никакъв принос и не участва активно в това, което ВСС прави, критикува, но няма никакво проактивно поведение. Представляващият ВСС сподели, че Панов заявява, че не е длъжен да дава отговори и да говори с него. Беновска отново попита дали това поведение може да бъде санкционирано. Магдалинчев отговори, че няма дисциплинарно нарушение, а заявява своята неприятна позиция и не действа позитивно, за да се преодолеят проблемите в системата. Водещата припомни, че Панов не е народен представител избран чрез гласуване, че да може един ден да каже, че напуска групата на БСП, примерно и става народен представител. Магдалинчев обясни, че по същия начин може да си подаде оставката и като председател на ВКС. Беновска подчерта, че по никакъв начин не му се създават обстоятелства да си я подаде, а напротив – комфортно му е – получава си заплатата, прави си тълкувателните решения над закона, угажда на различни хора, държи политически речи и т.н. Представляващият ВСС каза, че Конституцията дава право на свободно мнение и пак подчерта, че Панов не е проактивен да промени нещата, които твърди, че не са изпълнени. Беновска заяви, че въпреки всичко той е търпян и нищо не се прави по въпроса. Магдалинчев каза, че все пак дава отчет за работата си и пред ВСС, и пред НС, а следващата парламентът ще изслуша „тримата големи“ и него, за да се даде оценка на институцията ръководена от Панов. Водещата подчерта, че няма оценъчна система, а се решава дали докладът се приема, или не се приема, и ако не се приеме – се връща за дописване на домашното. Магдалинчев обясни, че досега не се е стигало до неприемане и на правна комисия е приет докладът.
Отчетът на Лозан Панов
„Вие какви сте във ВСС – не сте ли вие еманацията на съдебната власт?“ попита Беновска. „Ние го изслушахме и имахме доста бележки по отношение на работата, но като цяло това не беше основание да не се приеме докладът му“ обясни Магдалинчев и каза, че докладът няма редакция, защото не може да промени тълкувателната практика, а и ВСС не също не може да я коригира. Беновска подчерта, че ВСС може да излезе с предложение или чрез министъра на правосъдието да бъде узаконена тълкувателната практика на върховните съдилища така, че след като бъдат взети тези тълкувателни решение да минават през парламента за одобрение и вкарване в закон. Магдалинчев заяви, че това ще е абсурдна позиция, защото това би означавало законодателната власт да контролира съдебната власт, а това не може да се случи.
Дело срещу президента
„Наблюдавам дело във ВАС, което се разиграва между Софийски административен съд и ВАС на тричленка и съответна петчленка. Втори състав на административен съд – София си позволява вече почти втора година да не взима предвид доказателства на ВАС и да си излиза със свои определения. Конкретно дело. Става дума за дело, което е срещу президента Радев. Не исках да го споменавам, за да не Ви влияя. Как така се получава? ВАС дава конкретни указания и Софийския административен съд казва, че това е недопустимо, това не е необходимо и т.н.“ попита Беновска. Магдалинчев обясни, че в административнопроцесуалния кодекс има разпоредба, която казва, че указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни, но ако първоинстанционният съд не се съобрази с тях – решението, което е постановено, най-вероятно ще бъде отменено при повторната проверка и има възможност ВАС да пререши изцяло въпроса, ако счете, че решението е неправилно, но наказание и санкция за съдията – няма да има.
Така завърши разговорът между Боян Магдалинчев и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита“ по „Канал 3“ и „Радио К2“ на 23-ти юни 2019 година.
