„Той седмото от 11-те деца на Никола Стаматов и Евгения Хаджииванчева, роден във Велико Търново на 31 януари (12 февруари по нов стил) 1854 година, починал на 41 години в София. По занятие революционер и политик. Но кой всъщност е Стефан Стамболов? Отговорът на този въпрос и днес ни е трудно да дадем, въпреки изминалите години, позовавайки се на негови съратници, опоненти и исторически факти. Едни казват за него: „Той е държавник, революционер, политик, българският Бисмарк“. Други твърдят: „Не. Той е диктатор, страстен любител на забавленията, денонощно играел карти , като ставал от стола само по належащи нужди“. Първите добавят „Той е общественик, строител на съвременна, независима България“. 7-те години период на управлението му като министър- председател е съпътстван от подем и просперитет. Опонентите контрират. “ По-скоро е предател на националната кауза, вещ любовник и спекулант на имоти. Изкупува на безценица земи от изселващите се турски селяни“. Но е факт, че върху неговия чифлик около Бургас са настанени 100 бежански семейства от Одринска Тракия, сегашното село Твърдица. Освен това България се интегрира към европейската общност, изгражда модерна армия, сключени са изгодни за българската икономика договори, развива активна законодателна дейност, разширяват се и преустройват се варненското и бургаско пристанища. Слага се началото на пловдивския мострен панаир, определят се железниците за държавна собственост, развива се банковото и застрахователното дело, модернизира се инфраструктурата, армията, администрацията, приемат се закони срещу разбойничеството. Провежданата от него политика води до икономически растеж и подем на българското образование и култура. Доводи отново в полза на Стамболов“, каза Стаматов.
По думите му негови недоброжелатели казват, че до третата си годишнина не проговаря, не завършва Духовната академия в Одеса и никакво друго училище след това, дори жена му е по-умна и по-образована. „Той завършва най-важното училище- това на живота. Определен е за заместник на Левски, Апостол. Той е поет, журналист, пише статии, издава обща стихосбирка с Христо Ботев. Според опонентите той е бил посредствен поет. Защитниците- той е голям, велик, ненадминат, достоен, изключителен, талантлив. Опонентите- ако е така, защо малко преди да издъхне под прозорците му засвирила латерна в знак на радост, че диктаторът вероятно си отива. Защо е освиркан ковчегът му, докато траурната процесия върви към гробищата, а когато опечалените се разотиват, враговете му играят хоро върху гроба му? Защо в деня на погребението му е подготвен още един атентат? Винтовете на погребалната колесница са били разхлабени и тя е трябвало да се обърне. Още по-зловещ замисъл от този, реализирал се на 15 юни 1895 година, когато Стамболов е разсечен. Защо омразата не е спряла и след смъртта му? Сякаш този дух за мъст витае и досега, когато вандали поругаха гроба на Стамболов миналата година, като разбиха паметника и откраднаха бронзовия му бюст в София. И все пак кой е Стефан Стамболов? Светец, сатрап или пройдоха? Егоцентричен диктатор или велик политик, русофил, русофоб или патриот?“, каза още в словото си Борислав Стаматов. Той добави, че първата автобиография за Стефан Стамболов е написана от английския пътешественик, военен кореспондент и дипломат Ардърн Биман през 1896 година.
Мария РУСЕВА
