София. Националният съвет на БСП ще проведе редовно заседание. По програма то ще започне от 14.00 часа в зала „Александър Лилов“ в централата на партията. Проектът на дневен ред на Пленума предвижда три точки. По първа точка председателят на Националния предизборен щаб на БСП Георги Свиленски ще представи своя доклад за предварителния анализ на кампанията и резултатите от изборите за членове на Европейския парламент. На вниманието на Пленума се предлага решение за влизане на ПГ на „БСП за България“ в Народното събрание. Точка трета предвижда разглеждане на проект на решение за подготовка на правила и стартиране на кампания за номинации и избор на председател на БСП и анализ и оценка на работата на общинските и областните организации на БСП в изборите за Европейски парламент, проведени на 26 май 2019 г.
Агенция „Фокус“ припомня:
Кампанията на БСП за евровота.
Водач на листата на „БСП за България“ за Европейските избори бе Елена Йончева. Тя бе утвърдена от Национания съвет след тайно гласуване в надпревара с президента на ПЕС Сергей Станишев. Почти месец по-късно БСП утвърди листата си за евровота на друго заседание на Пленума. Заседанието на Националния съвет на БСП продължи близо 11 часа. Листата бе подредена след тайно гласуване и балотаж за второто и третото място, и за петото и шестото. Слоганът на „БСП за България“ по време на кампанията за Европейските избори бе „Справедливост сега“. Официално левицата откри кампанията си на 1 май с първомайско митинг-шествие, в което се включиха хиляди граждани от цялата страна. Мотото на първомайското митинг-шествие бе „Искаме европейски доходи“. Платформата за евровота на БСП бе озаглавена „Визия за Европа“ и стъпваше на приоритетите, заложени във „Визия за България“. Сред основните тези на БСП в рамките на предизборната кампания бяха върховенството на закона, борбата с корупцията, доходите и битката с двойните стандарти. От БСП правиха и заявки по време на кампанията за смяна на модела и на управлението в България след евровота на 26 май.

Междинните резултати от евровота.
По данни на Централната избирателна комисия при обработени 95.20% протоколи от секционните избирателни комисии ГЕРБ печели 30.94% от гласовете, БСП – 24.24%, ДПС – 16.36%, ВМРО – 7.42%, „Демократична България“ – 6.24%. Така според данните до момента пет партии ще изпратят свои представители в следващия европарламент. Партиите, които на този етап, не преминават бариерата от 5.8% за влизане, са Воля с 3.60% подкрепа, Десислава Иванчева с 1.58%, Минчо Христов с 1.19%, както и „Патриоти за Валери Симеонов“ с 1.15%. БСП получава най-висока подкрепа от избирателите от 3 района: Видин, Добрич и Ямбол.

Решението за напускане на парламента.
На 17 февруари Националният съвет на БСП взе решение парламентарната група на „БСП за България“ да напусне Народното събрание. То бе взето със 74 гласа „за“, 3-ма „против“ и 33-ма „въздържали се“. Решението дойде на фона на напрежението около приетите промени в Изборния кодекс и заради среднощното заседание на парламента. Тогава БСП обяви, че би възстановила участието си в парламента при избор на нова ЦИК, отмяна на промените в Изборния кодекс, връщане на преференцията и на дебата за машинното гласуване. Това обаче не се случи в пълнота и от тогава вече повече от 3 месеца опозицията не присъства на заседанията на парламента. В този период от БСП направиха само едно изключение и се включиха в тържествената сесия на парламента по повод 140-ата годишнина от Учредителното събрание и от приемането на Търновската конституция във Велико Търново. Тогава от БСП се аргументираха, че над партийните решения стоят дъжравността, уважението и благоговението пред учредителите и Търновската конституция. На пресконференция след изборите лидерът на БСП Корнелия Нинова отчете, че решението за напускане на парламента не е причина за резултата на партията на евровота. „Що се отнася дали отсъствието ни от Народното събрание е повлияло на резултатите – не мисля, че е повлияло. Ще ви дам следните аргументи. Повечето социолози, анализатори и политолози твърдят, че две седмици преди изборите ние сме водили или поне сме били равно с ГЕРБ. Две седмици преди изборите ние все още бяхме извън парламента. Следователно фактът, че сме извън парламента тогава не е оказвало такова влияние. За тези две седмици се е случило нещо друго, което ние ще анализираме, но не е фактът, че ние сме извън парламента. Въпреки че бяхме извън парламента, се прогнозираше, че малко водим или че сме наравно с ГЕРБ. Не смятам, че това е нещото, което се е отразило на резултата накрая“, каза Нинова.

Процедурата за избор на председател.
Съгласно Устава на БСП председателят на партията се избира чрез пряк вътрешнопартиен избор по ред и условия, определени от Националния съвет. Изборът за председател на БСП се счита за редовен, ако в него са участвали повече от половината от членовете на БСП, а за избран се смята кандидатът, получил повече от половината действителни гласове. Уставът предвижда още, когато изборът на нов лидер не съвпада с пълен цикъл на отчет и избори, новоизбраният председател встъпва в длъжност на първото заседание на Националния съвет след провеждане на избора. Прекият избор на председател на партията се дължи на направени промени в Устава през 2017 г., инициирани от Корнелия Нинова. Промените в основния документ на партията бяха направени на второто заседание на 49-тия конгрес на БСП. Преди това Конгресът беше органът, който избираше председателя на Националния съвет на партията. Чрез другите промени в Устава се въведе мандатност за народните представители до 12 години.
Деница КИТАНОВА