Любомир Петров съобщи, че прокурорите считат, че леките наказания на подсъдимите лица, които се възползват от предоставената им възможност делата им да преминават по реда на съкратеното съдебно следствие, нарушават принципите за справедливост и индивидуализация на наказанието, съобразно тежестта на престъплението и степента на обществена опасност на дееца, като често не водят до налагането на справедливи наказания. Такава привилегия подсъдимите лица получават дори и в случаите, в които по време на цялото досъдебно производство не признават вината си и с нищо не допринасят за по-бързото приключване на предварителното разследване, а на практика с действията си го затрудняват. Той добави, че по добър ефект може да бъде постигнат чрез изменение на разпоредбата на чл.58 а, ал.1 от НК, при което законовата редукция да не е конкретно определена за всички случай (винаги с 1/3), а да бъде определена в параметри, зависещи от процесуалното поведение на обвиняемото лице във всеки конкретен случай.
Според прокурор Петров също така е редно от приложното поле на чл.78а от НК да се изключат всички деяния, с които са причинени телесни увреждания, а не само тежките телесни повреди и настъпила смърт. В тази връзка е направено предложение да бъде изменена Разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК. Той даде пример със случая, при който шведски турист нападна камериерка в к.к. „Слънчев бряг“ и с други случаи на причинени леки телесни повреди по хулигански подбуди, за които се предвижда наказание до 3 г. „лишаване от свобода“ и вместо наказателна бе реализирана административна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на „глоби“. „Тези случаи предизвикаха възмущение в обществото, поради неоправдано ниските и то административни санкции, наложени на извършителите. Чрез налагането на подобни санкции се губи и превантивния ефект на наказанията, както и поправителния им ефект. За нас е обществено неоправдано, за престъпления против телесната неприкосновеност на гражданите, да се налагат глоби – човешкия живот и здраве не могат да се съизмерят с пари. Адекватна за такива престъпления санкция, би следвало да е именно наказание лишаване от свобода, дори и когато е законово обусловено с отлагане на изпълнението на наказанието за подходящ изпитателен срок.“, каза още прокурор Петров. Той заяви, че се налага и съществено увеличение на санкциите за престъпления по чл.278в от НК – противозаконно унищожаване или повреждане на защитена територия или местообитание. Към днешна дата предвидените в тази разпоредба наказания – „лишаване от свобода“ за срок до три години или „пробация“, както и „глоба“, не могат да изпълнят целите нито на специалната, нито на генералната превенция, най-вече предвид съществения вредоносен и непоправим резултат от тези престъпления.
Друго предложение залегнало в отчетния доклад е при изчерпателното изброяване в разпоредбата на чл.131, ал.2 от НК на категорията лица – обект на защита от посегателство срещу телесната им неприкосновеност и интегритет, в посочената норма да бъдат включени и служителите на ГД „ИН“, както и пробационните служители, които ежедневно са в контакт с осъдени или задържани лица, а посегателствата над тях да се квалифицират по чл.131, ал.1, т.1 от НК. В този ред на мисли, удачен законодателен подход би бил включването в споменатата по-горе група и на социалните работници, както и на медицински лица, предвид честите посегателства върху тях, осъществявани при или по повод изпълнение на службата или функцията им.
Прокурор Петров съобщи, че данни от отчетния доклад за 2018 г. сочат, че е значително занижен процентът на отменените актове на прокурорите от Апелативна прокуратура – Бургас през последните две години, съответно от 13-14% за 2015 г. и 2016 г. на 5,48 % за 2017 г. и 6% за 2018 г., като този показател е чувствително подобрен над 2 пъти и е показателен за по-доброто качество на работа на прокурорите от АП-Бургас. Процентът на потвърдените актове продължава да е много висок – 94% (отменени са само 9 прокурорски акта). Той добави, че е радващ сравнително високия брой и процент на бързите производства през последните години, в пъти повече от преди 2015 г. Проведените през годината 2 656 бързи производства (над 2 600 са те и през предходните три години), са много сериозен ресурс за ускоряване и поевтиняване на наказателния процес. Особено сериозен е ръста на бързите производства в региона на Окръжна прокуратура – Сливен, с над 10%.
Прокурор Петров каза още, че данните показват отлична срочност на прокурорите от апелативния район при произнасянията по преписките през 2018 г., като в срок до 1 месец са постановени общо 27 137 прокурорски акта, което съставлява 98.83% от общия брой актове, в срок над 1 месец са постановени общо 320 бр. акта. Много добра е срочността при решаване на досъдебните производства от прокурорите, като също се забелязва положителна тенденция в тази насока. През отчетния период в прокуратурите от апелативния район, броят на просрочените произнасяния е 70 и съставлява едва 0.36% от всички решени 19 546 дела.
Прокурор Петров отличи данните сочещи, че върнати за допълнително разследване през настоящия отчетен период са 93 досъдебни производства (ДП), срещу 147 върнати ДП за 2017 г., или намаление с 54 върнати дела (с 36,73 %) спрямо 2017 г. и намаление с 89 върнати дела спрямо 2016 г. Така, този много важен показател за прокурорската дейност е значително подобрен. Подобрение в дейността на прокурорите от апелативния район има и по отношение броя на влезлите в сила оправдателните присъди, които през 2018 г. са общо 60, като се констатира намаление с 18 оправдателни присъди или с 23,06 % спрямо 2017 г. и намаление с 6 оправдателни присъди или с 9,09 % спрямо 2016 г. Относителният дял на оправданите лица, с влезли в сила оправдателни присъди през 2018 г. спрямо всички лица с постановен окончателен съдебен акт е 1,39 %, срещу 1,78 % за 2017 г. Прокурор Петров добави, че е радващо, че този показател е под 2% през последните три години.
Прокурор Петров отчете и много добри показателите на делата за корупционни престъпления, въпреки законодателните промени и компетентността само на Специализираната прокуратура по част от тях. Наблюдаваните дела през отчетния период са били 343. Осъдените и санкционирани лица с влязъл в законна сила съдебен акт през 2018г. са били общо 56 (при 53 за 2017г. и 35 лица за 2016г.), а оправданите лица с влязъл в законна сила съдебен акт са само 3 (5 лица за 2017г.).
Прокурор Петров отчете и отличен резултат от работата по Надзора за законност. Общият брой подадени предложения по този надзор през отчетната година е 79 срещу 62 за 2017 г. или увеличение с 27.42%. От тях са разгледани 70 предложения, като само едно не е уважено. През последните години е активирана и дейността по Гражданско-съдебния надзор и резултатите са много добри. През 2018 г. прокурорите в апелативния район са предявили общо 82 иска, като са разгледани от съдилищата 79 иска и всички са уважени, което е показателно за високото им качество и обоснованост.
Прокурор Петров отчете и твърде съществен ръст в показателите по делата по чл.83а-е от ЗАНН. През 2018 г. за района на Апелативната прокуратура са внесени 22 предложения срещу 22 юридически лица по чл.83б от ЗАНН, като през 2018 г. са влезли в сила 9 решения на съда срещу 9 юридически лица, като размера на постановената санкция е 1 877 518 лв. – два пъти повече от предходната година. Това са близо 2 000 000 лв., които ще влязат в държавния бюджет само по тази дейност на прокурорите от апелативен район Бургас.
Иванка Козарова и Йовита Григорова отчетоха отлични резултати и в ръководените от тях надзори – този по „Изпълнения на наказанията“ и „Международно-правно сътрудничесто“. Отчетена бе и отличната работа през годината на пресцентъра на Апелативна прокуратура – Бургас.
След приключване на срещата с медиите бе проведено и отчетното събрание на Апелативна прокуратура – Бургас. Официални гости бяха Калина Чапкънова – член на ВСС и Румяна Арнаудова – ръководител на отдел 01 „Специализиран“ при ВКП, която връчи нарочен адрес, в който поздравленията си за постигнатите отлични резултати през годината изказва Иван Гешев – зам. главен прокурор на Република България.
