София. Отбраната на Шипка се явява ключова за благополучния изход на Руско-турската освободителна война. Това каза директорът на Национален парк-музей „Шипка – Бузлуджа” Чавдар Ангелов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 3 март. „Боевете при отбраната на Шипченския проход през лятото на 1877 г. се случват в един доста труден за руската Дунавска армия момент. В нейния състав се сражава и Българското опълчение. Няколко дни преди боевете при Шипка и Св. Никола предният отряд на ген. Гурко търпи поражение в прословутата битка при Стара Загора. През същото време русите търпят неуспехи при втората атака на Плевен. Така че руската армия е в едно доста затруднено положение. Още повече, че след победата при Стара Загора армията на Сюлейман паша и въобще войските на Османската империя получават един допълнителен стимул“, разказа Ангелов. По думите му в хода на тези 6-дневни боеве, наречени по-късно и с основание Шипченска епопея, руските офицери и войници, подкрепени от шестте български опълченски дружини, показват завиден героизъм и желание да бъде извоювана крайната победа. Ангелов отчете, че не са редки случаите и моментите в тези 6-дневни боеве, в които именно опълченците практически спасяват положението. „Така че в този ред на мисли в тази първа и добре организирана българска военна част, която впоследствие ляга в основата на създадената няколко месеца по-късно същата година Българска армия, има своя значим принос за извоюване на тази така ценна и важна победа. След като е прекършен устремът на Сюлейман паша на север, на практика Руската армия получава възможност да прегрупира своите сили и няколко месеца по-късно Плевен да бъде овладян и да бъде преминат успешно Стара планина в края на декември 1877 г., за да се достигне до битката при турския укрепен лагер между селата Шипка и Шейново в подножието на прохода“, допълни Ангелов.
Деница КИТАНОВА