Д-р Панайотова посочи, че и при двамата има потресаващи примери за покаяние. „Свети апостол Петър е бил много темпераментен и готов винаги да се застъпи за Господа, да го защити, да го изповяда пред човеците, но когато хващат Христос, той три пъти се отрича от него. Това отричане от Господ му е нанесло голяма рана. И Господ го е бил предрекъл, че това ще го направи. Но какво следва? Следва покаянието на свети апостол Петър. И не някакво мнимо съжаление, каквото Юда Искариотски е направил – „ех, жалко, предадох кръв на невинен човек“, е казал той за Иисус Христос. Той не е принесъл истинско съкрушение от сърце. Докато свети апостол Петър заради това свое трикратно отричане и страх се е засрамил и е принесъл горчиви и горещи сълзи на покаяние и Бог му е простил. И когато вече слиза Светият дух над тях на празника Петдесетница той вече е нов човек – човек, който е готов да пострада за Христа, да пожертва себе си, да обиколи целия свят, ако трябва и да благовести, че възкръсналия Христос е спасителят на света. И той го прави“, посочи богословът.
Тя уточни, че при свети апостол Павел пак има покаяние и голяма любов. „Той пък е бил гонител на църквата, тъй като е бил фарисей по произход – т.е. познавач на еврейския закон. И считайки, че принася служба на еврейския Бог, преследва християните. Но в момента, в който разбира, че гони същия този Бог, който и Мойсей е изповядвал, и когато Христос му се явява и го заслепява със своята светлина, апостол Павел също пада и се кае. Даже три дни не яде нищо, защото осъзнава кого е гонил. И след това покаяние – каквото и Петър преди това е принесъл, следва голямата любов. Свети апостол Павел изоставя целия си престиж, целия си социален статут и тръгва, жертва себе си, бит е, затварян, мъчен, хулен, но следва пътя на кръста. И от любов дори пострадва за Господа, като е обезглавен в Рим. Така че това е при тях примерът – покаянието и любовта“, заяви д-р Панайотова. Тя посочи, че общото между тях е покаянието пред Бога и любовта към Бога и човеците.
Цветилена СИМЕОНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”
