Благоевград. В революционните борби на българският народ, жените вземат дейно участие. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин д-р Елена Александрова, историк и уредник в Регионален исторически музей – Благоевград. По думите ѝ например с четите на Дончо Златков и кап. Йордан Стоянов се движи и четничката Екатерина Арнаудова от село Либяхово, Неврокопско, днес Гоце Делчевско. „Тя участва ѝ като доброволец в Балканските войни в Неврокопската опълченска дружина“, каза още д-р Елена Александрова. Тя добави, че емблематична в освободителните борби на българите в Македония е и Донка Ушлинова, участвала в Илинденско-Преображенското въстание от лятото на 1903 година в Битолски революционен окръг. „Включва се ѝ в Балканските войни като доброволец в 8-ма Костурска дружина. Знамето на кукушката чета пък ушива учителката Анна Малешевска, дъщеря на пунктовия началник на ВМОРО в Дупница Никола Малешевски. В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание, Малешевска се венчава с войводата Кръстьо Асенов, братов син на Хаджи Димитър, което става и повод за нелепото му убийство“, добави д-р Александрова. Историкът уточни, че още една учителка, възпитаничка на Българската девическа гимназия в Солун – Маслина Грънчарова, заедно с учителката Елена Минасова ушиват костурското знаме на село Загоричани по време на Илинденско – Преображенското въстание. „Не малка е ролята на жените в укриването на четници в домовете си. Освен това те лекували ранени, а също така са извършавали куриерски дейности по пренасяне на оръжия, писма и литература. В тази връзка не може да не споменем и името на баба Тонка Обретенова в Русе и на дъщерите ѝ при подготовката на Априлското въстание“, допълни д-р Александрова. Според нея това са само малка част от имената на велики българки, поставили се в услуга на освобождението на българският народ.
Ливия НИНОВА