Тя отбеляза, че първоначалният план за откупа е бил 25 хиляди, но тъй като той не е бил одобрен и приет се стига до този компромисен и консенсусен вариант. „Яне Сандански продължава да действа по левия бряг на река Струма с четата си, установява се и се налага като един от основните ръководители на Серски революционен окръг. По време на Илинденско – Преображенското въстание заедно с четите на Върховния македоно-одрински комитет действа в Серско. В началото на септември 1903 година се осъществява конгреса в Серския революционен окръг, на което се взема решението въстанието да продължи и тук, тъй като то вече е избухнало в Битолско и Одринско. Дейците на Серския революционен окръг определят датата за въстание – 14 септември, това е Кръстовден 1903 година. Няколко дни по-късно тук се присъединяват и четите на Върховния комитет, предвождани от капитан Йордан Стоянов и поручик Любомир Стоенчев. В местността „Ливадката“, близо село Пирин капитан Стоянов и Яне Сандански си подават ръка“, добави д-р Александрова. Тя обясни, че между тях дълго време има вражда, поради различия в идеологията и тактиката на водене на борбата, но идеята за въстание ги обединява и сплотява. „Именно в Серския революционен окръг, четите на Върховния комитет и четите на Вътрешната организация действат в синхрон и единство“, коментира д-р Александрова.
Ливия НИНОВА