Д-р Елена Александрова, Регионален исторически музей – Благоевград: Яне Сандански участва в първия голям общ конгрес след Илинденско-Преображенското въстание – Рилския от 1905 г.

Благоевград. Яне Сандански участва в първия голям общ конгрес след Илинденско-Преображенското въстание – това е Рилския конгрес от 1905 година. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин д-р Елена Александрова, историк и уредник в Регионален исторически музей – Благоевград, по повод 104 години от убийството на революционера. Тя обясни, че на конгреса революционните дейци по някакъв начин не успяват да тушират различията във възгледите си, стига се до някакви компромисни варианти, но след убийството на Гарванов и Сарафов през 1907 година от Тодор Паница, отношенията между така наречената „Левица“, която гравитира около Яне Сандански и задграничните представители – Матов и Гарванов, който в последствие бива убит, се стига до окончателното сриване на отношенията и криза в отношенията във Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
„На Кюстендилския конгрес от 1908 година, серските дейци не са поканени, свои представители не изпраща и Христо Чернопеев, който е ръководител в Струмишки революционен окръг, а Младотурската революция довежда до едни значителни промени в отношенията на революционните дейци, установяват се след нея две основни фракции, едната е Народно федеративната партия, начело на която застава Яне Сандански, а другата партия, която се създава от другата половина на революционните дейци с десни възгледи, това е Съюза на българските конституционни клубове“, каза още д-р Александрова. Тя допълни, че в навечерието на Балканските войни, Вътрешната македоно-одринска революционна организация успява да обедини всичките си членове и отново под знамената на македоно-одринското опълчени да се включат във войната в подкрепа и помощ на българската армия.
„Четата на Яне Сандански помага на 7-ма Рилска дивизия и действа по течението на река Струма, по посока Солун. Участва е Междусъюзническата война, но не успява да се включи в Първата световна война. Принципно той е бил против идеите на цар Фердинанд за присъединяване на България към тройния съюз. Убит е при засада на 21 април 1915 година в Пирин планина, там наблизо е и погребан – в местността Папаз чаир в присъствието на всичките му приближени и много хора от Мелнишкия регион“, добави д-р Александрова.
Ливия НИНОВА