Тя отбеляза някои основни моменти от житейския път на Гоце Делчев. „Това, което е известно на всички е, че е роден в Кукуш през 1872 година в семейството на Никола и Султана Делчеви. Завършва с отличие трети прогимназиален клас в родния си град, след това продължава учението си в Солунската мъжка гимназия, където се включва в революционни кръжоци. Самият Гоце Делчев е ръководител на такъв кръжок, където младежите – бъдещи дейци на революционната организация, се адаптират към новите идеи, които развиват и които в последствие определят хода на революционната борба“, добави д-р Александрова. През 1891 година Делчев постъпва във Военното училище в София, където получава най-високата за времето си военна подготовка и изучава тактиката и стратегията на военното дело. Като ученик се включва в дейността на емигрантите от Македония в София; пише на страниците на в-к „Македония“; редактира и други печатни издания“, обясни тя.
„През 1894 година Гоце Делчев завършва Военното училище, но не се дипломира, тъй като е принуден да напусне София. Това е времето, когато е убит бившият министър-председател Стефан Стамболов и започват масови обиски и арести на дейци от Македония и емигранти. Гоце Делчев като един кукушанин също попада под прицела на тези обиски и когато попадат в неговата стая във Военното училище, се натъкват на революционна литература, поради което той е изключен от него“, коментира историкът. Тя добави, че се налага Гоце Делчев се да се върне в Македония, където се отдава за известно време на учителската професия. Под шапката на българската екзархия и на екзарх Йосиф, той е назначен за учител в Щип, където пък по това време главен учител е Дамян Груев и заедно с него организират неделни училища, в които щипчани слушат беседи, посветени на обединението на България, на дейността на Левски и Раковски, тоест той извършва не само просветителска, но и една чисто пропагандаторска революционна дейност. „В Щип той създава и първите революционни комитети. През 1896 година пък е учител в Банско, където истинската му цел е да създаде революционни комитети в долината на Разлог, както и в Горноджумайски регион. Прави обиколки почти из цяла Македония, където създава революционни комитети. Става дума за градовете Велес, Дойран, Кукуш, Радовиш, Скопие, Солун, целия Горноджумайски регион. По-късно през 1897 година пък обикаля Лерински и Костурски регион. От декември 1896 година Гоце Делчев напуска Банско и учителската професия, и се разделя завинаги с легалния живот, като изцяло посвещава дейността си на революционната борба в Македония“, отбеляза д-р Александрова. По думите ѝ през 1897 година начело на малка чета обикаля из Югозападна Македония. Избран е за един от главните ревизори на четническия институт, а освен това с Гьорче Петров са избрани и за първите задгранични представители на ВМОРО в София. Заедно с него разработват и първите програми и документи на организацията, уставът и правилника, както тогава се е наричала Български македоно-одрински революционни комитети. Това се случва след Солунския конгрес от 1896 година. „През 1902 година Гоце Делчев е на обиколка в Одринска Тракия. По негова инициатива в Пловдив се свиква конгрес на ВМОРО за Одрински революционен окръг. Привлечени са също много българи в комитета, особено такива с военно образование. От 2 до 4 януари 1903 година е известният Солунски конгрес, на който се взема решение за въстание. Както споменах Гоце Делчев не присъства, но в крайна сметка е принуден от обстоятелствата да приеме идеята въстанието да избухне през лятото на 1903 година. Трябва да отбележим, че първоначалните замисли на участниците в конгреса, са били въстанието да избухне още през пролетта, но когато Гоце Делчев разбира това се противопоставя категорично, най-малкото защото времето е много кратко за конкретна подготовка“, каза д-р Александрова. Според нея като главен ревизор на четническия институт, той знае каква е ситуацията в Македония и до каква степен е подготвено във военно отношение, и заедно с Дамян Груев успяват да отложат датата за лятото на 1903 година за Илинден. „През пролетта същата година Гоце заминава за Солун, където е Дамян Груев, за да направят последни уточнения относно подготовката на въстанието и на връщане към София на 4 май май 1903 година при село Баница, Серско, малката чета, с която той се движи, е обградена в една от крайните къщи, където е била отседнала и след завързалото се сражение Гоце Делчев пада убит, заедно с Димитър Гощанов и няколко други четници. След 15-часово сражение, както казва в спомените си Димо Хаджидимов, четата успява да се измъкне, но Гоце Делчев загива там“, уточни д-р Александрова.
Ливия НИНОВА
