Благоевград. Много от жените революционерки в България са били сестри, жени или дъщери на изявени наши войводи и четници. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин д-р Елена Александрова, историк и уредник в Регионален исторически музей – Благоевград. По думите ѝ такава например е Зоя Чекаларова, която е участвала в Илинденско – Преображенското въстание. „Свързана с революционното движение и с аферата „Мис Стоун“ пък е сестрата на Кръстьо Асенов, при която са изпратени част от парите за откупа. Тоест имената, които бихме могли да изброим са много. Жените се включват и като доброволки, и като въстанички, но най-вече те участват като куриери. Става въпрос за обикновените жени, особено в пограничните райони. По отношение на просветителската им роля мога да кажа, че наистина по-голяма част от жените, които се включват в освободителното движение, са били учителки. В по-голямата част говорим за просветени български девойки и млади български жени“, каза още д-р Александрова. Тя добави, че ако говорим конкретно за Вътрешната македоно-одринска революционна организация, то жените в нея са били просветени по делото. „Много от тях са били гоненици на четници и революционери. В тази връзка има и немалко спомени, които ни разказват за тези неща. Просветителска роля може да се каже дотолкова, доколкото като образовани хора и просветени по делото те са били в пряк контакт с населението в самите населени места, където не винаги четата е можела да влиза и отсяда поради опасност от нападение на аскер“, заяви д-р Александрова. Според нея в в известна степен може да се каже, че тези жени са извършвали и агитационна дейност.
Ливия НИНОВА