Той допълни, че ако в другите политически системи или по времето на големия конфликт, който тлее в българското общество в периода 1923 – 1930 година, може да се случи подобен прецедент – да не бъдат ликвидирани политическите противници, то това не се случва през 1945 година. „Защо казва това? – защото от самия Лазар Колишевски, който е основният „архитект“ на „Кървавата Коледа“ има запазени атестации до Върховния съд и до цар Борис да бъде помилван като „един благонадежден българин“. Подобни такива писания има и от Аспарух Йосифовски, Кирил Глигоров, тоест - целият политически елит на Македония след 1944 година по един или по друг начин е бил свързан с това да признае, че са българи в своето самосъзнание, дори само с цел да бъдат опазени техните животи. В края на краищата, след като са помилвани и идват на власт, те не допускат същата грешка и ликвидират своите политически противници по безскрупулен и брутален начин“, подчерта д-р Алексиев. Според историка това навежда на мисълта и въпроса: „Как може ние в днешно време да изискваме от палачите и техните наследници, които са възпитани по същия начин, или пък са техни деца и се репродуцират в управленската система на Република Македония в по-късно време, че и до днес, проява на някаква съвест?“. „Бих казал, че „Македонската кървава Коледа“ е един много жесток удар върху българщината, като изключително неприятното в този факт е, че хората са били убивани не заради политически или идеологически цели, а заради това, че са имали българска принадлежност. Само по себе си това е много жестоко, защото тези, които осъществяват „Кървавата Коледа“, съвсем доскоро са се представяли за представители от този етнос“, заяви д-р Алексиев.
„Фокус“ припомня:
Преди 74 години, на Коледа, която се е отбелязвала на 7 януари (по стар стил), във Вардарска Македония се случва една от най-трагичните и, за съжаление, най-премълчавани части от най-новата ни история, а именно - обезбългаряването на тези земи. Югославската комунистическа партия подготвя „кървавата баня“ по лично нареждане на маршал Тито, а списъците на хората, които трябва да бъдат ликвидирани, са съставени от местния комунистически лидер Лазар Колишевски. Повод за избиването на хиляди хора без съд и присъда и изпращането на десетки хиляди други в затвори и трудови лагери, а след това - подлагането им на инквизиции, преследване и унищожение, става обвинението „сътрудник на българския окупатор“. В рамките на периода декември 1944 – януари 1945 година са убити между 20 и 30 хиляди души.
Ливия НИНОВА