София. Ботаническите градини са институции, които служат на обществото. Това каза в интервю за предаването „Екологичен резонанс“ на Радио „Фокус“ директорът на университетските ботанически градини на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в София, Варна и Балчик д-р Красимир Косев. Той обясни, че ботаническата градина е институция, която се занимава с отглеждането на документирани живи растителни колекции за нуждите на науката, образованието, опазване на биоразнообразието и социална дейност. „Това се добавя към най-новото определение на Световния съвет на ботаническите градини, т.е. ботаническите градини са едни институции, които служат на обществото, това е най-новата роля на ботаническите градини“, заяви д-р Косев. По думите му опазването на световния растителен и генетичен ресурс е една от стратегически цели на ботаническите градини. „Бидейки на хубави места от гледна точка на екологични, природни и други условия, ботаническите градини винаги са събуждали инвеститорски интерес, а той в България в повечето случаи е свързан със застрояване, а не с паркоустрояване. Това, като оставим постоянната ни задача за опазване на градините, ние сме свързани напоследък с една тенденция сред всички ботанически градини за повишаване и издигане на тяхната социална роля. Тоест ботаническите градини не са вече едно затворено пространство, където се разхождат хора с бели престилки, ние сме отворени за хората и работим с местните общности. Това, което е важно, ние правим достъпни нашите научни достижения, превеждаме ботаниката за обикновените хора“, обясни експертът. Д-р Красимир Косев каза още, че всяка една от ботаническите градини в страната има своята характеристика. „Софийската градина, тя е историческа за нас градина, създадена през 1892 година. Тя е с много малка площ независимо, че хората трябва да знаят, че навремето нашите прадеди са имали предвид градината да е много по-голяма и тя е обхващала терена и на Докторката градина, някой ако може да си го представи. Но финансови проблеми са довели до нейното смаляване, както и архитектурни решения. Тя представя главно тревисти многогодишни растения, исторически дървета. Тук е дъбът на Фердинанд, засаден през годината на откриване на градината. Ботаническата градина във Варна например, която е определена като екопарк, е решена като дендрариум. Дендрариум означава ботаническа градина за дървета и храсти. Хората, които посещават Ботаническата градина във Варна, имат възможност да се запознаят с многообразието на дървета и храсти, които се отглеждат на открито. В Балчик, на базата на един исторически парк, 1995 година е осъществена рефункционализация, създадена е ботаническа градина, където дадеността, която е била заварена, е била свързана с развитие на тревисти растения – едногодишни, многогодишни. Естествено там е колекцията и от едроразмерни кактуси и сукуленти“, добави д-р Косев. Той подчерта, че всички ботанически градини в страната имат различен облик три пъти в годината.