Кърджали. Около 400 предмета се пазят в Криптата с икони в Художествената галерия в града. Сред тях създадени преди 300 години икони, щампи, църковна утвар, богослужебни книги, като някои от тях са от късното средновековие. Това каза за Радио „Фокус“ д-р Мария Спиридонова, уредник в художествения отдел към Регионален исторически музей - Кърджали. Изложената експозиция в Криптата „Икони от Източните Родопи“ е направена под ръководството на изкуствоведката д-р Мария Спиридонова. „Представената тук християнска живопис досега почти не е проучена от специалисти. В нея има и напълно неизвестни икони, което предоставя добра възможност за научни изследвания на християнското наследство от Източните Родопи, за да бъде това културно богатство проучено и популяризирано“, подчерта Мария Спиридонова. „Освен свещени предмети иконите носят информация за поминъка, за хората и занятията им, за природата", обясни тя. Проучванията ѝ са установили характерни за района иконографски теми и мотиви, свързани с бита, което сочи непрекъсната, макар и неравномерна на места линия на развитие на иконописта от ХVI до ХIХ век.
„Колекцията „Икони от Източните Родопи” включва осемдесет и четири оригинални икони от 17 - 20 век, най-старата е Богородица от 1695 г.", каза още д-р Мария Спиридонова. По-голяма част от тях са рисувани по класическата техника, но има и една Йерусалимия, както и една съборна икона. „Образците на зографското изкуство са открити в църкви в селата Костилково, Долно Луково, Мандрица, Пелевун, има икона и от църквата в село Перперек. Иконите са почистени и реставрирани", добави Мария Спиридонова. По думите ѝ част от тях са били открити в крайно лошо физическо състояние. С реставрацията им те са върнати в културното пространство, а също внасят и документална точност за времето, когато са били създадени. „Силата на мистичното излъчване нарежда тези паметници сред най-добрите образци на изкуството от българските земи от това време. Късносредновековните икони са пряко свързани и с възрожденско изкуство в региона. Пренесени за съхранение в късните възрожденски храмове, иконите имат следи от обгаряния и вероятно са били свидетели на пожари и погроми. Хронологическият диапазон на иконите, многообразието и богатството им са доказателство за постоянството и жизнеността, с която християнството отстоява своите позиции в Източните Родопи през периода на османското господство“, добави д-р Мария Спиридонова.
Дарина ДЕЕНИЧИНА