Велико Търново. Сурвакането е български обичай, запазен през вековете, който се извършва в първите часове на новата година. На 1 януари – Васильовден, дружини от деца или ергени до 15-16-годишна възраст обикалят къщите на роднини и съседи, сурвакат, изричайки специални благословии за здраве и берекет. Това каза за Радио „Фокус“ – Велико Търново етнологът д-р Миглена Петкова и зам.-директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново. Основна роля в ритуала е отредена на сурвакницата, като за изработването й се използва свежо откършена дрянова пръчка, заради вярването в магическата сила на дървото.
„Дрянът цъфти първи и дори в най – студената зима е отрупан с пъпки, символ на пролетта и младостта. Тъй като плодовете му узряват най-късно, той е смятан и за символ на мъдростта. За изследователите сурвакането има древен предхристиянски характер. Въпреки че смисълът на обичая е ясен, неговият произход е спорен. Няма данни дали траки, славяни или прабългари са го предали на съвременните българи. Името на обичая – сурвакане, името на магическата пръчка – сурвачка или сурвакница, както и пожеланията, които придружават магическото действие сурвакане – „Сурва, сурва година..“, са дали основание на мнозина изследователи да го обвържат с прабългарите, имайки предвид името на древноиранския бог на слънцето Сура“, обясни доц. Петкова.
Тя посочи, че са извършвани жертвоприношения – кръвни и безкръвни, с цел да се омилостивят божествата и да се спечели тяхната подкрепа. В момента, когато божеството слиза на земята и влиза в досег с жертвата, за да я приеме, тя придобива за кратко време част от неговата положителна енергия и магически свойства – да лекува, да пази от зли сили и болести, да носи сполука и благоденствие. Специалистът обясни, че такива са и качествата на новогодишната сурвачка.
Мария НЕДЕВА