Велико Търново. Типичен обред, който се изпълнява на Игнажден е „полазването“. Според това, който първи прекрачи прага на дома, се съди каква ще е следващата година. Това каза за Радио „Фокус“ – Велико Търново етнологът д-р Миглена Петкова и зам.-директор на Регионалния исторически музей в старата столица. В съвремието случайността определя кой пръв ще влезе в дома на Игнажден. „Някога, обаче, това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се е пременявал и отивал да покани вежливо избран гост, поверието е който влезе пръв в къщата трябва донесе благоденствие и това благоденствие ще споходи дома и стопаните през цялата година. Ако първият гост е добронамерен и заможен, тази година ще бъде имотна. Още с влизането „полазникът“ ритуално пита домакините дали слагат Млада Бога, като има предвид Слънчевия бог, чието ново раждане се свързва Коледно-новогодишният период във фолклорната култура“, посочи д-р Петкова. Съществуват различни ритуали, които се изпълняват. „Полазникът“ винаги трябва да внесе берекета и да носи трески и съчки, събрани край дръвника на двора, като влизайки в дома на стопаните ги поставя на купчинка пред домашното огнище. Символично кляка над тях и имитира мътене. Това, по думите на етнолога, е за да има приплод на добитъка, животните домашните птици. След като се изправи разравя огъня, така че да изскочат много искри от него като благославя стопаните, според това колкото искрици има в огъня, толкова прасенца, пиленца, агънца, яренца и пр. да има в тази къща. „След това стопанката подава на „полазника“ решето с различни семена в него и го кара символично да сее, а той нарича да се роди много ечемик, пшеница, царевица. След тези ритуали първият гост се кани на трапезата и се гощава обилно с постната храна, която е приготвена. Игнатският кравай се разчупва високо, за да растат високо житата и посевите. Ако стопаните останат доволни от „полазника“, на следващата година отново го канят вкъщи първи да споходи дома им“, каза още д-р Миглена Петкова.
Мария НЕДЕВА