Велико Търново. Игнажден е посветен на Свети Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов. Той е традиционен народен празник, вярва се, че от този ден започват новата година и коледните празници. Това каза за Радио „Фокус“ – Велико Търново етнологът и зам.-директор на Регионалния исторически музей д-р Миглена Петкова. Вечерта срещу Игнажден е първата кадена вечер. За нея се приготвят постни храни, тъй като все още сме в периода на Коледните пости. „На трапезата се слага сурово жито, орехи, прави се и обредния хляб – игнатски кравай. Върху него се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свещта и орехите се запазват за останалите кадени вечери. Смята се, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица, и затова периодът от Игнажден до Рождество Христово се нарича още Мъченици. В този период нераждалите жени не трябва да работят, за да забременяват и да раждат по-леко своите деца. В различните краища на България този празник е познат под имената Игнажден, Идинак, Полазник или Млада Година“, каза д-р Миглена Петкова.
По думите ѝ за Игнажден са характерни и различни забрани. Не се изнася нищо от къщата, най-вече огън, жар или сол, за да не излезе берекета. Не се иска и не се дава нищо назаем, не се шие и плете, не се пере, за да няма болести. „От деня на Игнажден се гадае за времето през следващата година. Ако времето е ясно, през април ще има суша, ако вали, през април ще има много дъжд и плодородие, ако вали сняг и на Коледа, то следващата година ще бъде плодородна и здрава за всички“, допълни тя.
Своя имен ден днес отбелязват Игнат, Огнян, Огняна, Пламен и Пламена, тъй като Игнажден означава „огнен, пламенен ден”.
Мария НЕДЕВА