София. В Националния военноисторически музей се съхраняват четири знамена, свързани с Априлското въстание. Това каза гл. ас. д-р Николай Иванов от Националния военноисторически музей (НВИМ) в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 143-ата годишнина от Априлското въстание. „Три от тях са част от 12-те знамена, които са ушити от Иван и Цвята Зографови от Панагюрище и от девическото дружество „Китка“, които са били предназначени за 4-ти Пловдивски революционен окръг. Знамената номер 3 и 8 постъпват в НВИМ през 1947 г. от Етнографския музей. През 2016 г. жителите на село Черни вит правят ценно дарение във връзка със 140-ата годишнина от Априлското въстание. Те даряват на НВИМ знаме номер 9, което има почетно място в една от най-богатите колекции на музея – знаменната ни“, каза още д-р Иванов. По думите му освен тези три знамена в НВИМ се съхранява знамето на горнооряховските въстаници. Той обясни, че това е знаме на 1-ви революционен окръг. „Събитията по време на въстанието се развиват по следния начин: поради предателство ръководителите на въстанието в революционния окръг са арестувани. Така също и знамето. След като руските войски по време на Руско-турската война форсират река Дунав край Свищов, с приближаването им към старопрестолния град Търново турските власти са принудени да напуснат града и се установяват в село Малък Чифлик. Няколко младежи от Горна Оряховица, начело с Константин Панайотов влизат в конака и там намират знамето. След това го предават на ген. Гурко, който е командир на предния отряд. На следващия ден въстаническото знаме е тържествено осветено и връчено на командира на 4-та опълченска дружина. След Руско-турската война става знаме на Пловдивска 20-та пеша дружина от Българската земска войска“, каза още д-р Иванов. Историкът допълни, че голяма част от знамената, ушити за въстаниците, изчезват по време на въстанието. „Въстанически знамена се съхраняват освен в НВИМ, в Тетевен, в Копривщица и Панагюрище“, допълни д-р Иванов.
Деница КИТАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”