Велико Търново. Левски е лежал в търновския затвор от 28 до 31 декември 1872 година, след залавянето му в Къкринското ханче. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Велико Търново д-р Светла Атанасова, уредник в Регионалния исторически музей във Велико Търново, по повод 146 години от обесването на Апостола. Тя посочи, че първоначално ловешкият каймакамин не успява да установи самоличността на заловения бунтовник. Поради тази причина го изпраща за разпознаване в Търново. На следващия ден Левски е доведен в Търново и затворен в търновския затворен заедно със своите другари Никола Цветков – Бакърджийчето и Христо Цонев – Латинеца. Той бил въдворен в самостоятелна килия, за да не общува с останалите затворници. „Според известните исторически факти той не е бил подлаган на мъчения. Някой историци твърдят, че причината за това е свързана с желанието той бъде запазен жив за предстоящия процес в София. Разпитван е три пъти в сградата на турския конак, днешния Музей „Възраждане и Учредително събрание“. На третия път той признава своята самоличност, а е и разпознат от представителя на турския меджлис – Стефан Карагьозов. Левски се е срещал и преди това със Стефан Карагьозов, който е предоставял средства за нуждите на вътрешната революционна организация“, посочи д-р Светла Атанасова.
Тя допълни, че дейността на Левски е пряко свързана със създаването на Търновския революционен комитет през 1869 – 1870 година. Според известни източници в Търново Апостолът на Свободата е пребивавал поне два-три пъти. Срещал се е със свои съратници, сред които Матей Преображенски и Христо Иванов – Големия.
Д-р Светла Атанасова отбеляза също, че съратниците на Левски в Търново са направили два опита за неговото освобождаване. Тя подчерта, че залавянето му всяло смут в редиците на Търновския революционен комитет. На извънредно извънредно заседание членовете му, сред които Христо Иванов – Големия, Иван Хаджидимитров – Заралията, Христо Караминков, решават да проверят какво е здравословното състояние на Апостола и да предприемат мерки за неговото освобождаване. „Тези данни са отразени в спомените на Христо Иванов – Големия. И днес голяма част то историците обаче оспорват твърдението, че е организирано бягство от затвора. Според спомените на Христо Иванов- Големия са правени два опита за освобождаването на Левски“, допълни д-р Светла Атанасова. Тя припомни, че единият план е предвиждал Конакът да бъде запален с факли и в суматохата затворниците да избягат. Вторият опит за освобождението на Левски е направен на пътя между Търново и Севлиево. „Той предвиждал да бъде нападнат търновският конвой, който ескортира Левски до София. За съжаление обаче конвоят потегля от търновския затвор по-рано от предвидения час, така че засадата остава напразна. Когато пристигат на място нашите революционни дейци се оказва, че той вече е минал по този път и се е отправил за София“, посочи д-р Светла Атанасова.
Надежда КРЪСТЕВА