„Това е един процес, който започва още от момента, в който случайния минувач види падналия човек на улицата. Той трябва да бъде, и нашата цел е такава, достатъчно добре обучен, за да реагира и да може да започне незабавно реанимационни мероприятия. След, което трябва да има осигурена система за спешна помощ, която да осигури навременно пристигане на линейката, възможност за дефибрилация, т. е., за възстановяване на сърдечния ритъм. След това да се транспортира до съответното лечебно заведение и накрая да се създаде възможност за профилактика на понататъшни такива епизоди на внезапна смърт“, обясни д-р Трайков. Той допълни, че в такъв случаи на пациентите трябва да бъдат поставени специални устройства, наречени имплантируеми кардиовертери – дефибрилатори. „Те имат много по-сложна електроника от пейсмейкърите, която позволява това устройство да разпознае патологичния бърз ритъм и да го погаси, чрез високочестотна стимулация или чрез подаването на високоволтов елекртически импулс, който да терминира ритъмното нарушение. Целият този континиум, мисля, че трябва да се дискутира. Мисля, че имаме още доста път да извървим, докато постигнем нивото, което са постигнали другите европейски държави“, каза още специалистът.
По думите му в страната съществуват медицински центрове и лекари, които успешно прилагат тези специални устройства, но те не са изцяло покрити от Здравната каса. „Това налага пациентите, които са нуждаещи се от това устройство, да доплащат част от сумата, когато ги имплантираме“, съобщи д-р Трайков.
Бояна АТАНАСОВА