САЩ провеждат нова външна политика, основана на актуални геополитически и геоикономически фактори в променящата се международна система.
В тази нова среда агенциите на САЩ предприемат стъпки за промяна на своите приоритети и политики в съответствие с тези нови оценки на заплахите. Не е ясно обаче как тези нови приоритети ще се отразят на съюзите по света.
Противодействието на новите заплахи е значимо измерение на тази нова посока във външната политика на САЩ и беше подчертано както в тези документи, така и в дискусиите сред наблюдателите на американската външна политика. Въпреки това,въпросите как да се защитят, преразгледат и подобрят отношенията между съюзниците никога не са получавали същата степен на внимание от политиците във Вашингтон. Има много неизвестни за бъдещето на американските двустранни и многостранни споразумения за сигурност и съюзи, поне в съзнанието на съюзниците от САЩ. Има ли Вашингтон нова политика по отношение на съществуващите и нововъзникващите съюзи по света? Каква ще бъде степента на ангажираност на САЩ за сигурността на своите съюзници, като се има предвид пренасочването на нейния фокус към различни региони и проблеми?
Миналата седмица нагласите в Мюнхенската конференция за сигурност показаха нарастващо безпокойство сред съюзниците в САЩ и липсата на отговор от страна на САЩ по отношение на въпросите и опасенията. На този етап ситуацията просто донесе непредсказуемост и създаде въпросителни знаци, но ако тази ситуация продължи и през следващите няколко години, тя ще се превърне в основен дразнител в отношенията между САЩ и техните съюзници. Тя ще генерира среда, в която съюзниците на Вашингтон ще започнат да търсят алтернативи, което ще накара САЩ да ги обвини, че са ненадеждни.
В този контекст траекторията на отношенията на САЩ с Турция е изключително важна за бъдещето на съюзническите отношения. През последните няколко години повечето съюзници на САЩ наблюдават много внимателно отношенията между Вашингтон и Анкара. В гражданската война в Сирия всеки път, когато Анкара изрази недоволството си от американската политика заради неизпълнени обещания, другите съюзници регистрираха този обмен като потенциална бъдеща ситуация в собствените си взаимодействия с Вашингтон.
Когато САЩ започнаха да оказват подкрепа на група, един от съюзниците на която е смятан за терористична организация, въоръжавайки и оборудвайки тази група, други американски съюзници по света също наблюдаваха този немислим прецедент. По същия начин, когато Вашингтон наложи санкции срещу своя съюзник заради продължаващия процес в Турция и заплаши, че ще направи повече в обществото, неговите съюзници гледаха в шок колко бързо САЩ са готови да унищожат съюза и стратегическото партньорство с държава . Така всяка криза между САЩ и Турция имаше по-значителни последици по отношение на бъдещето на американските отношения със съюзниците си. Това, което се случи между Турция и САЩ, не остана между Турция и САЩ.
Сега е критичен момент за турско-аамериканските отношения. Имаше дебати за формирането на Зона за сигурност в Сирия и потенциалната криза по отношение на ракетите С-400 се очертава на хоризонта. И в двата случая потенциалното сътрудничество и координация между САЩ и Турция няма да засегне само двустранните отношения между двете страни. Както и при предишни кризи, това, което се случва между двете страни, ще окаже значително въздействие върху бъдещето на американските отношения в световен мащаб. Всякакво отражение в отношенията, дължащо се на тези кризи, може да породи допълнителен скептицизъм и загриженост сред съюзниците в САЩ за траекторията на отношенията на алианса в променящата се международна система.
Превод и редакция: Юлиян Марков
