Анкара. Докладът за Турция на Европейската комисия за 2019 г. очертава картина, която все повече се отдалечава от реалността от предишни години, пише вестник Daily Sabah. В обръщението си към Комисията по външни работи на Европейския парламент, комисарят по европейската политика на съседство и преговорите по разширяването Йоханес Хан заяви, че не може да бъде отворена нито една глава за присъединяването на Турция в съответствие с решението, взето за страната през 2018 г. В доклада се казва: Президентската система е поела пълен контрол над изпълнителната власт и политизира публичната администрация чрез задължителни назначения в държавната администрация. Парламентът, законодателният орган, е отслабен. Независимостта и безпристрастността на съдебната система са сериозно наранени.
Докладът не дава обяснение за това как президентската система на Турция упражнява хегемония над изпълнителната власт, различна от френската полупрезидентска система. Например член 12 от френската конституция упълномощава президента да разпусне френския парламент едностранно, докато в системата на Турция президентът има право да разпуска парламента, само ако той също се оттегли от властта.
Що се отнася до съдебната независимост, например, президентът е и ръководител на Висшия съдебен съвет във френската система, докато на държавния глава в турската система е забранено да се присъединява към Висшия съвет на съдиите и прокурорите без изключение. Единствено министърът на правосъдието и неговият заместник-министър могат да присъстват на този съвет като правителствени представители.
Отново, съгласно член 13 от френската конституция, кабинетът, свикван начело на президента, определя членовете на Държавния съвет. В турската система обаче само четирима от 16-те членове на Държавния съвет се избират от президента, а останалите се определят от Висшия съвет на съдиите и прокурорите.
Това са само няколко примера от много. Интересното обаче е, че турската система е критикувана по такъв несправедлив начин, макар изпълнителната й власт да има по-малко въздействие върху парламента и съдебната система, отколкото тази във Франция. Като се имат предвид общите предразсъдъци на ЕС срещу Турция, това не е изненадващо.
Докладът приема обвиненията за изтезания в затвора без никакви доказателства, както и игнорира влиянието на опита за преврат, при който за една нощ загинаха 251 души, и връзката му терористите от ФЕТО.
Освен това, макар дори и Европа да има анти-ЛГБТ наказателни закони, Турция е уличена в арестуването на активисти на ЛГБТ, въпреки че няма такива закони в своя наказателен кодекс. Пренебрегвайки, че правителството на Партията на справедливостта и развитието е позволило вече организации на ЛГБТ и гей паради в Турция, те имат за цел да провокират реакции срещу Анкара, като добавят хомофобия към обвиненията.
Излишно е да се казва, че Европа все още се противопоставя на либерализирането на визовия режим, въпреки факта, че Турция е изпълнила всичките си ангажименти, включително споразумението с бежанците. Крайно време е Турция да преразгледа отговорностите, които е поела.


Превод и редакция: Тереза Герова