Анкара. Близкият изток преживява размирици от въстанията и революциите на Арабската пролет. Процесът на контрареволюция започна с военния преврат в Египет през 2013 г. Голяма част от регионалния хаос произтича от Обединените арабски емирства (ОАЕ) и от ръководените от Саудитска Арабия усилия за преустановяване на процеса на демократизация, започнал с арабските въстания, и обезкуражаване на всички демократични искания.
Въпреки че усилията на Саудитска Арабия и ОАЕ могат да успеят в краткосрочен план, повишената политическа осведоменост на хората в региона ще доведе до по-нататъшни демонстрации и искания за демократизация. Последните събития в Алжир и Судан показват, че ще бъде много трудно, ако не и невъзможно, да се спрат тези движения.
Продължаващите демонстрации на различни политически и социални групи в Алжир завършиха с свалянето на болния президент Абделазиз Бутефлика. По същия начин, мащабни демонстрации в Хартум и други судански градове започнаха да разклащат основите на властта на суданския президент Омар ал-Башир. ОАЕ и Саудитска Арабия обаче се опитват да контролират процесите, за да не доведат до демократичен обрат и да осигурят политическа атмосфера за укрепване на дълбоката държава в тези страни. Нелибералната, едностранна и незаконна политика на администрацията на президента Доналд Тръмп, като например решенията, свързани с обединяването на Ерусалим като столица на Израел и признаването на анексирането на Израел на Голанските възвишения, даде началото на нова регионална проекция в Близкия изток. Администрацията на Тръмп и правителството на Нетаняху прегазиха много основни принципи на международното право и сега се опитват да установят йерархичен регионален ред в Близкия изток. Няколко регионални държави, като ОАЕ, Саудитска Арабия и Египет, допринасят за легитимацията на тази нова прогноза.
Свидетели сме на интересни процеси в Близкия изток. САЩ подкрепят регионалните автократи, които предпочитат китайски модел на икономическо развитие и политическа стабилност. Докато САЩ се противопоставят на популярни и демократични социални групи и политически партии, подкрепят устойчиви автократи като ОАЕ и Саудитска Арабия, които допринасят за регионалната нестабилност и следват ревизионистична регионална политика.
ОАЕ и Саудитска Арабия са отговорни за гражданската война и хуманитарната криза в Йемен. От една страна, коалиционните сили, водени от Саудитска Арабия, са насочени срещу невинни цивилни в Йемен, убивайки повече от 10 000 души в страната досега. От друга страна, те не позволяват на международните участници да оказват подкрепа на страдащите от Йемен. Въпреки противопоставянето на институциите САЩ, Абу Даби и Рияд продължават да нарушават основни човешки права в Йемен и всички тези зверства остават ненаказани.
Те също така подкрепиха бунтовническите сили на генерал Халифа Хафтар в Либия и по този начин допринесоха за разпадането на страната. След като се срещна с саудитския крал преди две седмици, генерал Хафтар инициира широкомащабно военно нападение на Триполи, където се намира законно признатото правителство на Либия.
ОАЕ и Саудитска Арабия се опитват да свалят международно признатото правителство, което се подкрепя и от Турция, и от Катар. Случаят в Либия се превърна в прокси-война между емиратско-саудитските и турско-катарските блокове. Като се има предвид изтеглянето на американските сили от Мисрата и липсата на съпротива срещу агресивните ходове на Хафтар, изглежда, че западните страни ще позволят на Хафтар и неговите поддръжници да поемат контрола над либийската държава.
Израелският, емиратският и саудитският блок разглеждат Турция, Катар и Иран като най-големите заплахи за реализирането на техните регионални планове за властта. Ето защо те се противопоставят на всички протурски, прокатарски или проирански социални движения и политически групи. Съответно те демонизираха трите страни и се опитваха да ги накажат с подкрепата на САЩ и Израел.
Докато ръководеният от Израел блок нарушава основните принципи на международната система, установена от САЩ, коалицията, ръководена от Турция и Катар, призовава другите да спазват тези принципи, включително правото на самоопределение. Бъдещето на региона ще бъде решено в резултат на тези два конфликтни политически дискурса. Въпреки че днес регионалното равновесие на силите е в полза на водения от САЩ блок, с новодошлите като Русия и особено Китай с регионалното уравнение на властта, балансът може да се промени в близко бъдеще.
Превод: Юлиян Марков
