Смолян. Навършват се 143 години от рождението на родопския революционер и будител Пею Шишманов – Войводата. Това съобщиха за Радио „Фокус“ – Смолян от Държавен архив – Смолян. Много са съхранените документи за войводата Пею Шишманов и за революционната организация от този период във фондовете на Държавен архив – Смолян. Пею Шишманов е роден на 14 февруари 1876 г. като втори син в семейството на известния през втората половина на ХІХ в. голям скотовъдец и горовладелец – един от карлуковските старейшини – Иван Кехая. Завършва начално образование в родното село при „стария учител”, както наричат брат му – Вълко Шишманов. Учи прогимназия в Пловдив, а през 1893 г. продължава в Одринската гимназия. На следващата 1894 г. се завръща в Пловдив, където през 1898 г. завършва гимназия. Записва се във Военното училище, но само след година е принуден да го напусне по здравословни причини. От 1900 до 1903 г. той работи като учител в родното село. Но основното в неговия живот е революцията. Още с идването му, основаното от Вълко Шишманов революционно братство става революционен комитет. Не е добър оратор по природа, но с тихият си глас, липсата на парадност, със силата на убеждението успява да привлече последователи. Неговият характер много точно описва Никола Гюмюшев в една своя записка: „…Пею няма оня буен, импулсивен характер на многото наши войводи… Напротив – скромността му бе отличителна черта. Повечето мълчалив, отмерен, търпелив и винаги с мнението си не изпреварваше, а чакаше другите да се изкажат. С това правеше впечатление на загадъчен мъдрец.”. Учителстването му върви успоредно с трескавата дейност по организиране на родопските комити. Пею Шишманов поема ръководството на Гюмюрджинския (Беломорски) революционен окръг (с 4 района – Смолянски, Златоградски, Гюмюрджински и Ксантийски). Това включва: военно обучение, революционно възпитание, снабдяване с оръжие, дисциплина.
На 8 май 1902 г. Пею Шишманов е избран за ръководител на местната революционна организация. Непосредствено след конгреса на “Петрова нива”, състоял се от 28 юни до 1 юли (нов стил) 1903 г., в местността „Св. Дух” над Карлуково се провежда нова революционна сбирка, известна като “Родопският конгрес”, на който Христо Караманджуков информира за взетите решения на “Петрова нива” по повод подготовката на предстоящо въстание. Присъстват представители на всички селски комитети. Взема се решение да не се вдига въстание в Ахъчелебийско поради липса на оръжие, да продължи четническата дейност, която с по-големи акции да затруднява и задържа турските войски, за да възпрепятства действията им срещу поборниците в Македония и Одринско. Избира се бойно тяло с председател Пею Шишманов, секретар – Никола Данаилов (Райково) и член Христо Караманджуков (Чокманово). След като избухва Преображенското въстание в Одринско, в Славейно веднага пристигат турски войски. Изработен е план за защита на християнските села в Ахъчелебийско. И въпреки че до въстание тук не се стига, четниците успяват да задържат турските гарнизони, за да нямат възможност да вземат участие в потушаването на въстанието. След Хуриета (Младотурската революция за реформи) през 1908 г. четническото движение се разформирова.
По време на Балканската война през 1912 г. Пею Шишманов отново е на своя пост. В нея той взема участие първо като доброволец, заставайки начело на един “летящ отряд”. По заповед на ІІ-ра Дивизионна област събира бивши четници и отрядът е включен като подкрепление към 4-та погранична рота на 6-та дружина на 21-ви средногорски полк. Под негово ръководство отрядът изпълнява заповедите на командира на дружината и извършва множество полезни действия в полза на българската войска в Родопската област, а през 1913 г. се присъединява към опълчението в Гюмюрджина. След Освобождението на Родопите Пею Шишманов се отдава на грижи по уреждане стопанските дела в обичаното от него Имарет дере. Заема се да постави в ред наследствените имоти и гори. Създава дъскорезница известна като „Пеювата бичкия”, а към нея по-късно и гатер. Живее в Асеновград, Пловдив, София. Грижи се за своята многолюдна челяд – съпруга, четирима сина и една дъщеря.
Пею Шишманов умира на 11 ноември 1942 г. в Пловдив. Неговият верен съратник Христо Караманджуков, в некролога по този повод, го описва като „велик по душа” и „скромен по природа” българин, когото със заслугите на “политическото поприще” поставя редом до именитите родопчани с принос на “книжовното поле” – Христо Попконстантинов и Стою Шишков.
Нели ГЕРГЬОВСКА