Най-напред да изясним: да, повечето действия на Тръмп водят до колебания в пазарите и застрашават политическата стабилност в чувствителните региони на света като Близкия изток. Европейският съюз е добър в защитата на своите интереси. Но това включва и разграничаване на това кои американски инициативи ни вредят и кои – не.
Конфликтът с Китай, който може да доведе до нови наказателни тарифи на САЩ, е груб в методите си, но законен: 18 години, след като Китай се присъедини към Световната търговска организация (СТО), Комунистическата партия, която води системата в Пекин, най-накрая трябва да започне да прилага правилата за свободна търговия, под които се е подписала и от които има внушителни изгоди, що се отнася до износа.
Европа трябва да застане рамо до рамо в конфликта между САЩ и Китай. Не Вашингтон унищожава свободната търговия, а Пекин. Германия и Франция оценяват поведението на Китай като САЩ.
Напредък бе постигнат веднага след присъединяването на Китай към СТО, но в близкото минало той се забави. Китайското правителство използва отворените пазари, но не иска и да чуе за лоялната конкуренция.
Ето някои от твърденията на СТО: „Китайските държавни предприятия играят непреодолима роля"; „Помощта и субсидиите за собствената икономика ще нарастват в рамките на плана за Китай от 2025 г."; „Страната все още не се е присъединила към Протокола за обществените поръчки и не спазва международните правила за защита на интелектуалната собственост"; „Компаниите са принудени да съхраняват данни на местно ниво".
ЕС съди Китай в СТО. Инвеститорите обаче не трябва да бъдат принуждавани да се отказват от технологията там.
В продължение на повече от десетилетие САЩ се опитваха да наложат справедлива конкуренция с Китай чрез процедури на СТО. През 2017 г. те стигнаха до заключението, че това е безнадеждно. Ето защо сега Вашингтон започва двустранни преговори - и преди всичко, оказва натиск чрез въвеждането на наказателни мита.
В същото време правителството на САЩ и ЕС настояват за реформа на СТО. Целта: „Цената на китайското поведение трябва да се поеме от самия него, а не от САЩ", подчерта Робърт Лайтхизер, отговорарящ за търговските преговори от страна на САЩ.
Комунистическото ръководство в Пекин не само нарушава пазарните правила на играта. То също така извлича политически ползи от една диктатура, твърдят американците.
Демокрациите могат само да настояват за глобални норми и правила. Това е западната позиция, противопоставяща Китай. Но би било арогантно китайците да бъдат третирани като хора с по-ограничени права, защото те имат нещастието да живеят в диктатура.
Европа се е събудила, след като Пекин стартира инициативата „Новия път на коприната“ и след като Пекин разшири своите контролни и енергийни сектори.
Както разкри френският всекидневник Le Monde, Китайската комунистическа партия ее наела конгломерат от 40 азиатски и европейски медии, създадена с цел „здравословно отчитане" на важната информация.
Какво би казал Китай, ако ЕС би могъл да изключи правителството в Пекин в споразумение с половината от провинции в страната, от изкупуването на инфраструктура, без да бъде взето предвид националното законодателство? Точно това се случва около „Новия път на коприната“ – Китай заобикаля 17 европейски страни, свързани с инциативата. И най-лошото от всичко е, чв Пекин се справя доста успешен.
ЕС вече е разделен по въпроса за Китай - и едва ли може да се защитава ефективно. Френският президент Еманюел Макрон и канцлерът на ФРГ Ангела Меркел поне опитаха през април в сблъсък с китайския президент Си Дзинпинг в Париж. Макрон иска да продължи съпротивата, надяваме се и Берлин.
Става дума за много повече от търговски спор. Нека цитираме Лайтхизер: „Ние се борим срещу Китай, който контролира нашата технология и бъдещето на нашите деца - който смята, че това е глупава борба, трябва да капитулира".
Превод и редакция: Тереза Герова
