2018 г.
Кандидатът на левицата в Мексико печели президентските избори. Новият държавен глава е 64-годишният Андрес Обрадор - досегашният кмет на столицата. Обрадор получава 53% от гласовете.
2017 г.
Етиопският политик Тедрос Аданом встъпва в длъжност като първият генерален директор на Световната здравна организация от африкански произход.
2017 г.
Канада празнува 150 години от създаването си (1867 г. )
2016г.
Канада разположи 1000 войници в Латвия за един от четирите батальона, които НАТО сформира в Източна Европа в отговор на руското анексиране на Крим.
2014 г.
Председателството на Европейския парламент е разделено на два мандата по 2,5 години. За първия мандат с абсолютно мнозинство (над 50%) при тайно гласуване е избран лидера на групата на социалистите в Европейския парламент Мартин Шулц. Втория мандат ще се заеме от представител на Европейската народна партия.
2014 г.
Бившия френски президент Никола Саркози е арестуван по обвинение в корупция.
2014 г.
Правителството на Япония начело с министър-председателят Шинзо Абе приема резолюция според която, за първи път след Втората световна война японските въоръжени сили могат да участват в акции извън граница.
2014 г.
Председателството на Съвета на ЕС преминава от Гърция към Италия за половин година.
2014 г.
Хуан Карлос Варела официално поема президентството на Панама.
2014 г.
В Хонконг се провежда многохиляден протест за промяна на изборната система в пряка.
2013 г.
Хърватия се присъединява към ЕС.
2012 г.
В Сенегал се провеждат парламентарни избори.
2012 г.
Кипър става новият ротационен председател на ЕС.
2011 г.
Полша оглавява Съветът на Европейския съюз.
2011 г.
По инициатива на краля на Мароко Мохамед VI в страната се провежда референдум по новия проект за конституционни реформи.
2002 г.
Основан е Международният наказателен съд, който разглежда дела на лица за геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и престъпления на агресия.
2001 г.
Александър Праматарски получава вот на доверие от Върховния съвет на Демократическата партия.
1999 г.
Шотландия открива първия си парламент след повече от 300 години.
Шотландия е историко-географски район на Великобритания. Има известни автономни права. Площта й е 78 764 кв.км. Населението е 5 194 700 души. Административният център на Шотландия е Единбург. В древността територията на Шотландия е населена с пикти и келти. През І в. устоява на римското нашествие. През V-VІ в. се заселват скоти (оттук произлиза името й), брити и англосакси. През 563 г. Шотландия е покръстена. ІХ век се характеризира с нормански нападения. През ХІ в. е образувано единно шотландско кралство Скотия. Тринадесети век се характеризира с опитите на Англия да покори Шотландия. През 1296 г. крал Едуард I присъединява Шотландия. През 1314 г. независимостта на страната е възстановена. През ХІV-ХV в. по време на Стогодишната война Шотландия на Стюартите е в съюз с Франция. Средата на ХVІ в. е създадена презвитерианска църква. През 1603 г. след смъртта на Елизабет I Тюдор короната е наследена от Джеймс IV Шотландски (Джеймс I Английски). Шотландия се обединява с Англия чрез лична уния. През 1651-1652 г. при Оливър Кромуел Шотландия насилствено е присъединена към Англия (официално с унията от 1707 г.). През 1997 г. с референдум е одобрено създаването на автономен парламент. Две години по-късно са проведени първите избори за местен автономен парламент.
1997 г.
Хонконг е предаден на Китай.
Хонконг е географска територия в Азия, в югоизточната част на Китай на брега на Южнокитайското море. Състои се от две части: о-в Сянган и малък участък от п-в Дзюлун - китайска територии, отнети от Великобритания през 1842 г., а също - по-голямата част от п-в Дзюлун с прилежащите острови (т. нар. Нова територия), дадени под аренда от Китай на Великобритания през 1898 г. за срок от 99 години. Площта на Хонконг е 1 066 кв. км., а населението - 6 500 000 жители, над 98% от които - китайци. Официален език - английски и китайски.
1980 г.
Поради повишаването на цените на месото и колбасите в редица предприятия в Полша избухват стачки, на следващия ден стачната вълна обхваща цялата страна.
1979 г.
В продажба е пуснат популярният аудио плейър “Walkman” на фирмата “Сони”.
1969 г.
Подписан е Договор за неразпространение на ядреното оръжие от СССР, САЩ, Великобритания и други страни. Договорът влиза в сила на 5 март 1970 г. Задължава ядрените държави да не продават на неядрените страни ядрено оръжие, да не им помагат за неговото производство или закупуване. Задължава неядрените държави да не приемат ядрено оръжие, да не го произвеждат, да не търсят и да не приемат помощ за неговото производство. Това се отнася и за взривните ядрени устройства, използвани за мирни цели. Контролът се осъществява с помощта на Международна агенция по атомна енергия (МАГАТЕ). Договорът не ограничава развитието на изследванията, производството и използването на разпадащи се ядрени материали за мирни цели под контрола на МАГАТЕ.
1946 г.
САЩ провеждат първия ядрен опит след края на Втората световна война. Той се провежда на тихоокеанския атол Бикини.
1944 г.
Под егидата на ООН започва конференцията в Бретън Уудс, формулирала следвоенната международна финансова политика.
Бретън-Уудската икономическа система е приета със спогодба през 1944 г. Това е система, която регламентира действията на учредения тогава Международния валутен фонд. Основава се на неизменното съотношение между щатския долар и цената на златото (35 долара за 1 унция злато) и неизменните паритети между долара и останалите основни валути. Чрез нея валутните курсове се ограничаваха от т. нар. интервенционни точки, които се отклоняваха с един процент над или под установените паритети. Поради възникнала криза, вследствие на спекулативни валутни операции в края на 1971 г. системата е отменена. На нейно място са въведени плаващите валутни курсове.
1942 г.
В хода на Втората световна война след осеммесечна обсада германските войски превземат Севастопол.
Севастопол е град в Украйна, Кримска област. Основан е през 1783 г. като военноморско пристанище и крепост. Прославя се с героичната си отбрана през 1854-1855 г. по време на Кримската война и през 1941-1942 г. по време на Втората световна война.
1916 г.
Започва битката при Сома, решаваща за изхода на Първата световна война, една от най-кръвопролитните за тази война – само през първия й ден двете страни дават над 21 000 жертви. По време на тази битка за първи път са включени танкове. Първите верижни бронирани танкове се използват от английската армия. В боя участват 32 машини. Те са конструирани от Ърнест Суинтън.
Сома е река в Северна Франция с дължина – 245 км. и площ на басейна – 5 500 кв. км. Протича по равнините на Пикардия, влива се в пролива Ламанш.
1911 г.
Полският биохимик Казимир Функ открива витамините и въвежда термина “витамин”.
Витаминът е органично вещество, необходимо за нормалната жизнена дейност на организма.
1907 г.
САЩ създават първите в света военновъздушни сили.
1905 г.
Алберт Айнщайн официално излага своята теория за относителността.
Алберт Айнщайн е роден през 1879 г. в Улм, Германия. Той е германски физик теоретик и математик, един от създателите на съвременната физика. Той е роден в Германия, живее в Швейцария. Там завършва училището в Аарау при проф. Вебер, след което през 1900 г. се дипломира като преподавател по физика в Цюрихската политехника. През 1902 г. започва работа във федералното Бюро за патенти в Берн като експерт. Жени се за Милеве Марич, негова състудентка и отново се връща в Германия, а през 1933 г. емигрира в САЩ. През 1905 г. Айнщайн създава частната, а през 1907-1916 г. и общата Теория на относителността. Автор е на основни трудове по квантова теория на светлината. Той въвежда термина "фотон" през 1905 г., открива Закона за фотоефекта, основния закон на фотохимията, наречен Закон на Айнщайн и доказва теоретично индуцираното излъчване през 1917 г. Развива статистическата теория на Брауновото движение, като полага основите на теорията за флуктуацията и създава квантовата статистика на Бозе-Айнщайн. От 1933 г. Айнщайн работи върху космологията и единната теория на полето. Инициатор е за създаването на Йерусалимския университет през 1925 г. През 30-те години на ХХ век той се обявява срещу фашизма, а през 40-те – срещу използването на ядрено оръжие. През 1940 г. пише писмо до американския президент за опасността от създаването на ядрено оръжие в Германия, с което стимулира ядрените изследвания в САЩ. През 1921 г. получава Нобелова награда за трудовете по теоретична физика и по-точно за закона за фотоефекта.
1877 г.
Започва първият турнир по тенис в Уимбълдън. Шампион при мъжете (единственото състезание, което се провежда тогава) става англичанинът Спенсър Гор.
1863 г.
Започва битката при Гетисбърг – решаващото сражение от Гражданската война в САЩ, завършило три дни по-късно с победа за Севера.
В периода 1861-1865 г. се води гражданската война в САЩ между Северните и Южните щати. Тя е предизвикана от противоречията между робовладелската олигархия, от една страна, и буржоазията, фермерите и работниците – от друга. Избирането на кандидата на Републиканската партия Е. Линкълн за президент през 1860 г. служи като предлог за отцепването на 11 южни щата в Конфедерация и за начало на военните действия.
През първия етап на войната (1861-1862 г.) войските на Юга имат надмощие и нееднократно застрашават федералната столица Вашингтон. Революционните действия на новото правителство – приемането на закона за хоумстедите, освобождаването на робите и други, водят до прелом в хода на войната (1863-1865 г.). Изходът на битката при Гетисбърг през юли 1863 г. е провал на последния опит на Юга за настъпление. Походите на армията на Севера под командването на генерал У. Шърман и генерал Ю. Грант разчленяват Конфедерацията, изтощават силите й и войските й капитулират на 9 април 1865 г. Гражданската война е най-кръвопролитният и най-разрушителният конфликт в историята на САЩ, но резултатите от нея осигуряват бързо икономическо развитие на страната.
1847 г.
В САЩ започват да се продават първите залепващи се пощенски марки.
1798 г.
Наполеон Бонапарт извършва десант в Александрия.
Наполеон Бонапарт е френски император. Роден е в град Аячо на остров Корскика през 1769 г. През 1785 г. той завършва военно училище в Париж и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия (1796-1797 г.) се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат. През 1798-1799 г. организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804 г.) – политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция и Наполеон отговаря с континентална блокада срещу острова. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир разделя Европа на 2 зони на влияние – френска и руска. През 1808-1811 г. той предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. Наполеон предприема несполучлив поход в Русия и е принуден да отстъпи и потегля обратно за Франция. Основната му грешка в руския поход е не толкова военна, колкото политическа Вместо да даде свобода на руския народ, като разруши феодално-крепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира Русия. Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на война за защита на вярата и отечеството. В тези условия прогресивните идеи на Френската революция са обявени за реакционни. Победата на Русия в Отечествената война (1812-1813 г.) позволява да се съхрани самодържавието в продължение на повече от 100 години. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на остров Елба. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло през 1815 г. Наполеон е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски. Наполеон Бонапарт умира на 5 май 1821 г. След смъртта му са публикувани неговите "Мемоари от о-в Света Елена" и "Мемоари", продиктувани по време на заточението.
На тази дата са родени:
1961 г.
Родена е Даяна Спенсър – принцеса на Уелс. Родена е в аристократично семейство. Баща й е осмият лорд Спенсър и след неговата смърт през 1975 г. тя наследява титлата лейди Даяна Спенсър. След развода на родителите си през 1969 г. Даяна остава да живее при баща си в семейната къща в областта Сандрингам, където се запознава с кралското семейство. Даяна и Чарлз започват да излизат заедно през 1980 г. Принц Чарлз й предлага брак през февруари 1981 г. Сватбата им се състои на 29 юли 1981 г. От брака си двамата имат двама сина принц Уилям Артур Филип Луис (1982 г.) и принц Хенри Чарлз Албърт Дейвид (1984 г.). През юли 1996 г. Чарлз и Даяна оповестяват решението си да се разведат. Разводът става факт на 28 август 1996 г. В течение на години принцеса Даяна развива огромна благотворителна дейност. Лейди Даяна умира на 31 август 1997 г. при катастрофа във Франция.
1961 г.
Роден е американският лекоатлет Карл Люис, многократен олимпийски шампион в спринта и дългия скок.
1929 г.
Роден е Джералд Морис Еделман – американски биохимик, член на Американската академия за изкуства и наука, на Нюйоркската Академия на Науките. Носител е на Нобелова награда за физиология и медицина за 1972 г. (заедно с Р. Р. Портър). През 1950 г. завършва Урсинус колидж. Доктор е по медицина от 1954 г. От 1957 г. работи в Рокфелеровия институт за медицински изследвания (професор от 1966 г.). Основните му проучвания са върху изучаването на първичната и третичната структура на белтъчините, главно на антителата (имуноглобулини), върху строежа на повърхността на клетките. Прилага нови методи на фракциониране на антитела и клетки, разработва метода на флуоресцентната спектроскопия на белтъчините. Открива, че молекулата на имуноглобулина се състои от четири полипептидни снопчета.
1921 г.
Роден е Йежи Стефан Ставински – полски сценарист, писател и режисьор. Участник е в антифашистката съпротива. През 1951 г. завършва Варшавския университет. Печата от 1952 г. Пише сценарии, в които осмисля героиката и трагедията на Втората световна война, както и битовокомедийни проблеми на съвременността. Сценарист е на “Човек на релсите” (1957 г.), “Дезертьор” (1958 г.), “Канал” (1958 г.), “Еронка” (1958 г.), “Покушение” (1959 г.), “Кривогледо щастие” (1960 г.), “Кръстоносци” (1960 г.), “Съвременна история” (1960 г.), “Любовта на 20-годишните” (1962 г.), “По следите на Адам” (1970 г.), “Голямата любов на Балзак” (тв, 1973 г.), “Акция край арсенала” (1977 г.), “Обратен билет” (1978 г.), “Бащата на кралицата” (1979 г.), “Рожденият ден на един млад варшавянин” (1980 г.). Режисьор на “Развод няма да има” (1964 г.), “Пингвин” (1965 г.), “Предпразнична вечер” (1966 г.), “Кой вярва в духове” (1977 г.), “Час пик” (1973 г.), “Рожденият ден на Матилда” (1975 г.), “Гражданинът Пишчук” (1989 г.), “Полковник Квятковски” (1995 г.).
1915 г.
Роден е Уили Диксън – американски блуспевец и басист. Блусовете му имат голямо значение за оформянето на рокендрола. Професионалната си кариера на музикант започва в началото на 50-те години. Освен като вокалист, участва като басист в записи на Чък Бери, Бо Дидли, Мъди Уотърс и др. През 70-те години изнася концерти с групата си "Чикаго блус ол’старс". Албуми: "Willie Dixon-Catalyst" (1973 г.), "I Am the Blues" (1975 г.), "Mighty Earthquake & Hurricane" (1983 г.), "The Original Wang Dang Doodle" (1995 г.), "Poet of The Blues" (1998 г.).
1872 г.
Роден е Луи Блерио – френски инженер, един от пионерите на авиацията, конструктор на самолети и пилот. Отначало започва да конструира летателни апарати с махащи крила (1900 г.). По-късно строи безмоторни и моторни самолети. През 1908 г. извършва непрекъснат полет от 14 км. На следващата година прелита пролива Ламанш, широк 42 км. Това е първото прелитане над море, което Блерио осъществява за 37 минути.
1804 г.
Родена е Жорж Санд – френска писателка. Учи в английски католически манастир в Париж. През 1831 г. заедно с писателя Жул Сандо издава романа “Розово и бяло”. Санд се изгражда като писателка в обстановката на обществен подем във Франция след Юлската революция (1830 г.). Първият й самостоятелен роман – “Индиана”, подписан с псевдонима Жорж Санд, излиза през 1832 г. Романите “Валентина” (1832 г.), “Лилия” (1833 г.), “Жак” (1834 г.) са изпълнени с бунтарски индивидуализъм и поставят писателката в редиците на демократичните романтици. През 40-те години на ХIХ в. участва в издаването на антиклерикални ляворепубликански списания и вестници. Активно участва във Февруарската революция 1848 г., но е близка и до радикалните кръгове на левите републиканци. След юни 1848 г. се оттегля от активна обществена дейност и пише романите: “Жан де ла Рош” (1859 г.), многотомната “История на моя живот” (1854-1855 г.) и др. Умира на 8 юни 1876 г.
1798 г.
Родена е Александра Феодоровна – руска императрица, съпруга на император Николай I, дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм III. Омъжва се за император Николай на 20 юни 1817 г. Като императрица се занимава с благотворителна дейност – покровителства детски домове, болници и домове за стари хора.
1646 г.
Роден е Готфрид Вилхелм Лайбниц – немски философ идеалист, математик, физик, езиковед. От 1676 г. служи на хановерския херцог. По молба на Петър I разработва проекти за развитие на образованието и държавно управление в Русия. В духа на рационализма развива учението за природната (вродена) способност на ума да познава висшите категории на битието и всеобщите и необходими истини на логиката и математиката. Един от създателите на диференциалното и интегралното смятане.
На тази дата умират:
2009 г.
Умира Марлон Брандо - американски актьор.
2001 г.
Умира - Николай Геннадиевич - съветски и руски физик, носител на Нобелова награда за физика (1964) заедно с Александър Прохоров и Чарлз Хард Таунс за работата си в областта на квантовата електроника, довела до създаването на лазера и мазера. Чуждестранен член на Българската академия на науките (1974).
През 1950 г. се жени за Ксения Тихоновна Назарова. Има 2 сина: Генадий (1954) и Дмитрий (1963).
1928 г.
Умира Векослав Клаич – хърватски историк, професор от Загребския университет (1893-1922 г.), почетен доктор на Пражкия университет (1922 г.). През 1873 г. завършва Виенския университет. Съчиненията му са посветени на средновековната история, историята и географията на Хърватия, средновековната история на Босна, историята на хърватската музика. Неговият основен труд е многотомна история на Хърватия (описваща събитията до 1608 г.). Опитва се да обясни възникването на хърватската държава с прииждането на седем или осем племена от хървати завоеватели, които подчиняват славяните и образуват особена привилегирована прослойка от населението, от която се формира господстващата класа на хърватското общество.
1896 г.
Умира Хариет Бичър Стоу – американска писателка. Тя става известна със своя роман "Чичо Томовата колиба" (1852 г., преведен и на български), в който се проявява като ревностна защитничка на свободата на робите в Америка.
1885 г.
Умира Херман Фелинг – германски химик органик и технолог.
Той е роден на 9 юни 1812 г. в Любек. Завършва Хайделбергския университет (1837 г.), работи в лабораторията на Ю. Либих. От 1839 г. е професор във Висшето техническо училище в Щутгарт. Изследва многоосновните органични киселини, получава паралдехид (1838 г.), бензонитрил и сукцинимид (1844 г.). Предлага реактив за определяне на простите захари (монозахариди) през 1850 г. В областта на техническата химия изследва минералните води, дъбилните вещества, процесите на хлебопроизводството и др. Участва в обработката на много раздели от книгата на Х. Колбе “Учебник по органична химия” (в три тома, 1854-1877 г.), редактор (от 1871 г.) на известното ръководство “Нов химичен речник”.
1876 г.
Умира Михаил Александрович Бакунин – руски общественик, публицист, краен радикал, един от основателите и теоретиците на анархизма и народничеството.
Роден е на 30 май 1814 г. Завършва артилерийско училище в Петербург; офицер е. През 1835 г. напуска армията. Дружи с Г. Белински, А. Херцен, Н. П. Огарьов. Последовател е на философията на Фихте, по-късно – на Хегел. От 1840 г. живее в Западна Европа (Германия, Швейцария, Белгия, Франция). В Париж се сближава с П. Прудон (1844 г.). Активно участва в революцията (1848 г.). Участва в славянския конгрес в Прага (1848 г.) и в избухналото по време на конгреса въстание (12/17 юни 1848 г.). През май 1849 г. е един от ръководителите на въстанието в Дрезден. След потушаването му е арестуван и осъден на смърт (1850 г.). По-късно смъртното наказание е заменено с доживотен затвор. През 1857 г. е изпратен на заточение в Сибир, през 1861 г. успява да избяга в Лондон. Бакунин е против всякаква държава, обявява се против използването на работническата класа от нея. Противник е и на марксистката догма за диктатурата на пролетариата, ограничаваща свободата на човешкия дух. Основни движещи сили за радикално преобразуване на обществото според него са селяните, занаятчиите, дребните собственици и лумпен-пролетариатът. Михаил Бакунин смята, че руският селянин е роден социалист и само той може да осъществи радикалното преустройство на Русия. В края на 1864 г. става член на Международното работническо дружество (т. нар. Първи Интернационал). Поради теоретични разногласия с К. Маркс по-късно е изключен (1872 г.). Основният му труд е "Държавност и анархия".
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;
