2009 г.
На Александър Арабаджиев е връчен орден „Стара планина”първа степен „за изключителния му принос в областта на правото, за реформирането на съдебната система и за активното му участие в обществения живот на Република България.“
2007 г.
На ст.н.с. I ст. д-р Йорданка Стоянова е връчен орден „Св. св. Кирил и Методий” огърлие „за изключителните ѝ научни постижения в областта на селекцията на селско-стопанските култури и за приноса ѝ в развитието на земеделската наука и земеделието в Република България, както и по повод 80 години от рождението ѝ“
1996 г.
СДС внася в Народното събрание декларация за спасяване на България от "националната катастрофа", към която я води правителството на Жан Виденов.
Жан Виденов е политически и държавен деец. Роден е в Пловдив. Завършва английска гимназия в Пловдив и външна търговия в Московския държавен институт по международни отношения. След 10 ноември 1989 година се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Член на Висшия съвет на БСП от 1990 година и на Председателството на Висшия съвет на БСП от 1991 година. Председател на Висшия съвет на БСП от 1991 до 1996 година. Председател е на Министерския съвет от 1995 до 1996 година.
1994 г.
Проведени са третите демократични парламентарни избори за XXXVII НС. Коалиция БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност" печели 43,5 % и получава 125 депутатски места, СДС - 24,23 % (69), Народен съюз (БЗНС-ДП) - 6,51 % (18), ДПС – 5,44 % (15), БББ - 4,73 % (13).
1949 г.
Провеждат се избори за I НС и за окръжни народни съвети. За кандидатите на ОФ са подадени 97,66 % от общия брой на гласовете.
1944 г.
Светият синод взема решение да помоли правителството на ОФ да разреши провеждането на избор за предстоятел на Българската православна църква с титлата Екзарх Български.
1926 г.
Обнародван е Закон за селскостопанско настаняване на бежанците със средствата на бежанския заем, отпуснат чрез Обществото на народите. Обществото на народите е международна организация, създадена след Първата световна война 1914–1918 г. от държавите победителки. Впоследствие САЩ не ратифицират устава и не се включват в ОН. Уставът на ОН е приет на 28 юни 1919 г. на Парижката мирна конференция от 1919–1920 г. и е включен като първа част в мирните договори за победените държави. ОН е образувано от 27-те държави победителки и 5-те доминиона на Великобритания. Към тях са поканени да се присъединят и 13 неутрални държави. За седалище на ОН е избран град Женева. Решенията на Общото събрание се взимат с единодушие, но те имат препоръчителен характер и всяко правителство трябва да реши дали да ги изпълнява. Целта на ОН е да гарантира международния мир и сигурност, да осигури защита на териториалната цялост на държавите и да поддържа сътрудничество между народите. Уставът на ОН предвижда санкции срещу евентуален агресор. ОН въвежда т. нар. мандатна система за колониалните владения на Германия и за териториите на Османската империя в арабския свят. ОН продължава да съществува до започването на Втората световна война 1939–1945 г., но официално е разпуснато през април 1945 г. при образуването на Организацията на обединените нации. България е приета за член на ОН на 16 декември 1920 г. На следващата година е открито българско представителство при ОН, чието седалище е в българското генерално консулство в Женева.
1903 г.
Възстановяват се тайните Български офицерски братства, клонящи към генерал Иван Цончев. Тайните офицерски братства участват в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. и в освободителните борби в следилинденския период до 1912 г., когато е и краят на тяхното съществуване (в навечерието на Балканската война). Организацията е свързана с ВМОРО и има принос в подготовката на въоръжени чети, събирането на средства, оръжия и боеприпаси. Като съществен елемент от изграждането и развитието на българската армия до Балканската война, братствата са част от българската военна история. Иван Цончев е борец за свободата на Македония, офицер от българската армия, генерал. Роден е през 1859 г. в Дряново. Напуска службата си, за да се отдаде на македонското освободително дело. През 1901 г. е подпредседател на Върховния македонски комитет, сражава се в Горноджумайското (1902 г.) и в Илинденско-Преображенското (1903 г.) въстание. Умира през 1908 г.
1897 г.
Издадени са берати (грамоти, укази, които се издават от султанската канцелария на Османска Турция) за български владици в Битоля (митрополит Григорий), Струмица (митрополит Герасим) и Дебър (митрополит Козма).
1877 г.
В хода на Руско-турската освободителна война започват боевете при Ниш. Княз Владимир Черкаски изпраща на императора записка относно принципите за уреждане на гражданско управление в България. Владимир Александрович Черкаски е руски обществен и държавен деец, княз. По време на войната е началник на Гражданската канцелария при щаба на Дунавската армия. Ръководи административното устройство на освободените от руските войски български села и градове. Взема дейно участие и в изработването на Органическия устав, на основата на който се изработва и Търновската конституция на Княжество България. Умира в Сан Стефано в деня на подписването на договора между Русия и Турция.
1873 г.
Върховният турски съд в Цариград издава окончателните присъди по Хасковското съзаклятие. Атанас Узунов е осъден на 15 години каторга, а другите 21 комитетски дейци - на вечно заточение в Диарбекир.
1860 г.
Под ръководството на Драган Цанков, д-р Георги Миркович и архимандритите Йосиф Соколски и Макарий връчват на католишкия архиепископ в Цариград Паоло Брунони прошение до папа Пий ІХ, с което молят да се възстанови българската автономна църква под върховенството на папата. Изготвен е и специален акт, подписан от присъстващите, с който унията става факт.
На тази дата са родени:
1965 г.
Роден е Нидал Алгафари - български режисьор, бивш изпълнителен директор на БНТ и политически PR. Завършва НАТФИЗ, специалност "Кинорежисура". Автор и режисьор е на студентското предаване "Ку-Ку" (включително и на предаването за АЕЦ - Козлодуй). Главен редактор е на "Шоу и развлекателни програми" в БНТ. Режисьор е на игралния филм "Ла донна е мобиле". Продуцент и режисьор е на тв предавания "Наблюдател" и "Анонси". Нидал Алгафари е режисьор и на документалния филм "Сирия - история и легенди". От юни 2002 г. до май 2004 г. е изпълнителен директор на БНТ.
1925 г.
Роден е Иван Стоянов Кондов - български драматичен и филмов актьор. Дебютът му в “Животът си тече тихо” (1958 г.). Снима се интензивно до средата на 80-те години, след което се отдава на театрално-режисьорска и педагогическа дейност - “На малкия остров” (1958 г.), “Звезди” (1959 г.), “Стръмната пътека” (1961 г.), “Капитан” (1963 г.), “Неспокоен дом” (1965 г.), “Човекът в сянка” (1967 г.), “Процесът” (1968 г.), “Гола съвест” (1971 г.), “Обич” (1972 г.), “Игрек 17” (1973 г.), “Сиромашко лято” (1973 г.), “Дневна светлина” (1974 г.), “Буна” (1974 г.), “Сватбите на Иван Асен” (1975 г.), “Магистрала” (1975 г.), “Допълнение към ЗЗД” (1976 г.), “Чичовци” (тв, 1976 г.), “Сами сред вълци” (тв, 1979 г.), “Голямото нощно къпане” (1980 г.), “Златният век” (1984 г.), “Жена за монаси” (1984 г.). Активно се снима и в телевизионния театър - “Старецът” (1977 г.), “Змейова сватба” (1984 г.) и др. “АСКЕЕР” за цялостно творчество (1999 г.).
1904 г.
Родена е Руска Цветанова Маринова - българска художничка. През 1923 г. завършва Художествената академия при Ив. Мърквичка, Ц. Тодоров и Ст. Иванов. Живее и работи във Франция (1926 – 1929 г.). Рисува предимно портрети. Известни произведения: “Г-жа Петкова” (1930 г.), “Актрисата Мария Стоилова” (1931 г.), “Портрет на нар. артистка Адриана Будевска” (1949 г.), “Мих. Попов в ролята на Ив. Сусанин” (1949 г.), “Майка ми” (1958 г.), “Димитровчета” (1963 г.), “Румен” (1967 г.), “Букет” (1974 г.). През 1937 г. получава златен медал на Парижкото изложение. Умира на 10 юни 1988 г.
1858 г.
Роден е Христо Георгиев Попов - български офицер. През 1879 г. завършва Военното училище в София. Един от четиримата българи, получили първи офицерски чин след Освобождението (1878 г.). През Сръбско-българската война (1885 г.) се отличава с разумни и смели действия при Гургулят (7 ноември) и при Пирот (14 ноември). Един от най-преданите офицери на княз Александър Батенберг, спомага много за неговото връщане след 9 август 1886 г. По-късно напуска армията с чин подполковник, завършва право в Швейцария и се отдава на политическа дейност. В периода 1915-1916 г. е министър на вътрешните работи в кабинета на д-р В. Радославов. Умира на 28 октомври 1951 г. в София.
1852 г.
Роден е Данаил Цонев Николаев – български офицер, генерал от пехотата (1909 г.), първият българин с най-висок военен чин (за проявена храброст в боевете на връх Шипка получава чин "поручик"). През 1875 г. завършва Одеското военно пехотно училище. Участва в Сръбско-турската (1876 г.) и в Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението е началник на източнорумелийска милиция. Командва войските в Пловдив при обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 г. През Сръбско-българската война 1885 г. е командир на Източния корпус. През 1895-1897 г. (след смъртта на Тр. Китанчев) е председател на Върховния македонски комитет (от 1900 г. - ВМОК). Министър на войната (1886-1887 г. и 1907-1911 г.). Като министър на войната разформирова всички части, участвали в детронирането на Александър I Батенберг, организира извънреден съд, издал смъртни присъди на офицерите в русофилския бунт в Русе. За големи заслуги към Българската армия е наричан "патриарх на българското офицерство". Награден е с орден "Св. св. Кирил и Методий" (1936 г.). Кръстник е на престолонаследника Симеон (II) (12.07.1937 г.). Данаил Николаев умира на 29 август 1942 г.
1844 г.
Роден е Петко войвода, български революционер.
На тази дата умират:
2016 г.
Умира Гиньо Ганев, български политик, народен представител и национален омбудсман. Известен е като „човекът-парламент“, тъй като е народен представител в 8 поредни народни събрания (3 преди 10 ноември 1989 г. и 5 след това). През 2005 г. е избран от 39 Народно събрание за първия национален омбудсман на Република България. Гиньо Ганев е член на Държавния съвет на НРБ от 1986 до 1990 г. Тъй като на 2 пъти отказва да стане министър-председател на България, неговото място заемат Димитър Попов и Любен Беров. Награден е с Орден „Георги Димитров“. През 1978г. е награден с Орден „Георги Димитров“. По повод 75-ата му годишнина президентът Георги Първанов го награждава с орден „Стара планина“.
1937 г.
Умира Иван Андонов (И. А. Савов) - български революционер, участник в националното-освободително движение, учител, адвокат, обществен деец.
Роден е на 28 юни 1854 г. с. Мурсалково, Чирпанско (дн. с. Спасово, Старозагорско). През 1872-1874 г. учителства в с. Евджилери, Чирпанско (дн. с. Средно градище, Старазогорско), а по-късно в Чирпан. От 1872 г. е член, а след това и секретар (от 1874 г.) на чирпанския революционен комитет. Прави опит за въстание в Чирпан, след което емигрира във Влашко. Завръща се през пролетта на 1876 г. и активно се включва в подготовката на Априлското въстание. Заловен от османските власти, осъден е на смърт, а след това - на доживотен затвор. В периода 1876-1878 г. лежи в пловдивския и цариградския затвор. След Освобождението (1878 г.) заема редица административни длъжности в Източна Румелия. Един от организаторите и ръководителите на Съединението. От 1887 г. работи като адвокат. Избиран е за народен представител - III Велико НС (1886 г.), V - VII и ХIII обикновено НС (1887-1893 г.), подпредседател е на IV Велико НС (1893 г.). Дългогодишен председател на Поборническо-опълченското дружество (1904-1936 г.) и на Археологическото дружество в Пловдив (1923-1929 г.). Автор е на книгите: "Из спомените ми от турско време" (част I, II 1927-1928 г.) и "Съединението" (1929 г.).
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;
