2018 г.
При учебна маневра на летище Граф Игнатиево са нанесени материални щети на военен транспортен самолет C-27J „Спартан“, няма пострадали военнослужещи от екипажа на самолета.
2018 г.
Международна група за пране на пари, използвала т.нар. виртуална валута уанкойн (OneCoin) е разбита след съвместна акция на ГДБОП, Специализираната прокуратура и ДАНС.
2013 г.
Лютви Ахмед Местан е избран е за председател на Движението за права и свободи (ДПС).
Той е български политик. Народен представител е в XXXVI, XXXIX, XL, XLI и XLII Народно събрание. Председател е на Парламентарната група на ДПС.
Завършва „Българска филология“ във Великотърновския университет „Кирил и Методий“ (1985 г.) и „Право“, работи като учител в Угърчин, Ловешко и Момчилград. От 1991 г. е началник на общинския отдел „Образование и култура“, а след това – заместник-кмет на Момчилград.
Местан е сред основателите на СДС в Момчилград. Преминава в ДПС през 1993 г. Поема поста заместник-председател на ДПС на 11 юли 2005 г.
Депутат е от Движението за права и свободи от 1997 г. - в 38-то (в коалицията „Обединение за национално спасение“, 39-то, 40-то и 41-то народно събрание. В парламентарната си дейност е член на следните комисии:
-Временна комисия по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (11 юли - 18 август 2005 г.)
-Временна комисия за проучване и ликвидиране на щетите от наводненията и за изготвяне на предложения за оптимизиране на модела на действия на държавните органи по управление при кризи (от 10 август 2005 г.)
-Комисия по образованието и науката – председател (от 24 август 2005 г.)
-Комисия по гражданското общество и медии (от 24 август 2005 г.)
-Делегация в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа – заместник-ръководител (от 28 септември 2005 г.) 2012 г.
2012 г.
Росен Плевнелиев и Маргарита Попова полагат клетва като президент и вицепрезидент на Република България.
2011 г.
На този ден Народното събрание приема Изобриния кодекс, според който се регламентират Местните избори в България през 2011 г.
2007 г.
Георги Първанов и Ангел Марин повторно полагат клетва като президент и вицепрезидент на Република България. Георги Първанов е преизбран за президент на Република България на втори тур на президентските избори проведени в на 22 и 29 октомври 2006 г.
2002 г.
На същата дата през 2002 г. Георги Първанов полага клетва на тържествено заседание на парламента. В речта си Първанов обявява, че е дошъл краят на идеологическото противопоставяне.
Първанов участва в президентските избори през ноември 2001 г. от името на Коалиция за България. На 18 ноември печели изборите. Според Централната избирателна комисия, гласували са 54,5 процента от избирателите. Първанов печели изборите с 53,3 процента от гласовете. Опонентът му Петър Стоянов, получава 46,7 процента.
Георги Първанов е роден на 28 юни 1957 г. Той завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски", след което постъпва като редовен аспирант в Института по история на Българската комунистическа партия.
През 1989 г. става член на Българската комунистическа партия, две години по-късно на Българската социалистическа партия. През 1992 г. става директор на Центъра за исторически и политически изследвания при Висшия съвет на БСП. През 1994 г. става заместник- председател, през декември 1996 г. е избран за председател на Висшия съвет на БСП. Преизбиран е два пъти - през май 1998 г. и 2000 г. За първи път е избран за народен представител в ХХXVII Народно събрание. Председател е на парламентарната група за дружба с Гърция и член на парламентарната Комисия по радио и телевизия. Депутат е в ХХXVIII Народно събрание и председател на парламентарната група на Демократичната левица. На парламентарните избори през юни 2001 г. е избран за депутат в ХХXIX Народно събрание. Председател е на парламентарната група на Коалиция за България. Избран е за президент на Република България на изборите през ноември 2001 г.
1997 г.
Клетва полагат Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев, спечелили президентските изборите в края на 1996 г. срещу Иван Маразов и Ирина Бокова. На 22 януари Петър Стоянов встъпва в длъжност президент на Република Бъгария. Той е юрист, политически и държавен деец. Завършва право в Софийския университет "Св. Кл. Охридски" и до 1992 г. работи като адвокат в София. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Влиза в Клуба за гласност и преустройство и в Съюза на демократичните сили (СДС). През 1993 г.е заместник-председател на Националния клуб за демокрация (НКД) . Депутат е в ХХXVII Народно събрание. Заема и отговорни държавни постове: заместник-министър на правосъдието в правителството на Филип Димитров (1991-1992 г.). Президент на Република България от 1997-2002 г. Автор е на "Сериозно за развода", на статии и др.
1993 г.
Парламентът гласува свалянето на депутатския имунитет на Александър Лилов, поискано на 8 януари от главният прокурор Иван Татарчев, заради започналото следствие за предоставянето от страна на БКП на безвъзмездни помощи за страните от Третия свят.
1992 г.
Провежда се втори тур на първите преки президентски избори, спечелени от кандидат-президентската двойка Желю Желев и Блага Димитрова. Те получават 2 738 420 гласа срещу 2 443 434 за независимите кандидати, подкрепени от БСП - Велко Вълканов и Румен Воденичаров. Д-р Желев е първият демократично избран президент на България.
1991 г.
По заповед на Саддам Хюсейн в Персийският залив са излети 816 хил. тона нефт в отговор на операция “Пустинна буря” на САЩ.
1950 г.
От българска страна е връчена нота в Държавният департамент на САЩ, в която се твърди, че в хода на процеса срещу Трайчо Костов се е установило, че пълномощния министър на САЩ в България Доналд Рийд Хийд е "поддържал отношения" с осъдения за "измяна, шпионаж и предателство" Тр. Костов и така е проявил "грубо вмешателство във вътрешните работи на НРБ". С този акт българското правителство обявява, че ще смята Д. Р. Хийд за "персона нон грата" и моли за незабавното му отзоваване. На 20 януари 1950 г. правителството на САЩ отправя нота, с която отхвърля българските обвинения към американския пълномощен министър в София Доналд Рийд Хийд и настоява българската страна да оттегли нотата си от 19 януари, като в противен случай САЩ ще оттеглят своята мисия от България.
1950 г.
Утвърден е съставът на новото правителство на Васил Коларов. В състава на правителството влизат 26 министри, от които 22 са от БКП, 3-ма - от БЗНС и 1 е безпартиен. За подпредседатели на Министерския съвет са избрани Вълко Червенков, Владимир Поптомов, Райко Дамянов и Георги Трайков.
1899 г.
Съставен е коалиционен кабинет от народнолиберали и либерали начело с Димитър Греков.
1878 г.
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е освободен град Хасково. В османотурски регистри Хасково присъства от 1488 г. като Хаскьой и Узунджаова. Градът е занаятчийски и търговски център през Възраждането.
На тази дата са родени:
1972 г.
Родена е Калина - дъщеря на Симеон Сакскобургготски. Завършва френски лицей и английски колеж в Мадрид. Следва в Лондонската академия по изкуствата и филология в Германия. За първи път посещава България през декември 1999 г. с годеника си Китин Муньос. През 2002 г. двамата сключват брак в България.
1936 г.
Родена е Йорданка Юрукова - български специалист по нумизматика и археология, д-р на историческите науки, професор. Тя е директор на Института по археология при БАН. Преподава в университетите в София и В. Търново. По-важни нейни съчинения са: “Античните монети в България” (1976 г.), “Корпус на монетите от Бизие” (на немски език, 1976 г.), “Монетосеченето на градовете в Долна Мизия и Тракия (II-III в.) в Адрианопол” (1987 г.), “Монетите на тракийските племена и владетели” (1994 г.) и др.
1927 г.
Родена е Евгения Дьомина - руска езиковедка, българистка.
1923 г.
Роден е Ивайло Петров (псевдоним на Продан Петров Кючуков) - български белетрист.
1922 г.
Роден е Христо Веселинов Данов - български юрист, внук на Христо Г. Данов. Завършва право в Софийския университет. Адвокат е от 1947 г., предимно по граждански дела. Министър на вътрешните работи в правителството на Д. Попов (1990-1991 г.). От 2000 г. е председател на Конституционния съд. Автор е на монографиите: "Правна система на жилищните строителни кооперации", "Проблеми на отчуждаването и обезщетяването на недвижими имоти", "Недостатъци на жилищното строителство".
1892 г.
Роден е Кръстьо Миятев - български археолог и изкуствовед, академик от 1945 г. Завършва славянска филология и история на балканските народи във Виена, специализира история на изкуството в Берлин. Професор е в Софийския университет (1927-1956 г.). В периода 1946-1963 г. е директор на Археологическия институт. От 1949 г. е ръководител на археологическите разкопки на “Царевец” във В. Търново. Публикува около 200 труда върху средновековната архитектура и живопис.
1882 г.
Роден е Александър Миленков (А. М. Фурнаджиев) - български художник декоратор. Завършва театрална декорация в Мюнхен (ученик на Ханс Фрама). Негови творби са “Нощен покой”, “Улица в Охрид”, “Рилски манастир”, “Самуилова старина”, “Вътрешността на църквата “Св. Климент” и др. Миленков е първият сценичен декоратор на НАТ “Иван Вазов”.
1879 г.
Роден е Симеон Радев - български писател и общественик. тура.
1875 г.
Роден е Иван Вълков - български офицер, генерал от пехотата (1934 г.).
1873 г.
Роден е Харалампи Илиев - български художник.
1862 г.
Роден е д-р Иван Георгов – български философ, действителен член на БКД от 1902 г., професор, доктор, член-кореспондент на чуждестранни институти.
На тази дата умират:
1997 г.
Умира Тодор Андрейков - български критик, киновед; професор. Един от организаторите на студийните кина в България. Диригент е на Българската национална филмотека. Режисьор е на 12 документални и 1 игрален филм - "Неделни мачове" (1974). Автор е на студиите: "Ерих фон Щрохайм - сто години след рождението му", сп. "Киноизкуство", (1986, книжка 7-8) "Богът на танца в киното", сп. "Киноизкуство" , (1987, книжка 10) на брошурата "12-те най-хубави филма от всички времена" (1964), както и на книгите "Комичното на екрана" (1984), "История на киното" (1996, том I).
1931 г.
Умира Димитър Бръзицов - български книжовник, преводач и публицист. Завършва богословска католическа гимназия в Одрин. Редактира 25 години екзархийския вестник в Цариград "Вести". Работи като преводач от гръцки, френски, полски, италиански, руски, сръбски, турски и други езици.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Енциклопедии – “LAROUSSE”
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни”;
