1996 г.
Пред Българския културен център в Будапеща е открит паметник на Христо Ботев.
1975 г.
В периода 2 - 5 юни на официално посещение в България е корейския партиен и държавен лидер Ким Ир Сен. Ким Ир Сен е севернокорейски политик. Роден е на 5 април 1912 г. в Северна Корея. Управлява Северна Корея от 1948 г. до смъртта си на 8 юли 1994 г. Той е известен с крайния култ към личността му. В Северна Корея официално е наричан Великият водач и е вписан в конституцията като "вечен президент". Рожденият му ден е официален празник в Северна Корея.
1936 г.
Министерският съвет на свое заседание приема Наредба-закон за запазване на моралната и материалната сила на войската.
1925 г.
На връх Голак е открита четата на царевоселския войвода Дончо Христов. Войски, жандарми и контрачети я заобикалят плътно от всички страни. Когато сърбите разбират, че тя се води от Дончо Христов, всички негови близки от с. Драгобраще са докарани и наредени пред позицията на четата. Сръбските офицери карат близките на войводата да викат: “Не стреляй, Дончо, ще избият цялата рода!”. Той им отговаря: “Не се бойте, нашите куршуми убиват само сърби и предатели на Македония”. Четата се измъква от обръча, убивайки десетки сърби чрез хвърляне на бомби. Разстреляни са 6 души, близки на войводата.
1915 г.
В хода на Първата световна война Централните сили предлагат България да нападне Сърбия и да завземе цяла Вардарска Македония и Поморавието, а след войната обещават съдействие за Южна Добруджа и Кавала. България остава неутрална и изчаква развитието на събитията, за да определи към коя от воюващите коалиции да се присъедини. Руската дипломация чрез редица ходове не позволява сближаването между България и страните от Антантата. В края на август 1915 г. страната ни се присъединява към Централните сили, на 9 септември 1915 г. обявява мобилизация и на 1 октомври 1915 г. се намесва във войната. След намесата на България и Турция на страната на Централните сили се откриват нови фронтове - Македонски, Месопотамски, Кавказки, Палестино-сирийски. През 1916 г. на всички тях войната приема изключително позиционен характер и се превръща в окопна. В края на годината Антантата успява да вземе стратегическата инициатива от Централните сили. В началото на 1917 г. в Русия започват вълнения, които довеждат до абдикацията на императора и създаването на Временно правителство, останало вярно на съюзническите задължения към Антантата. През пролетта на 1917 г. със задача от германския генерален щаб в Русия отиват В. И. Ленин, Л. Д. Троцки и др. болшевики, които започват да дестабилизират страната и да разрушават армията. На 25 октомври 1917 г. болшевиките завземат властта и обявяват, че Русия излиза от войната. На 3 март 1918 г. правителството сключва сепаративен мир с Централните сили. През цялата 1918 г. войските на Антантата настъпват по всички фронтове. През септември 1918 г. започват настъпление на Македонския фронт срещу българската армия, в която е включена и 1 германска дивизия. След продължителна артилерийска подготовка на 16 и 19 септември упорито атакуват 3 английски и 2 гръцки пехотни дивизии. Направени са и няколко газови атаки, но българската армия отблъсква противниковото настъпление по целия фронт. В тази обстановка по неизяснени досега обстоятелства след бляскавата и победна кампания на българската армия през 1918 г. се стига до морално разлагане на войските, всеобщо дезертьорство и напускане на фронта в края на септември 1918 г. След тези събития България е принудена първа от Централните сили да капитулира. На 29 септември 1918 г. е подписано Солунското примирие, на 30 септември 1918 г. капитулира Турция, на 3 ноември 1918 г. излиза от войната Австро-Унгария, на 11 ноември 1918 г. капитулира Германия. Условията за мирен договор с Германия и съюзниците й са изработени на Парижката мирна конференция 1919 г.-1920 г.
1885 г.
Костите на Георги С. Раковски са пренесени от Букурещ в България. Георги Раковски умира след тежко боледуване от туберкулоза на 9 октомври 1867 г. През 1885 г. костите му са пренесени в България в софийската катедрала "Св. Неделя". През 1942 г. са пренесени в Котел, а през 1981 г. - в Мавзолея на Раковски и музей на възрожденците в същия град.
1880 г.
Обнародван е Закон за събиране на десетината за 1880 г. - 1881 г., който възстановява натуралния десятък. Поради протести за 1881 г. се дава право на избор за заплащане на десятъка в натура или в пари. На същата дата през 1901 г. със закон окончателно е отменен натуралният десятък и е въведен поземлен данък.
1880 г.
Приет е първият Закон за устройство на съдилищата.
1876 г.
След като на 1 юни Ботевата чета се изтегля към вр. Вола и оттам към върховете Камарата, Купена, Околчица, където в продължение на цял ден води сражения, щабът на четата се събира привечер, за да обсъди по-нататъшните действия. По време на заседанието Христо Ботев е убит. За негов заместник е определен Никола Войновски, след което четата тръгва на югоизток. Ботевата чета води сражение в района на Рашов дол, край Лютиброд. В боя загиват Георги Апостолов и още 10 четници. Командваната от Никола Войновски група успява да се изтегли към с. Зверино.
Христо Ботев е национален революционер, поет и журналист. Роден е 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в Калофер, в семейството на народния учител, книжовник и обществен деец Ботьо Петков. След завършване на основното си образование и с помощта на Н. Геров през 1863 г. заминава за Русия, където постъпва като частен ученик във Втора одеска гимназия. Там се запознава с руската литература и попада под силното влияние на А. Херцен, Н. Г. Чернишевски, Н. А. Добролюбов и др. Тогава прави и първите си поетични опити. През 1865 г. Христо Ботев напуска гимназията и се свързва още по-тясно с руските революционни среди. През следващата 1866 г. постъпва като учител в бесарабското село Задунаевка. Поради заболяване на баща му в началото на 1867 г. Ботев се връща в родния си град. След като произнася пламенна реч на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий той е принуден да напусне Калофер и да замине отново за Русия с намерението да продължи образованието си в Одеса. След като се прехвърля в Румъния Христо Ботев се установява отначало в Букурещ, а после в Браила и работи като слово-слагател в печатницата на Д. Паничков. Попада в средата на българската революционна емиграция и се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 1868 г. Ботев се приготвя да премине в България с четата на Жельо войвода (Ж. Чернев). Христо Ботев е секретар на четата. След като по различни причини преминаването на четниците в България е осуетено, Ботев заминава за Букурещ, където се записва да следва в Медицинското училище. Поради липса на средства е принуден скоро да напусне училището. Изпаднал в крайно бедствено положение, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Там живее заедно с Васил Левски. От пролетта на 1871 г. до пролетта на 1872 г. Ботев живее в Галац и Браила, където се занимава главно с журналистическа дейност. На 10 юни 1871 г. излиза брой 1 на редактирания от него в. "Дума на българските емигранти". В Галац Христо Ботев установява контакт с руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса.
През август 1874 г. Христо Ботев участва в Общото събрание на Българския революционен централен комитет и след това продължава да работи като негов секретар. На 8 декември 1974 г. Ботев започва да издава като орган на комитета в. "Знаме". След обесването на Васил Левски Христо Ботев застава начело на БРЦК. След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК под ръководството на Ботев поставя началото на подготовката на въстание и в България. Въстанието в България избухва преждевременно и неуспехът му става причина за появата на сериозни разногласия в БРЦК. В резултат в края на 1875 г. Ботев си подава оставката, което води и до разпускането на организацията.
След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. След избухване на Априлското въстание през 1876 г. Христо Ботев застава начело на чета, която преминава в България, за да окаже помощ на въстаналия български народ. При неколкодневни тежки боеве той е убит в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан.
1873 г.
При поредния разпит на Атанас Узунов в Хасково турската полиция успява да установи неговата самоличност. Атанас Узунов признава и съпричастността си към комитетската организация. На 4 май 1873 г. Атанас Узунов е заловен при опит да убие осъдения на смърт за предателство хасковски чорбаджия хаджи Ставри Примо. По-късно са арестувани и други членове на Хасковския революционен комитет. На следващия ден турските власти в Хасково провеждат първите разпити на Атанас Узунов, но той отказва да даде отговор на поставените му въпроси. Разпитани са и други хасковски граждани, между които са и комитетските дейци Стоян Заимов, Мирчо Попов, Петър Берковски. В Хасково на 7 май е проведен вторият разпит на Атанас Узунов. Разпитът отново е неуспешен, тъй като той отказва да разкрие дори името си. Продължават разпитите и на Стоян Заимов, който е уличен в това, че е познавал Атанас Узунов. На 10 май се провеждат нови разпити на арестуваните с Узунов- Мирчо Попов, Петър Берковски и Стоян Заимов, всички от Хасковския революционен комитет. Руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров прави опит да ги освободи или намали присъдите им. На 11 юни 1873 г., по време на поредния разпит пред следствената комисия в Пловдив, хасковският учител Мирчо Попов издава подробния план на вътрешните комитети за бъдещото въстание.През декември 1873 г. Узунов е осъден на 15 години каторга в медните рудници на Мадена (Аргана Мадени).
На тази дата са родени:
1882 г.
В Кратово е роден Павел Шатев, един от Солунските съзаклятници.
На тази дата умират:
1994 г.
Умира Зорница Попова - българска композиторка. Тя е родена в София на 16 ноември 1928 г. През 1954 г. завършва Теоретически факултет на БДК, специалност "Пиано". Учи контрабас и още като студентка постъпва в оркестъра на Държавен музикален театър "Стефан Македонски", където работи до 1974 г. Член е на Съюза на българските композитори от 1985 г. Занимава се със забавна музика от средата на 60-те години ХХ в. Първата й композиция е оркестровата пиеса "Шега", изпълнена от ЕО на КТР с диригент Милчо Левиев (1964 г.). Две години по-късно К. Семов изпълнява и първата нейна песен "Въртележка". С песни на Зорница Попова са дебютирали много български певци: М. Нейкова, М. Иванова, Д. Венкова, Г. Христов, дует "Ритон", В. Маринов, К. Бодурова. Нейни песни са класирани на всички конкурси на фестивала "Златният Орфей" от 1967 г. Сред отличените са: "Всяко начало" (изпълнява Бисер Киров) - трета награда на радиоконкурса "Пролет" (1980 г.), "Днес си малко странна" (изпълнител Росица Кирилова) - втора награда на същия конкурс през 1987, "Колко радост има" (изпълнител Кичка Бодурова) - трета награда на "Шлагерфестивал" в Дрезден (1979 г.), "Песен за стария моряк" - първа награда (1987 г. ), и "Моряшка любов" (изпълнител Г. Христов) - награда на Съюза на българските композитори на конкурса "Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора" (1985 г.). "Слънцето е в моите коси" (изпълнители М. Иванова и Р. Попов) е обявена за "Мелодия на годината" в едноименния телевизионен конкурс (1976 г.). През 1985 г. е удостоена от Съюза на българските композитори с награда за цялостно творчество. Създава по поръчка на Радио Берлин песни по немски текстове на Д. Шнайдер и Х. Хофман. Постоянен член е на журито на конкурса "Песни за морето" в Рощок, Германия. Голяма част от песните й са създадени в сътрудничество с поета Йордан Янков. През 1983 г. излиза албумът й "Избрани песни". През 1988 г.,1992 г.,1993 г. получава награди от "Златният Орфей". През 1990 г. получава наградата Мелодия на годината на Русия. През 1993 г. става носителка на III награда от Каван, Ирландия. Получава още наградата на публиката на радиоконкурса "Една песен за младостта" (1972 г.) и на конкурса "Бургас, морето и неговите трудови хора" (1987 г.) и др.
1925 г.
В околностите на гара Белово е убит Георги Василев Шейтанов. Той е български анархист, публицист. Роден е на 14 февруари 1896 г. в Ямбол.След 1911 г. заради антидържавна дейност в продължение на 12 години (до смъртта си) живее в нелегалност. Емигрира с чужд паспорт през Варна в Кюстенджа, Цариград, Яфа, Кайро, Александрия, Марсилия, Париж. Свързва се с дейци на френската левица, с български и руски емигранти. Завръща се в България през 1914 г. След престрелка с полицията край Казанлък е заловен и затворен отначало в Пловдивския, а по-късно в Софийския централен затвор (1915-1917 г.). В затвора организира бунтове, среща се с Ал. Стамболийски, Р. Даскалов, А. Пруткин. През юни 1917 г. успява да избяга от затвора. Организира бойни групи, а през март 1918 г. е в Москва, за да се свърже с дейци на болшевишката партия (К. Радек, Кр. Раковски). По време на Владайското въстание се връща отново в България, но въстанието вече е потушено. Издава два позива: “Писмо до анархистите” и “Писмо до интелигенцията”. При акция през октомври 1919 г. е арестуван и изпратен в Сливенския затвор, избягва (март 1920 г.). На 15 август 1920 г. в Търновския балкан започва издаването на нелегалния в-к “Бунт”, от който излизат 3 броя. През 1925 г. води чета в Търновския балкан. През май четата е разбита, а на 27 май е заловен край Нова Загора. Творчеството му е малко - няколко стихотворения и около 30 статии във вестници и списания.
1905 г.
В сражение с турския аскер край село Едерниково, Струмишко, загива заедно с трима свои четници, войводата Иван Тодев, Билял Чауш, роден в село Смол, Гевгелийско.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази
