София. Италианецът Гулиелмо Маркони патентова радиото на втори юни 1896 година. През 1896 г. Гулиелмо Маркони заминава за Великобритания и следващата година регистрира „Безжична телеграфна и сигнална компания”, като получава патент за принципа на действие на електровръзка без проводник. През 1900 г. прилага разработката на Фердинанд Брау за нов тип предавател, подобрява качествата на приемника и осъществява радиовръзка през Атлантическия океан (1901 г.). В град Галвестон, Тексас на втори юни 1865 година приключва Гражданската война в САЩ (1861 – 1865 г.), формално завършила на 9 април с капитулацията на южняците. Последни капитулират силите на Конфедерата западно от Мисисипи под командването на генерал Едмънд Кърби Смит.
В периода 1861-1865 г. се води гражданската война в САЩ между Северните и Южните щати. Тя е предизвикана от противоречията между робовладелската олигархия, от една страна, и буржоазията, фермерите и работниците - от друга.
На тази дата е роден Висарион (светско име - Йоан) – византийски философ, богослов, митрополит на Никея. Джузепе Гарибалди - национален герой на Италия


2018 г.
Педро Санчес, член на испанската социалистическа партия, полага клетва като министър-председател пред крал Фелипе VI.


2016 г.
Умира актьора Мичу Месарош, изиграл любимият на милиони образ на Алф. Актьорът изпълнява роли в много филми, но остава най-известен с ролята си на Алф в едноименния сериал от 80-те години на миналия век.

2016 г.
Германският Бундестаг прие с абсолютно болшинство резолюцията, според която признава масовото убийство на арменци през 1915г. в Османската империя за геноцид.

2014 г.
В Испания, Хуан Карлос I отстъпва короната на сина си Фелипе VI Бурбон.

2013 г.
Конституционният съд на Египет обявява за незаконна Конституцията на страната и разпуска горната камара на парламента.

2012 г.
Бившият президент на Египет Хосни Мубарак е осъден на доживотен затвор, което предизвика масови протести в Кайро, Александрия и Суец.

2011 г.
Сеймът на Латвия избира Андрис Берзинш за президент.


1983 г.
Леопол Седар Сенгор става първият чернокож общественик, избран за член на Френската Академия.
Леопол Седар Сенгор е роден на 9 октомври 1906 г. Той е френски поет, писател и сенегалски политик. Неговата поезия е предимно символична, основана на магичната ритмика. Основните теми са надеждата за създаване на обединена и универсална цивилизация, основана на единството на традициите и преодоляването на различията. Според поета езикът на поезията и символизма може да бъде основа за тази висша цел. Леопол Седар Сенгор е първият президент на Сенегал (от 1960 до 1980 г.).
Сенгор умира във Франция на 20 декември 2001 г.


1979 г.
Два милиона поляци посрещат папа Йоан Павел II. Той е първият папа, който гостува в държава, с комунистическо управление. Посрещат го президентът Хенрик Яблонски и кардинал Стефан Вишински.
Папа Йоан Павел ІІ, със светско име Карол Войтила, е роден във Вадовице, Полша, на 18 май 1920 г. Той е избран за папа на 16 октомври 1978 г. От тогава е направил 95 папски посещения извън Италия и 141 в Италия. Като епископ на Рим е посетил 301 от всичките 334 епархии.
Издал е 13 енциклики, написал е 13 апостолически проповеди, 11 апостолически конституции и 41 апостолически писма. Публикувал е две книги - “Прекрачване на прага на надеждата” (октомври 1994) и “Дар и мистика: 50-та годишнина от ръкополагането ми за свещеник” (ноември 1996).
Умира на 2 април 2005 г.


1966 г.
Съединените щати приземяват космически кораб на Луната, за да осъществят своето първо проучване, което става четири месеца след първия опит на Съветския съюз.


1954 г.
Американският сенатор Джоузеф Маккарти за пръв път излиза с доклад, че в ЦРУ и лабораториите за разработване на ядрено оръжие работят комунисти. 50 години по – късно е разсекретена документацията, свързана с разследванията на сенатора. От тях става ясно, че подозренията са били неоснователни.
Периодът, през който се провеждат разследванията е известен като периода на макартизма, като той продължава и след смъртта на Маккарти през 1957 г.
Преследванията срещу комунистите датират от 30-те години и особено се активизират през 40-те, в годините на Студената война.


1953 г.
Кралица Елизабет II е коронована в Уестминстърското абатство в Лондон, след като наследява своя баща, Джордж VI, на трона предходната година.
Елизабет-Александра-Мери е родена на 21 март 1926 г. в Лондон. Тя е от династията Уиндзор. Дъщеря е на крал Джордж VI и Елизабет Анжела-Маргарет.
През Втората световна война помага в женските служби. Омъжена е за лейтенанта от британската марина Ф. Маунтбатън, с когото имат 4 деца: Чарлз (1948 г.), Ана (1950 г.), Андрю (1960 г.), Едуард (1964 г.). Заема британския престол през 1952 г. след смъртта на баща си.


1946 г.
В Италия се провежда общонароден референдум, след който страната е обявена за република. Жените получават избирателни права.
През 1946 г., след референдум, Италия е провъзгласена за република. Правителството е съставено на християндемократи, комунисти и социалисти. Съгласно мирния договор от 1947 г. Италия предава Истрия на Югославия, а африканските й колонии стават независими. Италия запазва опеката си над Италианска Сомалия до 1960 г. През 1947 г. получава помощ от САЩ по плана "Маршал", влиза в НАТО (1949 г.) и ЕИО (1958 г.). След войната водеща политическа сила е Християндемократическа партия, като все по-нарастваща роля има Комунистическата партия, начело с Енрико Берлингуер. Постоянните скандали в администрацията, работническите вълнения, както и терористичните акции на екстремистите, разяждат италианския политически живот. Социалистите са на власт от 1983 г. до 1987 г. с мин.-председател Бетино Кракси. От 1987 г. до 1988 г. мин.-председател Дж. Гория (християндемократ); 1989-1992 г. - Дж. Андреоти. От 1992 г. мин.-председател е Дж. Амато, последван от К. А. Чампи и Силвио Берлускони. След парламентарните избори през 1996 г. е избрано правителство на италианската левица оглавявано от Р. Проди. От 21 октомври 1998 г. - мин.-председател е Масимо Д'Алема. Президент е Карло Чампи, избран на 13 май 1999 г. На 10 май 2006 г. за президент на Италия е избран Джорджо Наполитано. През април 2006 г. в Италия се провеждат парламентарни избори, министър-председател става Романо Проди.


1924 г.
Американският Конгрес предоставя граждански права на всички американски индианци, родени в САЩ, тъй като правото на глас се дава по закон, а до 1948 г. някои щати забраняват на местните индианци да гласуват. Мейн е един от последните щати, които признават правата на индианците.


1896 г.
Италианецът Гулиелмо Маркони патентова радиото.
През 1896 г. Гулиелмо Маркони заминава за Великобритания и следващата година регистрира "Безжична телеграфна и сигнална компания", като получава патент за принципа на действие на електровръзка без проводник. През 1900 г. прилага разработката на Фердинанд Брау за нов тип предавател, подобрява качествата на приемника и осъществява радиовръзка през Атлантическия океан (1901 г.). Патентова насочена антена (1905 г.), сихронизирана искрова система за генериране на радиовълни (1912 г.), рамкова антена (1913 г.), открива (1905 г.) първата трансатлантическа радиосвързочна служба. През 1909 г. Маркони и Браун получават Нобеловата награда за физика "за техния принос в развитието на безжичната телеграфия". През 1921 година Маркони започва изследвания в областта на късовълновата телеграфия и през 1927 г. компанията му създава международна мрежа от търговски късовълнови телеграфни линии.


1882 г.
В Кратово е роден Павел Шатев, един от Солунските съзаклятници.


1865 г.
В град Галвестон, Тексас приключва Гражданската война в САЩ (1861 – 1865 г.), формално завършила на 9 април с капитулацията на южняците. Последни капитулират силите на Конфедерата западно от Мисисипи под командването на генерал Едмънд Кърби Смит.
В периода 1861-1865 г. се води гражданската война в САЩ между Северните и Южните щати. Тя е предизвикана от противоречията между робовладелската олигархия, от една страна, и буржоазията, фермерите и работниците - от друга. Избирането на кандидата на Републиканската партия Е. Линкълн за президент през 1860 г. служи като предлог за отцепването на 11 южни щата в Конфедерация и за начало на военните действия.
През първия етап на войната (1861-1862 г.) войските на Юга имат надмощие и нееднократно застрашават федералната столица Вашингтон. Революционните действия на новото правителство - приемането на закона за хоумстедите, освобождаването на робите и др., водят до прелом в хода на войната (1863-65 г.). Изходът на битката при Гетисбърг през юли 1863 г. е провал на последния опит на Юга за настъпление. Походите на армията на Севера под командването на генерал У. Шърман и генерал Ю. Грант разчленяват Конфедерацията, изтощават силите й и войските й капитулират на 9 април 1865 г.. Гражданската война е най-кръвопролитният и най-разрушителният конфликт в историята на САЩ, но резултатите от нея осигуряват бързо икономическо развитие на страната.


1842 г.
Излиза първият том на романа на Николай Гогол “Мъртви Души”. Николай Василиевич Гогол е роден на 1 април 1809 г. Основоположник е на реалистичната школа в руска литература. Автор е на: "Тарас Булба", "Мъртви души", комедията "Ревизор", "Бъдни вечер", повестите "Нос", "Шинел", сборник разкази "Вечери в селцето край Диканка", литературно-критически статии и др.


1537 г.
Като опит да възвърне спадналия в последните години авторитет на католическата църква, римският папа Павел III обявява, че северноамериканските индианци също имат душа и затова забранява те да бъдат използвани като роби.


На тази дата са родени:


1946 г.
Роден е Ласе Халстрьом – шведски режисьор, продуцент, сценарист, актьор. Популярен като автор на комедии в Швеция. Халстрьом има успешна холивудска кариера в началото на 90-те години на ХХ век. Първоначално работи в телевизията. Сред първите му филми е “АББА” (1977 г.). Международна известност му носи филмът “Кучешки живот” (1985 г.) номиниран за “Оскар” за най-добър сценарий и най-добър режисьор. Филмография: “Защо тъгува Гилбърт Грейп” (1993 г.), “Люмиер и другите” (1995 г.), “Правилата на дома” (1999 г.), “Шоколад” (2000 г.), “The Shipping News” (2001 г.).


1940 г.
Роден е Константин II – крал на Гърция от 6 март 1964 г. до 1973 г. Син е на крал Павел I. Завършва Военното училище в Атина. През 1960 г. печели златен олимпийски медал по ветроходство в Рим. Жени се за Анна Мария, принцеса на Дания. Под влиянието на майка си влиза в конфликт с Георгиос Папандреу и го принуждава да подаде оставка като министър-председател (15 юли 1965 г.). Политическата криза и вълненията последвали оставката на Папандреу водят до военен преврат през 1967 г. На 13 декември 1967 г. крал Константин II прави неуспешен опит за контрапреврат и напуска страната. През 1973 г. хунтата провежда референдум и на него е одобрено новото държавно управление — президентска република. След падането на хунтата от власт през октомври 1974 г. отново е проведен референдум и с резултата 67,5% отново е потвърдено предишното желание на народа за президентска република. От тогава крал Константин II живее в Лондон, Англия.


1835 г.
Роден е Пий Х (Джузепе Мелчиор Сарто) - римски папа от 4 август 1903 г. до 20 август 1914 г., канонизиран за светец. Завършва духовна семинария и дълги години е селски свещеник с особени ортодоксални възгледи. През 1884 г. става епископ, а през 1891 г. - кардинал и патриарх на Венеция. Пий Х е един от основателите на венецианската "Банка на св. Марко". През 1911 г. значително намалява църковните празници, а повечето от останалите пренася в неделни дни. Извършва реформа на курията, като намалява конгрегациите от 37 на 19. Яростен противник е на антиклерикалните действия на светската власт. По негово време е създаден Кодекс на каноническото право (1904-1917 г.), утвърден от наследника му Бенедикт ХV. Умира на 20 август 1914 г. в Рим. През 1951 г. е обявен от Ватикана за блажен и е канонизиран за светец през 1954 г.


1403 г.
Роден е Висарион (светско име - Йоан) – византийски философ, богослов, митрополит на Никея. Получава първоначално образование в Трапезунд и Константинопол. През 1423 г. става монах, а през 1431 г. е йеромонах, веднага след което заминава за Мистра, за да учи философия при Г. Г. Плетон (до 1436 г.). През 1436 г. става игумен на един от константинополските манастири, а през 1437 г. е ръкоположен за митрополит на Никея. Заедно с Марк Евгеник е говорител на византийската делегация на Фераро-Флорентинския събор (1437 – 1438 г.), където защитава унията. През 1439 г. се връща в столицата, а на следващата година заминава за Рим, тъй като папа Евгений IV го удостоява с кардиналски сан. В Италия пропагандира идеята за кръстоносен поход срещу османските турци, като обикаля земите на днешна Германия, Франция и Италия; грижи се за гръцките бежанци и за запазване на византийското културно наследство в Италия (той притежава най-голямата сбирка с гръцки ръкописи тогава, 482 кодекса, която завещава на библиотеката към църквата "Сан Марко" във Венеция). През 1463 г. е обявен за латински титуларен патриарх на Константинопол. Съчинения : "Енциклика към гърците" (1463 г.), превод на Аристотеловата "Метафизика" и резюме на "Физика" (в 6 книги), превежда на латински език съчинения на Ксенофон и Демостен, "Апология на писанията на Век" (коментар върху "Антепиграфи" на Гр. Палама и "Епиграфи" на Й. Век), "Срещу измамния обвинител на Платон" (в 4 книги, критика на Г. Трапезунд). Умира на 18 ноември 1472 г. в Равена.


На тази дата умират:


1930 г.
Умира Жюл Паскин (Юлий Пинкас) - художник космополит, евреин от български произход. Роден е през 1885 г. във Видин. През 1892 г. семейството му се премества в Букурещ, а 3 години по-късно продължава образованието си във Виена (1895 г.). През 1902 г. посещава курсове по рисуване във Виенската академия. Продължава образованието си в Мюнхен (1903 г.) при Мориц Хейман, а през 1904 г. посещава Берлинската академия. Сключва договор за сътрудничество с редактор на сп. "Симплицисимус" и започва да подписва рисунките си с името Паскин. Същата година пристига в Париж, където се движи в кръга на немски художници-домисти. Първата му самостоятелна графична изложба е в галерията на Паскин Касирер (1907 г.); излага рисунки в есенния Парижки салон, където участва всяка година до 1912 г. През 1911 г. участва в изложбата на Берлинския сецесион. До 1914 г., когато се премества в САЩ, представя свои картини в Кьолн, Ню Йорк, Париж. През 1918 г. сключва брак с Ермин Давид, а следващата година получава американско поданство и се завръща в Париж. До 1929 г. представя свои картини на самостоятелни и колективни изложби, пътува до Алжир, Тунис, Италия, Палестина, Испания и Португалия. Освен основното си творчество - актове на "леки" жени, Паскин илюстрира и произведения на Хайне, Шарл Перо, Пол Моран, П. М. Лоран, А. Салмон, А. Варно, П. Дерен.


1882 г.
Умира Джузепе Гарибалди - национален герой на Италия. Роден е на 4 юли 1807 г. в Ница.
Гарибалди е един от водачите на революционно-демократичното крило в националноосвободителното движение, борещо се за обединение на Италия "отдолу". Участва в републиканското въстание на Рио Гранде срещу бразилското правителство през 1839 г., после се бори в отечеството си за обединението на Италия срещу австрийците, Неаполитанското кралство и папството, а през 1870 г. – 1871 г. участва във войната на Франция срещу Прусия. Автор е на интересни мемоари и романи. В негова чест са издигнати редица паметници в Италия и Франция.


За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:


Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;

Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;