На 20 януари са родени: режисьорът Хачо Бояджиев. Роден е и художникът Димитър Гюдженов, автор на исторически платна със сюжети от Първото и Второто българско царство, както и на картините "През Морава", "През гробищата", "Вечер в Стара планина", "Черепишки манастир", "Хан Кубрат", "Борис в манастир".
2007 г.
Основано е училище „Васил Левски“ - училище на българската общност в Сан Диего, Калифорния, САЩ. Директор на училището е Нина Янкова.
2004 г.
Президентът на Република България присъжда Орден „Стара планина” – първа степен на Вячеслав Похвалски „за изключително големия му принос за развитието и активизирането на българо-украинските отношения и сътрудничество и по повод окончателното му отпътуване от страната.
1990 г.
По инициатива на Софийския клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България се създава Федерация на клубовете за гласност и демокрация с председател Петко Симеонов.
1990 г.
Първият дисидентски Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България е създаден на 3 ноември 1988 г. в София, който на 2 декември 1989 г. е преименуван на Клуб за гласност и демокрация. Същия месец се преименува във Федерация на клубовете за демокрация. На 3 ноември 1991 г. провежда Национална конференция в Казанлък, на която се преименува в Партия "Либерали". Тя е регистрирана през март 1992 г. В края на същата година се влива в Българска партия либерали (БПЛ).
1972 г.
В София се открива юбилейна изложба на Екатерина Савова-Ненова.
1950 г.
Правителството на САЩ отправя нота, с която отхвърля българските обвинения към американския пълномощен министър в София Доналд Рийд Хийд и настоява българската страна да оттегли нотата си от 19 януари същата година, като в противен случай САЩ ще оттеглят своята мисия от България. На 19 януари 1950 г. от българска страна е връчена нота в Държавния департамент на САЩ, в която се твърди, че в хода на процеса срещу Трайчо Костов се е установило, че пълномощният министър на САЩ в България Доналд Рийд Хийд е "поддържал отношения" с осъдения за "измяна, шпионаж и предателство" Трайчо Костов и така е проявил "грубо вмешателство във вътрешните работи на НРБ". По тези причини българското правителство ще смята Доналд Рийд Хийд за "персона нон грата" и моли за незабавното му отзоваване.
1945 г.
На заседание на Върховния съюзен съвет на Българския земеделски народен съюз (БЗНС), състоящо се в периода 18 – 20 януари, д-р Георги Михов Димитров (Гемето) под натиска на съветските представители в СКК и на БРП (к) подава оставка от поста главен секретар на БЗНС. На този пост е избран Никола Петков. Георги Михов Димитров (Гемето) е политически деец. Роден е на 15 април 1903 г. в с. Ени чифлик, Одринско (в Турция). Член е на БЗНС от 1922 г. Завършва медицина в Загреб през (1929 г.) и след завръщането си се отдава на активна политическа дейност. Включен е в Управителния съвет на БЗНС "Ал. Стамболийски" (1932-1933 г.), а след това и в Постоянното присъствие на БЗНС "Обединен" ("Ал. Стамболийски" и "Врабча 1"). След държавния преврат на 19 май 1934 г. е в опозиция на монархическия режим в страната. Възглавява полулегално дясната групировка в БЗНС "Александър Стамболийски". През януари 1941 г. организира внушителна акция против подготвяното присъединяване на България към Тристранния пакт. След неуспеха на акцията минава в нелегалност, а скоро след това и емигрира вън от страната. От 1941 г. до 1944 г. е ръководител на проанглийския емигрантски Български национален комитет със седалище в Кайро и на нелегалния радиопредавател "Свободна и независима България". Завръща се в България след политическата промяна на 9 септември 1944 г. и застава начело на БЗНС. Заради дейността му, насочена против отечественофронтовската власт, през 1945 г. е снет от ръководството на съюза, а скоро след това е изключен от неговите редове. През май същата година напуска страната. Две години по-късно заедно с други емигранти от други страни от Източна Европа създава т. нар. "Земеделски комитет" ("Зелен фронт") със задача да се бори против комунистическите режими в техните страни. Заедно с това възглавява и Българския национален комитет, съставен само от български емигранти, който преследва същите цели. Умира във Вашингтон на 28 ноември 1972 г.
1941 г.
Правителството решава България да се присъедини към Тристранния пакт въпреки съпротивата на външния министър Иван Попов, след като научава за решенията на германско-италианската среща от 19-20 същия месец в Залцбург, където е договорено Вермахтът да нападне Гърция през България. Тристранният пакт – 1940 г. (Берлински пакт) е съюзен договор между Германия, Италия и Япония. Подписва се на 27 септември в Берлин от министрите на външните работи на Германия – Й. Рибентроп, на Италия – Г. Чано, и на Япония – С. Курусу. С пакта се осигурява взаимодействието между тези държави при завладяването и преразпределението на света. В специален секретен протокол е набелязано създаването на обединени комисии за разрешаването на военни, военноморски и икономически въпроси. На 20, 23 и 24 ноември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват последователно Унгария, Румъния и Словакия. България се включва в него на 1 март 1941 г., с което се слага край на политиката на неутралитет и страната ни става сателит на Германия. Със сключването на спогодбата Клодиус–Попов (1941 г.) и спогодбата Нойбахер (1941 г.) България се обвързва и икономически с Германия. Страната ни скъсва или свежда до минимум дипломатическите си отношения с другите страни извън Германия. Тристранният пакт престава да съществува след разгрома на Германия и Япония в края на Втората световна война (1939-1945 г.)
1941 г.
В периода 20 – 22 януари се състои неуспешна мисия на американския полковник Донован в София за предотвратяване сключването на съюз с Германия.
1930 г.
В Хага на конференция по репарациите след Първата световна война (1914-1918 г.) България подписва спогодба за облекчаване изплащането на задълженията й по Ньойския мирен договор. Ньойският мирен договор е договор за мир, наложен на България след поражението й в Първата световна война (1914-1918 г.). Подписва се на 27 ноември 1919 година в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, а от страната на силите победителки – от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция (1919-1920 г.), която е свикана от съглашенските държави победителки в Първата световна война за изработване на мирните договори с победените държави от Централните сили. Парижката мирна конференция започва работата си на 11 януари 1919 г. в Париж и изработва договорите с Германия, Австро-Унгария, България и Турция. Главна роля в нея играят представителите на Англия и Франция. Конференцията одобрява и Устав на Обществото на народите.
1918 г.
Вестник “Правда” обявява, че Максим Горки “е изменил на революцията“. Максим Горки (псевдоним на Алексей Михайлович Пешков) е руски писател. Започва да пише през 1892 г. и бързо става известен. През 1910 г. участва в революционни движения, а през 1917 г. се присъединява към болшевиките. Автор е на разкази, романи ("Тома Гордеев", "Майка") и пиеси ("На дъното", "Еснафи", "Дачници" и др.).
1886 г.
Подписана е Българо-турска конвенция за Съединението на Княжество България с Източна Румелия, съгласно която: княз Александър I поема поста на генерал-губернатор на Източна Румелия за 5 години; Портата присъединява Кърджалийско и Тъмръшко; Княжеството поема изплащането на румелийския дълг; смесена българо-турска комисия преработва Органическия устав и го представя за одобрение на Великите сили, като дотогава областта се управлява според "добрата воля" на княза; между Княжеството и Портата да се сключи военен съюз.
1880 г.
На 13 и 20 януари се провеждат избори за ІІ Народно събрание, спечелени от Либералната партия. Либералната партия е политическа организация, изразяваща интересите на дребните и средните собственици. Образува се през октомври-ноември 1879 г. Видни нейни дейци са Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Рачов Славейков, които са водачи на либералното течение по време на Учредителното събрание (1879 г.). Във външнополитическата си ориентация се обявява за сближаване с Русия.
1878 г.
Части от отряда на ген. Александър Струков влизат в Одрин.
На тази дата са родени:
1932 г.
Роден е Хачо Бояджиев – български телевизионен и филмов режисьор, професор. Завършва Софийски университет "Климент Охридски" и Националната академия за театрално и филмово изкуство. Защитава докторат по кино- и ТВ-режисура в Англия. Асистент-режисьор е на Рене Клер – 1962 г. Главен режисьор е в Българската национална телевизия (1971-1979 г.). Генерален директор е на Българската национална телевизия (1993-1995 г.). Създател е на българския телевизионен мюзикъл – "Криворазбраната цивилизация" (197 г.), "Вражалец" (1976 г.), "Мисия във Виена" (1976 г.), "Зех тъ, Радке, зех тъ" (1977 г.), "Рогоносец без рога" (1977 г.), на ТВ шоу програми – "ТВ мюзикхол 72", "Аз съм Лили" (1974 г.), "Добър ден, довиждане" (1979 г.), "Ретробуфофест" (1983 г.), "Съзвездия – ‘83", "Ах, този театър!" (1985 г.), "ТВ карнавал" (1988 г.), "Телеразада" (1992 г.). Създава силни постановки в ТВ театър – "Автобиография" (1977 г., по Бранислав Нушич), "Макбет" (1977 г.), "Харолд и Мод" (1978 г.; 2002 г.). Работи и в областта на игралното кино – "Чопър" (ТВ, 1981 г.), "Тази хубава зряла възраст" (1985 г.), "Човек на паважа" (1987 г.), без да постигне значим художествен резултат.
1921 г.
Роден е Иван Ганчев Врачев - български общественик, военен и политически деец, ген.-полковник (1961 г.). Участва в Отечествената война (1944-1945 г.) като командир на рота. Завършва Военна академия на Генералния щаб в Москва (1956 г.). Началник на Генералния щаб (1960-1962 г.) и първи министър на отбраната (1962-1966 г.). Първи зам. председател (1967-1973 г.) и председател (1973-1976 г.) на Комитета по туризъм. Автор на мемоари. Умира на 17 февруари 1994 г. в София.
1891 г.
Роден е Димитър Атанасов Гюдженов – български художник, професор. Следва известно време в Париж. Прави изложби в Берлин, Виена, Прага и в България. Негови картини – "През Морава", "През гробищата", "Вечер в Стара планина", "Черепишки манастир", "Хан Кубрат", "Борис в манастир" и др. Автор е на 15 исторически картини със сюжети от I и II българско царство, репродуцирани за учебни пособия по българска история. Умира на 25 август 1979 г. в София.
1882 г.
Роден е Николай Вранчев - български писател и преводач. Най-значителното литературно дело на Вранчев е издаваната от него в продължение на десетки години библиотека "Ралица", предназначена за учениците от гимназията. С нея той си спечелва името на един от големите български преводачи и познавачи на класическата западноевропейска и световна литература. Тя включва над 50 книги. Връх в преводаческата дейност на Вранчев е преводът на "Илиада" и "Одисея". Автор на пътеписи, спомени, разкази, преводач на Омир, Есхил, Данте, Шекспир, Шилер, Гьоте, Хайне. Той е един от добрите познавачи на родопския бит и традиции, на местните говори и психологията на родопчани. Съчинения: "По висините на Родопа" (1930 г.), "У дома" (1935 г.), "Там, де лимоните цъфтят. Пътни картини от Гърция: видяно и бленувано" (1939 г.), "Българи мохамедани (помаци)" (1948 г.) и др. Умира на 14 февруари 1953 г. в София.
1853 г.
Роден е Стефан Бобчев – обществено-политически и книжовен деец. След Освобождението Стефан Бобчев завършва право в Москва (1880 г.). Член е на Българското книжовно дружество (БКД). Заема различни административни постове в Източна Румелия. Депутат е в VІІІ, ІХ, ХІІІ и ХІV Обикновено Народно събрание. През 1911-1912 г. е министър на просвещението. Дълги години преподава в Софийския Университет и е един от основателите и пръв ректор на Свободния университет. Умира на 8 септември 1940 г.
На тази дата умират:
2015 г.
Умира Валентин Гацински, български дипломат
Валентин Петков Гацински е български дипломат, посланик. Първи-заместник-министър на външните работи през периода 1993–1995 г.[1] (В правителството на Любен Беров и в правителството на Ренета Инджова).
2006 г.
Умира Марко Кънчев Стойчев - български сценарист, писател, драматург и журналист, известен със сценарии за популярни български филми, писани заедно с Мориц Йомтов под псевдонима братя Мормареви.
Завършва английска филология в СДУ през 1953 г. Започва работа в Българско радио. 15 години е главен редактор в редакция „Хумор и забава“. Покрай събитията в Чехословакия през 1968 г. е уволнен по политически съображения. През 1971 г. е реабилитиран, и започва работа във Филмова редакция в Българската национална телевизия. Дълго време е един от най-активните деятели на Световната асоциация за детско кино (СИФЕЖ).
1943 г.
Умира Никола Илиев Сакаров - български общественик, политик и стопански деец. Роден е на 4 ноември 1881 г. в София. Завършва търговска гимназия в Свищов (1900 г.), следва философия в Германия и завършва с докторат Философския факултет на Берлинския университет по специалността полит. икономия, финанси и статистика (1904 г.). Член на БРСДП (т. с.) от 1904 г. Работи в Министерството на финансите (до 1911 г.). Многократно е избиран за общински съветник в София (1911-1925 г.) и народен представител в XVI-XIX НС (1913-1920 г.). Осъжда Септемврийския селски бунт (1923 г.). Редактор на в-к “Звезда” (1923-1924 г.). Оттегля се от активна политическа дейност (1925 г.) и става главен секретар на Профсъюза на железничарите (1926-1934 г.). Подуправител на Българска земеделска банка (1926-1933 г.) и един от основателите на Научното социологическо дружество (1932 г.). Народен представител в XXI (1923 г.), XXIV (1938-1939 г.) и XXV (1940-1944 г.) НС. След 19 май 1934 г. е в легалната опозиция. Трудове: “Бълг. държавни финанси” (1918 г.), “Тактиката на социалната демокрация” (1920 г.).
1934 г.Умира Гаврил Димитров Генов (псевдоним Цонев) – деец на българското и международното работническо и комунистическо движение. Роден е на 1 февруари 1892 г. в с. Живовци, област Монтана. По време на Септемврийския селски бунт ръководи въоръжените действия във Врачански окръг (1923 г.). След смазването на бунта се оттегля в Югославия. През 1925-1926 г. е член на Задграничното бюро на ЦК на Българската комунистическа партия (тесни социалисти). От 1927 г. е в СССР, където работи в Селския интернационал и българската секция на ИККИ. Завършва международната Ленинска школа. Редактор е на съчиненията на В. И. Ленин на български език.
1891 г.
Умира Константин Никифоров (К. Н. Попконстантинов) – български офицер, майор (1885 г.). Роден е на 19 октомври 1856 г. в Габрово. Завършва Михайловската артилерийска академия в Русия (1883 г.). Работи за организирането на българската артилерия. Той е първият българин – министър на войната (1885-1886 г.), заел този пост след Съединението, когато руски военни инструктори напускат страната. За по-малко от два месеца подготвя армията за Сръбско-българската война (1885 г.). След детронирането на княз Александър I Батенберг напуска войската и се отдава на литературни занимания. Автор е на "Ръководство за артилерията" (в 2 части, 1889-1891 г.).
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Енциклопедии – “LAROUSSE”
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни”;
