На тази дата са родени: Константин Халачев - военен деец; Борис Делчев - български литературен критик. На тази дата умират: Атанас Михов (А. М. Марков) – художник; Найден Дринов - деец на българското националноосвободително движение.
2017 г.
Новоизбраният президент на Р България Румен Радев официално встъпва в длъжност. Румен Радев е петият президент на страната. В словото си на официалната церемония по встъпване в длъжност Радев заявява: „Ще бъда президент на всички български граждани, независимо от партийна принадлежност, етнос и религия, президент на диалога и помирението, на сътрудничеството и баланса. Ще работя с българския парламент, с правителството, с институциите, с партиите и с гражданските организации за обединяване на усилията в намирането на най-добрите решения за България. Ще работя активно с нашите партньори за ускорената ни европейска интеграция. Но нека е ясно едно. Ще бъде президент, който безкомпромисно ще отстоява правата, интересите и достойнството на своя народ. Вярвам, че имаме сили да посрещнем всякакви изпитания, вярвам в доброто бъдеще на България и на всички нас. Най-важното е да осъзнаем силата си, да повярваме в себе си и заедно да продължим напред“.
2012 г.
Новоизбраният президент на България Росен Плевнелиев официално встъпва в длъжност. В словото си на официалната церемония по встъпване в длъжност Плевнелиев заявява: „Ще работя за растеж, ще работя за заетост, ще работя за справедливост и ефективно правораздаване в интерес на гражданите, ще работя за балансирано развитие на регионите, за по-добра бизнес-среда, за повече инвестиции, за образование, за иновации, за България с модерна инфраструктура, за културното и духовно развитие на нацията, за държава с репутация и добро име в този глобален свят.“
2008 г.
Със съвместен меморандум подписан на 22 януари 2008 в София е потвърдена съвместна декларация между България и Република Македония, подписана на 22 февруари 1999. Тя фиксира договорените между двете страни основополагащи принципи на добросъседските отношения.
2007 г.
Меглена Кунева полага тържествено клетва в качеството си на европейски комисар по защитата на потребителите в Съда на Европейските общности със седалище в Люксембург.
2007 г.
В длъжност за втори мандат встъпват президентът и вицепрезидентът на Републиката Георги Първанов и Ангел Марин. Президента Първанов е издигнат от инициативен комитет. Георги Първанов печели изборите през 2006 г. на II тур, за него гласуват 2 050 488 души или 75.95%.
На същия ден но през 2002 г. Георги Първанов встъпва в длъжност президент на Република България. Пред Паметника на незнайния воин за първи път се провежда официална церемония с 21 топовни салюта за предаването на президентската власт от Петър Стоянов на Георги Първанов. Последният участва в президентските избори през ноември 2001 г. от името на Коалиция за България. На 18 ноември печели изборите. Според Централната избирателна комисия, гласували са 54,5 процента от избирателите. Първанов печели изборите с 53,3 процента от гласовете. Опонентът му Петър Стоянов, получава 46,7 процента.
Георги Първанов е роден на 28 юни 1957 г. Той завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски", след което постъпва като редовен аспирант в Института по история на Българската комунистическа партия. През 1989 г. става член на Българската комунистическа партия, две години по-късно на Българската социалистическа партия. През 1992 г. става директор на Центъра за исторически и политически изследвания при Висшия съвет на БСП. През 1994 г. става заместник-председател, през декември 1996 г. е избран за председател на Висшия съвет на БСП. Преизбиран е два пъти - през май 1998 г. и 2000 г. За първи път е избран за народен представител в ХХXVII Народно събрание. Председател е на парламентарната група за дружба с Гърция и член на парламентарната Комисия по радио и телевизия. Депутат е в ХХXVIII Народно събрание и председател на парламентарната група на Демократичната левица. На парламентарните избори през юни 2001 г. е избран за депутат в ХХXIX Народно събрание. Председател е на парламентарната група на Коалиция за България.
2002 г.
На работно посещение в България е гръцкият премиер Костас Симитис. Обсъжда се проектът за петролопровода Бургас-Александруполис и откриването на нови гранични пунктове.
1999 г.
На Невена Коканова е връчен орден „Стара планина” първа степен.
1997 г.
Петър Стоянов встъпва в длъжност президент на Република България. Той е юрист, политически и държавен деец. Завършва право в Софийския университет "Св. Кл. Охридски" и до 1992 г. работи като адвокат в София. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Влиза в Клуба за гласност и преустройство и в Съюза на демократичните сили (СДС). През 1993 г.е заместник-председател на Националния клуб за демокрация (НКД) . Депутат е в ХХXVII Народно събрание. Заема и отговорни държавни постове: заместник-министър на правосъдието в правителството на Филип Димитров (1991-1992 г.). Президент на Република България от 1997-2002 г. Автор е на "Сериозно за развода", на статии и др. След загубата си в президентските избори от ноември 2001 г. декларира, че се оттегля временно от политическия живот на страната.
1991 г.
Регистриран е Българския бизнес блок (БББ). Решение за създаването му е взето на 24 ноември 1990 г. Учредителният му конгрес се свиква на 10 декември същата година. До 1997 г. просъществува като единна политическа формация. На 2 ноември същата година се свикват два паралелни конгреса - в София и Варна, които избират и двама отделни лидери на партията: в София - Христо Иванов, и във Варна преизбират дотогавашния лидер Жорж Ганчев. От този момент БББ е разцепен на две. Парламентарно представен в ХХXVII и ХХXVIII Народно събрание.
1947 г.
На 22 януари на първо четене шестото ВНС обсъжда законопроекта за БАН. В мотивите към него се твърди, че академията не може да остане "самостоятелно и независимо учреждение", а трябва да е държавно учреждение и да бъде под върховния надзор на Министерския съвет. Законът е приет на 31 януари и е обнародван на 19 февруари 1947 г. В него са заложени постановките за свързване на научните постижения с практиката и за поставяне на изследователската дейност на "здрави научни основи". Изисква се въвеждането на плановост и колективност в работата на академията. Създадени са званията академик (за всички редовни членове на академията) и член-кореспондент (за дописните членове). Членовете на академията получават право на допълнително месечно възнаграждение, независимо от другите им дейности и доходи. Академията се преименува в Българска академия на науките (от 1942 г. до този момент пълното й название е Българска академия на науките и изкуствата). Предвижда се БАН да създава свои научни институти, в които да работят научни сътрудници и да се приемат държавни стипендианти (аспиранти). Достъпът до академията е либерализиран.
1947 г.
От 22 януари до 12 февруари се провежда съдебен процес срещу нелегалната военна организация "Неутрален офицер". Целта е да се свърже дейността на организацията с членове на БЗНС “Никола Петков”. Четирима офицери са осъдени на 15 години строг тъмничен затвор като организатори и ръководители на "тайна организация с фашистка идеология", поставила си за цел насилствено сваляне на властта. Още 19 души са осъдени на различни срокове затвор. На процеса не е съден главният подсъдим - о. з. ген. Иван Попов, обявен за ръководител на организацията, тъй като непосредствено преди процеса прави опит да се самоубие (или е направен опит да бъде убит). Делото срещу него е през май 1947 г. и завършва с присъда от 15 години затвор.
1944 г.
Издадена е съветска нота против строежа на немски военни кораби във Варна.
1935 г.
Формиран е кабинет на Военния съюз под председателството на генерал Пенчо (Петко) Златев. След държавния преврат на 19 май 1934 г. Златев става министър на войната в правителството на К. Георгиев (19 май 1934 г.–22 януари 1935 г.). От 22 януари до 21 април 1935 г. е министър-председател. Пенчо Златев е политически, държавен и военен деец, генерал-лейтенант. Взема участие в Балканските войни 1912 г.–1913 г. и Първата световна война. Оглавява царедворското крило на Военния съюз и съдейства за засилване на монархическата намеса в управлението на страната. След пролетта на 1935 г. се оттегля от политическия живот.
1905 г.
Приет е Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения. С това се поставя началото на работническо законодателство.
1893 г.
Обнародван е Закон за търговските и индустриалните марки.
1878 г.
В Свищов, Търново и Габрово са открити първите български пощенски станции.
1873 г.
Със специална султанска заповед на Абдул Азис смъртната присъда на Васил Левски е потвърдена.
1872 г.
Патриаршията изпраща писма на всички български митрополити, в които в ултимативен тон иска да се покаят, че са нарушили клетвата си към “Великата църква”.
На тази дата са родени:
1920 г.
Роден е Жельо Авджиев - български литературовед, професор от 1969 г. Завършва Институт за прогимназиални учители в Дупница и участва в I фаза на Отечествената война. Завършва българска филология в Софийския университет. От 1965 г. до 1969 г. е лектор е по български език и литература в Лион, Франция. Негови съчинения са "Г. Бакалов. Литературнокритическа дейност" (1959 г.), "К. Христов. Литурно-критически очерк" (1965 г.), "Бълг. литература след Освобождението. Студии и очерци" (1970 г.) и др.
1910 г.
Роден е Борис Делчев - български литературен критик. През 1933 г. завършва право в Софийския университет, от 1939 г. започва да следва история на изкуството в Екол дьо Лувр - Париж. Член е на Комунистическата партия от 1930 г., участник е в литературен кръжок "Хр. Смирненски". В периода 1944 г.-1945 г. е сътрудник на ЦК на БКП, отдел "Пропаганда и агитация". Редактор е във в-к "Литературен фронт".От 1949 г. до 1952 г. е културен аташе в Париж, начело на кабинета на председателя на Президиума на Народно събрание (1953 г.-1956 г.), главен редактор и редактор на изданието "Български писател". Негови съчинения са "Литературни въпроси. Есета и критика" (1941 г.), "По неравен път. Съвременни литературни въпроси" (1946 г.), "Франция - окупирана и не" (1953 г.), "Мъките на реалиста. Литературни въпроси" (1954 г.), "Родени между две войни. Литературни очерци" (1963 г.), "Познавах тези хора. Мемоарни очерци" (1970 г.), "В късни часове. Миниатюри, фрагменти, профили", книга 1-2 (1976 г., 1982 г., 1985 г.), "Избрани произведения", в 2 тома (1980 г.), "Христо Ботев. Опит за психография" (1981 г., 1986 г.), "Дневник" (1995 г.) и др.
1879 г.
Роден е Асен Белковски - български поет, преводач, художник реставратор. Автор е на "Поема на самотата" и "Поема на рушвета". Превежда от японски език повече от 100 песни, някои творби на А. Ч. Суинбърн, Р. Бърнс, П. Б. Шели.
1861 г.
Роден е Константин Халачев - български военен деец, подпоручик от 1884 г. Като емигрант във Влашко става доброволец в Сръбско-турската война (1876 г.). Сражава се при Гредетин, Бабина глава и др. След избухването на Руско-турската война постъпва в Българското опълчение и е зачислен в III рота на V опълченска дружина. Участва в боевете при Ст. Загора, на Шипка и Шейново. В последния бой се изявява като храбър воин и е награден с Георгиевски кръст IV степен. След Освобождението постъпва във Военното училище в София (пети випуск – 1884 г.). Служи в V пехота на Дунавски полк, а в Сръбска.-българска война (1885 г.) командва ХIII рота от полка. Участва в отбиването на натиска на Шумадийската дивизия на левия фланг на български части и в боя на връх Плоча, югозападно от с. Банкя, където загива.
На тази дата умират:
1975 г.
Умира Атанас Михов (А. М. Марков) - български художник. Завършва живопис в Държавното рисувателно училище в София (днешна Художествена академия) при Яр. Вешин (1905 г.). Работи като учител в Силистра, Разград, Русе, София. Пейзажи: “Край Силистра” (1909 г.), “Утро в Рила” (1937 г.), “Пред Пирин” (1942 г.), “Мальовица” (1946 г.), “Рилски езера” (1950 г.), “Баташката църква” (около 1906 г.). От 1905 г. до 1909 г. разработва битови сюжети, а по време на I световна война - картини на военни теми.
1909 г.
Умира Найден Дринов - деец на българското националноосвободително движение. По-малък брат на М. Дринов. Учи в родния си град, а после става ханджия. Включва се активно в обществения и културния живот на Панагюрище. Член на революционния комитет от 1870 г. и последовател на Васил Левски. По време на Априлското въстание 1876 г. е апостол и помощник на Г. Бенковски и П. Волов. След неуспеха на въстанието е арестуван и затворен. След Освобождението (1878 г.) заема различни административни длъжности в Ихтиман, Казанлък и Пазарджик, работи като адвокат в Панагюрище.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин - на “The New York Times”;
Исторически бюлетин - на “The History Channel”;
Исторически бюлетин - на “World of Quotes”;
Енциклопедии - LAROUSSE
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.
