На тази дата умират: Павел Христов Спасов - писател, драматург; Тачо Иванов Танев - драматичен артист, режисьор, преводач
2015 г.
Управителят на БНБ Иван Искров подава оставка с дата 10 юли.
2014 г.
Обявен е Ден за национален траур в памет на жертвите след потопа във варненския кв. „Аспарухово”.
1994 г.
На работно посещение в България пристига чешкият президент Вацлав Хавел.
1993 г.
Парламентът приема декларация за ненамеса във военните действия в Босна и Херцеговина. На 15 октомври 1991 г. е подписана декларацията за независимостта на Босна и Херцеговина. Това поставя началото на гражданска война между сърби, хървати и мюсюлмани. През 1992 г. войски на ООН навлизат в страната. Три години по-късно, през 1995 г., е подписано Дейтънското споразумение, с което официално се поставя край на четиригодишната гражданска война в Босна и Херцеговина. Според него Босна и Херцеговина се разделя на две части (ентитети) - Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска. Във федерацията влизат териториите, населени предимно с бошняци (босненски мюсюлмани) и хървати, а републиката е населена предимно с босненски сърби.
1989 г.
Състои се делово посещение на Тодор Живков в Москва, на което иска подкрепата на Михаил Горбачов за своята политика, но не я получава.
1976 г.
В София се провежда 3-ти конгрес на Съюза на българските художници.
1963 г.
Открит е Химкомбинатът в Стара Загора.
1913 г.
Сърбия обявява война на България. Същия ден сръбските окупационни власти събират в двора на църквата “Св. Димитър” в Скопие 300 души български първенци и свещеници и след отказа им да подпишат документ, че са сърби, са зверски пребити и измъчвани. Някои от тях са насечени на парчета, а други са хвърлени във Вардар.
Първи полски артилерийски полк води сражения със сърбите при Царица, Кървав камък и Панчев гроб, Македония.
Първи конен полк води сражения със сръбската кавалерия при Букова глава, Македония.
Части на Пета армия отхвърлят проникналите на българска територия сръбски войски в района на връх Голеш.
Сръбските власти арестуват и подлагат на мъчения 600 първи българи в Битоля.
Сръбските власти изгарят 6300 български книги от Прилепската училищна библиотека. По същото време са изгорени Галичката библиотека от 2000 български книги и Дебърската библиотека от 1300 книги.
Сръбските власти арестуват и подлагат на мъчения 350 граждани на Ресен и селяни от региона. Арестувани са всички първенци на града. Затворът се помещавал в избата на окръжното управление и през решетките на прозорците арестуваните можели да чуят как от балкона заместник-префектът Евто Бекрич държи реч пред една новосформирана банда от власи румънци и гърчеещи се жители. Бекрич заявява на тълпата: „В отсъствието на армията, вие сте упълномощени да действате. Тъй като България е обявила война, действайте както намерите за добре с всеки, който се нарича българин".
1913 г.
В хода на Междусъюзническата война на 23 юни гръцките военни части овладяват Дойран, на 26 юни - Кавала, на 28 юни - Сяр. Дни преди това е завладян и изгорен до основи Кукуш. След боевете от 9-11 юли гръцката армия минава Кресненското дефиле, но е отблъсната при Симитли (12-14 юли). На 6 юли гърците окупират Неврокоп, на 10 юли Банско и Разлог, на 12 юли - Ксанти и Дедеагач, а на 14 юли - Гюмюрджина.
1913 г.
В Босилеград сръбска чета залавя и разстрелва щаба на 6-ти конен полк.
1882 г.
Назначен е служебен кабинет от руски генерали и консерватори начело с руския ген. Леонид Соболев. Леонид Николаевич Соболев е руски военен деец, историк, географ, генерал от пехотата. Роден е през 1844 г. Завършва Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург. По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. служи в щаба на Дунавската армия. След Освобождението остава в България и завежда Канцеларията за гражданско управление на освободените зад Дунава земи, ръководена от Вл. А. Черкаски. След изтичане срока на Временното руско управление напуска България. По време на режима на пълномощията 1881–1883 г. отново идва в България по настояване на княз Александър I Батенберг. От 23 юни 1882 г. до 7 септември 1883 г. е министър-председател, едновременно с това до 4 април е и министър на вътрешните работи. Влиза в конфликт с княза и консерваторите и започва да търси сближаване с "непримиримите либерали" на П. Каравелов. Княз Александър I Батенберг отстранява от власт руските генерали с помощта на "умерените либерали" на Др. Цанков. Соболев издава "Към най-новата история на България". Леонид Соболев умира на 30 септември 1913 г.
На тази дата са родени:
1961 г.
Роден е Румен Йорданов Петков – български политик. Учи в Математическата гимназия в Плевен. Висшето си образование завършва във факултет „Математика” в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Специализира в Икономическия институт в Свищов. Занимава се активно с политика от 1991 г. В периода 1995-1999 г. е кмет на Плевен. През 1999 г. става секретар по коалиционната политика на БСП. От 2001 г. е заместник-председател на Висшия съвет на партията. Румен Петков е председател на Националния предизборен център на левицата по време на три поредни кампании - за избор на президент, местни органи за самоуправление и парламент. Депутат е в XXXIX и XL Народно събрание. Бивш министър на вътрешните работи.
1895 г.
В Смилево е роден подпоручик Наум Гинов Чуранов, служил в 13-ти пехотен полк на Българската армия до 1920 г.
1881 г.
Роден е Лазар Иванов Добрич – български цирков артист, педагог и режисьор, лауреат на най-високото звание за цирково изкуство в света „сеньор на цирковото изкуство".
1840 г.
В Крушово е роден Стоян Везников. Четник в Ботевата чета (1876). По време на Руско-турската освободителна война (1877 - 1878) е главен помощник на М. А. Хитрово при формирането на българските чети.
На тази дата умират:
1884 г.
Умира Димитър Михалев Наумов - български агроном, общественик. Роден е на 12 януари 1851 г. в Стара Загора. Известно време следва в Роберт колеж (Цариград), след което учи земеделие и агрономство в Табор (Чехия), Лайпциг и Хохенхайм (Германия), слуша лекции по земеделие в Австрия и Германия. След завръщането си в Стара Загора се отдава на работа в големия семеен чифлик, където въвежда нови методи в земеделието. Редактор е на първия следосвобожденски земеделски вестник в България - "Земеделец" (1883 г.-1885 г.). Народен представител е на Старозагорската колегия в Областното събрание на Източна Румелия. Инициатор е за откриване на Земеделското училище в Садово.
1980 г.
Умира Павел Христов Спасов - български писател, драматург. Той е роден на 17 ноември 1905 г. в Русе. Следва право, завършва държавната науки в Свободния университет в София (1931 г.). Като ученик издава литературно списание заедно с брат си. През 1922-1924 г. е председател на редакционния колектив на списание “Трезвеност”. От 1951 г. до 1974 г. е драматург на Държавния музикален театър в София. Дебютира в ученическото сп. “Юноша” (Русе) през 1919 г. Първият му сборник стихове “Репортажи” излиза през 1939 г. Други негови съчинения са: “Огледало” (стихове, 1943 г.), “Шлеповете пътуват” (роман, 1943 г.), “Господата от Запад” (разкази, 1950 г.), “Хлябът на хората” (роман, 1952 г.), “В началото на века” (роман, 1957 г.), “Любовни сигнали” (разкази, 1962 г.), “Числото 13 и други подобни” (есета, 1963 г.), “Какво от това, че се обичат младите?” (есета, 1964 г.), драматични творби и либрета - “Бунтовната песен” (1955 г.), “Имало едно време” (1957 г.), “Шумът на тишината” (1959 г.), “Мадам Сан Жен” (1960 г.), “Подкрепи и мен ръката” (1966 г.) и др. Превежда художествена литература от немски, френски, английски и чешки език; пише произведения за деца (“Белите коминочистачи”, 1955 г.; “Мацко при войводата”, 1956 г.; “Орелът”, 1960 г.).
1962 г.
Умира Тачо Иванов Танев - драматичен артист, режисьор, преводач. Той е роден на 13 октомври 1882 г., с. Малко Търново, Старозагорско. Учи в рисувалното училище в София (1898-1902 г.) и едновременно с това е статист в театър “Сълза и смях”. Артист е в Пловдивския театър в периода 1902-1905 г., където рисува и декори. В годините между 1906-1911 г. посещава летните школи на М. Райнхард. През 1912 г. е уредник на Пловдивския театър. Участник е във войните (1912-1913 г., 1915-1918 г.). След 1918 г. играе в Народния театър в София. Директор и режисьор е в много провинциални театри. Постановките му се характеризират с добра хармония на ансамбъла, ярко изразяване на конфликта, динамика на действието и силни актьорски изяви. Автор е на статии и публикации в периодичния печат. Превежда пиеси от немски и руски език. По-известни творчески постижения като актьор: Хелмер (“Нора” на Х. Ибсен), Жадов (“Доходно място” на А. Н. Островски), Борислав (“Борислав” на Ив. Вазов), Робърт Чилтърн (“Идеалният мъж” на О. Уайлд); като режисьор: “Еснафи” и “Деца на слънцето” на М. Горки, “Процесът на Мери Дюган” и др.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;
