На 24 юни са родени: писателката Юлия Кръстева, певицата Петя Буюклиева, генерален-майор Кръстьо Маринов
На 24 юни умират: цар Иван Асен ІІ (управлявал в периода 1218 – 1241), театралният и филмов актьор Антон Горчев, революционерът Желю Войвода…
2015 г.
Президентът на Република България Росен Плевнелиев присъжда орден „Св. св. Кирил и Методий“ втора степен на Иван Димитров Христов „за заслугите му в областта на образованието и културата“.
2014 г.
Президентът на Република България Росен Плевневлиев присъжда орден „Св. св. Кирил и Методий“ втора степен на Борислав Димов Иванов, „за значимия му принос за развитието на културата и изкуството“.
1982 г.
Вестник „Литературен фронт" публикува статията „За истината в нашия живот и за един роман", подписана с инициалите „ЛФ". В нея остро се критикува романът „Лице" на Блага Димитрова, чиято „главна идейно-художествена слабост" е „невярната, изопачаваща историческата истина, представа", която авторката дава за „най-динамичната и плодоносна епоха в общественото ни развитие", т. е. за времето след пленума на ЦК на БКП от април 1956 г. Разпространението на романа е забранено.
1982 г.
На посещение в България пристига гръцкият министър-председател Андреас Папандреу. Подписана е дългосрочна програма за развитие на икономическото сътрудничество.
Андреас Папандреу е гръцки политик. Основател и председател на Общогръцкото социологическо движение (ПАСОК). От 1981 г. е министър на отбраната на Гърция. Два пъти заема поста министър председател в периодите - 1981-1989 г. и 1994-1996 г.
1964 г.
Публикуван е одобрен от Министерския съвет списък на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна. Факти, сведения и предмети от военно, политическо, стопанско или друго естество, узнаването на които от друга държава или чужда организация може да увреди интересите на страната и особено нейната безопасност се приема за държавна тайна.
1953 г.
Министерският съвет одобрява Правилник за научноизследователските институти при ведомствата. С него се прави опит да се създаде единна система на науката у нас. На БАН се възлага общото ръководство на цялостната научна дейност на всички научни институти и учреждения.
1941 г.
По време на Втората световна война (1939-1945 г.) под натиска на Коминтерна ЦК на БРП решава да започне въоръжена съпротива чрез саботажни групи и партизански отряди.
Съпротивителното движение в България (1941–1944 г.), организирано и ръководено от БРП, възниква след започването на хитлеристката агресия срещу СССР през юни 1941 г. На 24 юни 1941 г. ръководството на БРП излиза с позив към българския народ да се вдигне на борба срещу хитлеристките войски, намиращи се в България, и техните български помагачи. В края на юни и началото на юли в Балкана излизат първите партизански чети – в Разложко, Баташко и др. В градовете и някои по-големи села започва изграждането на бойни групи за саботажна и наказателна дейност. През септември 1941 г. чрез създадената в Москва нелегална радиостанция "Хр. Ботев" се поставя началото на още една форма на съпротивително движение, комбинирана с нелегалния печат, излизащ в столицата и други краища на страната, чрез които българският народ се информира за развоя на събитията на Източния фронт. Последната по-значителна форма на съпротива е изграждането на нелегални войнишки комитети в различни части на българската войска, особено през лятото и есента на 1944 г. Съпротивителното движение преминава през няколко етапа, които в основни линии съвпадат с хода на военните действия на Източния фронт. Първият от тях започва през юни 1941 г. и продължава до разгрома на немските войски при Сталинград (февруари 1943 г.). Спирането на настъплението на германските военни части и започналата контраофанзива на Съветската армия поставят началото на втория етап на съпротивителното движение, което продължава до лятото на 1943 г., когато започва новото голямо поражение на хитлеристките войски при Орел–Курск. През този етап партизанските чети и отряди в страната преминават под общото ръководство на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) (април 1943 г.), а страната е разделена на 12 въстанически оперативни зони (ВОЗ). Третият етап започва от лятото на 1943 г. и продължава до изтласкването на хитлеристките войски от пределите на СССР (лятото на 1944 г.). През това време в страната се създават нови партизански чети и отряди, формират се нови бойни групи. Последният, четвърти етап започва от лятото на 1944 г. и завършва с политическата промяна на 9 септември 1944 г.
1939 г.
Подписан е трети таен българо-германски протокол за доставка на чешка военна техника за България в размер на 35 000 000 марки.
1935 г.
На турнира за Петата Балканска купа по футбол в София България побеждава Гърция (5:2) и Румъния (4:0), завършва 3:3 с Югославия и печели купата.
Балканската купа по футбол е учредена през 1930 г. и съществува до 1936 г. В нея вземат участие България, Румъния, Югославия и Гърция. На първия турнир мачовете се играят по кръгова система – два мача с разменено гостуване. В останалите турнири отборите се събират в една страна и играят по системата всеки срещу всеки по един мач. България е печелила общо два пъти купата, през 1932 г. и през 1935 г.
1932 г.
България подписва първия след Първата световна война търговски договор с Германия, последван на 27 август от първата клирингова спогодба.
1913 г.
По време на Междусъюзническата война Първа Българска армия на генерал-лейтенант Васил Кутинчев овладява Пирот. Трета армия започва настъпление по направление Белоградчик - Княжевац. Командването спира настъплението на следващия ден.
Ген. Васил Кутинчев, командващ Първа Българска армия, е роден на 25 февруари 1859 г. в Русе. По време на Сръбско-българската война 1885 г. взема участие в боевете при Сливница, Драгоман и Цариброд и в превземането на Пирот. От 1908 до 1912 г. е началник на Първа Армейска област. По време на Балканската война 1912–1913 г. е командващ Първа българска армия, която воюва при Чаталджанските позиции. През Междусъюзническата война (1913 г.) Кутинчев командва Първа, а след това и Втора българска армия. По време на Първата световна война - 1914–1918 г., е генерал към щаба на Действащата армия и генерал-губернатор на област.
През цялата си военна служба съдейства за развитието на Българската армия.
Генерал-лейтенант Кутинчев умира на 30 март 1941 г.
1913 г.
По време на Междусъюзническата война Гърция и Сърбия анулират договореностите си с България, постигнати след общата им победа над Османска Турция.
1913 г.
По време на Междусъюзническата война Първи конен полк води двудневни сражения със сръбската армия при поста Кебапов, Орловец и Църна трава, Македония.
В сражения срещу сръбските войски загиват опълченците от Първа Дебърска дружина на Македоно-одринското опълчение - редниците Велю Димов от Дебър и Марин Костов от Ябланица, Дебърско.
Първи полски артилерийски полк води сражения със сърбите при Букова глава, Бубреджик, Цветков гроб, Македония.
1910 г.
В София е открит Вторият славянски подготвителен събор на политическите и научните дейци от славянските страни. Провежда се от 24 до 28 юни. Съборът се организира по предложение на С. С. Бобчев, който е председател на Славянското дружество в България, с подкрепата на Народната и Прогресивнолибералната партия. Присъстват руски, сърбохърватски, словенски, чешки и полски представители. Делегатите издигат идеята за политическо единство между славяните, изградено върху културно-икономическото сближаване. Стремежът към солидарност не се прилага на практика поради изострените междудържавни отношения след Балканската война 1912–1913 г.
1893 г.
В София е основано Дружество за поддържане на изкуството в България с председател Иван Мърквичка. От 1902 г. то се нарича Дружество на художниците в България. През пролетта на 1894 г. урежда първата си изложба, а от 1895 г. издава списание "Изкуство" под редакцията на Иван Мърквичка и Антон Митов.
1886 г.
Функциите на Комисарството в Южна България се поемат от Народното събрание в Княжеството. Временната институция е създадена с княжески указ от 9 септември 1885 г., след провъзгласяването на Съединението на Източна Румелия и Княжество България. Комисарството управлява Областта от името на княз Александър I Батенберг. За негов ръководител е назначен д-р Г. Странски с помощници П. Р. Славейков и Й. Груев. Поради сложната обстановка след Съединението в Румелия е обявено военно положение. Пристъпва се постепенно към обединяване на администрацията й с тази на Княжеството. От 1 януари 1886 г. в Областта влизат в сила приетите в Княжеството закони. Комисарството престава да съществува след международното признаване на Съединението, последвало след подписването на Българо-турската спогодба от 1886 г.
1879 г.
Първият владетел от Третото българско царство - княз Александър I Батенберг стъпва на българска земя във Варна. Той управлява в периода 1879-1886 г. Роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Италия. Участва като доброволец в Руско-турската война (1877-1878 г.). 22-годишният кръщелник на император Александър II е избран за български княз от I Велико народно събрание на 17 април 1879 г. Препоръчан е от руския император и е одобрен от Великите сили. Още с качването си на престола Александър I изразява недоволство от ограничените правомощия, които му предоставяла Търновската конституция. Затова той се насочва към съюз с Консервативната партия, чиито водители още по време на Учредителното събрание от 1879 г. се обявяват за олигархично управление. С нейна помощ князът се стреми да засили личната си власт. На 27 април 1881 г., с активното съдействие на ген.-лейтенант П. К. Ернрот, който по това време е военен министър в България, Александър І извършва отдавна замисления държавен преврат. Суспендира (отменя) конституцията и въвежда т.нар. режим на пълномощията, който продължава през периода 1881-1883 г. Този акт не дава очакваните резултати, напротив, князът изгубва до голяма степен своя престиж в България и се лишава от подкрепата на Русия. Това го принуждава да възстанови конституцията още преди да изтече определеният от него 7-годишен период на пълномощията. Съгласието му да приеме Съединението на Източна Румелия с Княжество България, прокламирано на 6 септември 1885 г. в Пловдив, съдейства до известна степен за закрепване на положението му вътре в страната. Външнополитическите му позиции обаче стават още по-нестабилни. След Сръбско-българската война 1885 г., в която Александър І е главнокомандващ българската войска, настъпва обтягане на руско-българските отношения. Това създава силни настроения против него сред голяма част от българските политически дейци и сред висшия състав на армията. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят Александър І от престола. Въпреки извършения контрапреврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август същата година, Батенберг абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. До края на живота си служи в редовете на австро-унгарската армия в Грац. По негово желание е погребан в София, където му е издигнат мавзолей.
На тази дата са родени:
1941 г.
Родена e Юлия Стоянова Кръстева - българска писателка, световно известен лингвист и парапсихолог.
1959 г.
Родена e Петя Буюклиева – българска естрадна певица. От 1981 г. е солистка на оркестър "София". Участва в концертни турнета в България и зад граница. През 1986 г. печели Голямата награда на "Златният Орфей". През 1987 г. пее на фестивалите "Братиславска лира" в Словакия и "Гала" в Хавана, където е удостоена с награди. Издава първата си дългосвиреща плоча през 1987 г. Нейни албуми са "Хоби" (1990 г.), "Аз, Петя" (1994 г.), "The Best of …” (1996 г.), "Шум на самота" (1999 г.).
1878 г.
Роден e професор Захари Величков Караогланов - български химик. Той завършва химия в София, след което специализира в Лайпциг и Берлин. Професор е по аналитична химия в СУ “Св. Климент Охридски”. Обект на научните му изследвания са химичните процеси, съпроводени с образуването на трудноразтворими тела и причините, поради които някои от тях съдържат различни примеси. Прави химични изследвания на черноморската вода, на водата от някои езера край Черно море. Освен това прави химични проучвания на български находища на злато. По-важни негови трудове са “Изследвания върху тегловното определение на фосфорната киселина като магнезис пирофосфат” (1916 г.), “Аналитически изследвания върху сулфатите на среброто, медта, цинка, желязото и алуминия” (1916 г.), “Намиране и добиване на злато в България” (1923 г.), “Химически изследвания върху състава на черноморската вода” (1925 г.), “Основи на неорганическата химия”, I и II (1920 г.), “Ръководство по аналитическа химия”, I и II (1923-1924 г.) и др. Умира на 21 юни 1943 г. в София
1855 г.
Роден e генерален-майор Кръстьо Празов Маринов. През 1879 г. завършва Военното училище с първия випуск, след което служи в Източнорумелийската милиция. Участва в Сръбско-българска война 1885 г. като командир на Шипченския полк. След войната командва 6-и пехотен Търновски полк. През Балканската война (1912-1913 г.) Маринов е командир на дивизионна област. През Междусъюзническата война е начело на Видинската крепост.
1854 г.
Роден e Лука Иванов Касъров - български лексикограф и публицист. През 1871 г. завършва българското училище във Фенер, а през 1877 г. американското училище - Роберт колеж в Цариград. Сътрудник е на цариградския вестник “Зорница” (1878-1893 г.), а известно време е заместник директор на Народна библиотека в Пловдив. Касъров е автор на капиталния труд “Енциклопедически речник” (т. I – 1899 г., т. II – 1905 г., т. III – 1907 г.), издание на Д. В. Манчов - Пловдив. Работи дълго и върху “Пълен български речник”, но не успява да го довърши и издаде.
1844 г.
Роден e Иван Недев Гюзелев - български математик, физик и философ. След Освобождението той е депутат в Учредителното народно събрание (1879 г.) и негов секретар. В периода 1880-1894 г. е председател на Върховната сметна палата. През 1902-1906 г. е редактор на сп. "Задружен труд". Гюзелев е автор на учебниците "Кратка елементарна геометрия" (1873 г.), "Ръководство към физиката" (1874 г.), "Елементарна аритметика, Ръководство за долните класове на средните училища" (1893 г.) и "Начална алгебра" (1893 г.). Той издава и философско-математически трудове - "Аксиомите в геометрията. Трактат по теорията на успоредните линии" (1894 г.) и "Теория на доказателствата”. Прави опит за откриване на същинските основи на реалната логика" (1895 г.), "Елементите на познанието. Психологически изследвания в две части" (1904 г.), "Светът като продукт на съзнанието" (1907 г.), "Абсолютното съзнание. Опит за проникване в областта на обективния свят" (1942 г., посмъртно) и др. В областта на философията е идеалист - отрича обективното съществуване на материята, схваща предметите и явленията като комплекс от усещания; в последните си философски работи прави преход към обективния идеализъм. Гюзелев умира на 6 октомври 1916 г. в София.
На тази дата умират:
2000 г.
Умира Антон Зафиров Горчев - български театрален и филмов актьор, един от най-талантливите ни драматични и трагедийни изпълнители. Има награда на фестивалите в Карлови Вари и Варна за филма "Козият рог" (1972 г.). Участва във филмите: "Човекът в сянка" (1967 г.), "Свобода или смърт" (1969 г.), "Танго" (1969 г.), "Козият рог" (1972 г.), "Иван Кондарев" (1973 г.), "Селкор" (1974 г.), "Сватбите на Йоан Асен" (197 г.5), "Легенда за върха" (тв, 1976 г.), "Войници на свободата" (1977 г.), "Големият товар" (тв, 1978 г.), "Нечиста сила" (тв, 1978 г.), "Кратко слънце" (1979 г.), "Язовецът" (тв, 1981 г.), "Хан Аспарух" (1981 г.), "Бяла магия" (1982 г.), "Последното приключение" (1984 г.), "Горски хора" (тв, 1985 г.), "Време разделно" (1988 г.).
1893 г.
Умира Желю Войвода - български революционер (1828 - 1893). Роден е на 29 юни 1828 г. в Ямбол.
Сподвижник на Димитър Калъчлията. От 1860 г. до 1863 г. е заедно с Панайот Хитов, а през 1866 г. води малка чета, в която участват Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През 1867 г. е отново с Панайот Хитов, а през 1868 г. готви голяма чета (писар е Христо Ботев), която не се създава по финансови причини. Той е воевода на чети по време на Сръбско-турската (1876 г.), Руско-турската освободителна (1877-1878 г.) и Сръбско-българската война (1885 - 1886 г.).
1876 г.
Помощник-войводата на Тревненската чета Тодор Кирков е обесен във Велико Търново. Тодор Стоянов Кирков е роден през 1847 г. в Ловеч. Българският революционер е племенник на Иван Драсов. През 1875 г. емигрира в Румъния и участва в подготовката на въстанието през 1876 г. в Търновския революционен окръг. На 28 март 1876 г. от Влашко в България се прехвърлят тайно част от ръководните дейци на Първи революционен окръг - Христо Патрев, поп Харитон, дядо Никола Хаинченина и Тодор Кирков. На 17 май Комитетът в Трявна обявява въстанието и сформира малка чета под ръководството на Кирков, Патрев и Гъдев. Пет дни по-късно тревненската чета начело с Патрев и Кирков води сражение в местността Чукара, недалеч от Новата махала, Габровско. Четниците отстъпват, след което се разделят на няколко малки групи, които впоследствие са лесно унищожени от редовната турска войска и башибозука.
1241 г.
Умира цар Иван Асен ІІ (1218 - 1241). Синът на цар Асен I - цар Иван Асен ІІ управлява в периода 1218 - 1241 г. и се изявява като добър дипломат и политик. Поради гоненията на привържениците на Асеневци, предприети от цар Борил след узурпирането на българския престол през 1207 г., цар Иван Асен ІІ е принуден да търси спасение, заедно със своя по-малък брат Александър, извън пределите на България. Най-напред се установяват при куманите, а оттам се прехвърлят в Галицко-Волинското княжество. Като се възползва от недоволство спрямо управлението на Борил, през 1218 г. Иван Асен ІІ нахлува в България и с помощта на руски дружини заема престола. В периода на управлението си българският цар проявява изключителни качества. Установява силна централна власт и прекратява вътрешните междуособици. Стреми се да поддържа мирни отношения със съседните държави. С маджарите установява приятелски връзки, като се жени за дъщерята на унгарския крал Андрей II – Ана. В замяна на това получава Белградската и Браничевската област, откъснати от българската държава през царуването на Борил. Иван Асен ІІ сключва договор с епирския деспот Теодор Комнин, който в своя стремеж да прогони латинците от Цариград също се нуждае от мир с българите. Царят установява мирни отношения с латинците и със сърбите. Освен като добър дипломат се проявява и като опитен пълководец. През 1224 г. Теодор Комнин се самопровъзгласява за император и през 1230 г. нарушава договора с българския владетел, като навлиза в югоизточните предели на България. Иван Асен ІІ му нанася пълно поражение в Клокотнишката битка през 1230 г., а самият Теодор Комнин е пленен и откаран в Търново. В резултат на тази победа българският владетелят присъединява част от земите на Епирската държава към България и тя достига своето най-голямо разширение. Границите й опират до Черно, Егейско и Адриатическо море. България се превръща в най-голямата и най-силна държава на Балканския полуостров. Териториалното разширение предизвиква сериозни опасения сред Латинците. За да предотврати опасността от евентуално тяхно нахлуване, цар Иван Асен ІІ започва преговори с Никейците. През 1232 г. под въздействието на папата маджарите предприемат поход на изток, но са отблъснати от българските войски. През 1233 г. цар Иван Асен ІІ скъсва унията с папата, установена през 1204 г. от цар Калоян, тъй като римската курия е покровител на латинците. Така през 1235 г. се възобновява Българската патриаршия. След установяването на военен съюз с никейците през 1235 г. царят предприема съвместен поход против Латинската империя, който завършва без успех. Скоро след това, страхувайки се от предстоящ кръстоносен поход, цар Иван Асен ІІ скъсва своите отношения с никейците и променя враждебната си позиция спрямо латинците. След като походът от 1239 г. почти не засяга пределите на българската държава, цар Иван Асен ІІ се опитва да подобри отново отношенията си с никейците, но скоро умира. Така, в продължение на по-малко от четвърт век, без да води много войни, цар Иван Асен ІІ оставя една огромна по своите териториални размери държава. България се превръща в най-значителния фактор на Балканския полуостров. Макар през по-голямата част от своето царуване цар Иван Асен ІІ да отделя повече внимание на своите отношения със съседните държави, той допринася не малко и за развитието на вътрешнополитическия живот на страната. По негово време настъпва истински стопански и културен разцвет. Развиват се търговските връзки на България със съседните балкански държави. Българските търговци установяват непосредствен контакт и с адриатическата република Рагуза (Дубровник). Оживлението в стопанския живот предизвиква нужда от пари и това довежда до сечене на български монети - медни, сребърни и златни, извършено за пръв път в историята на българската държава. С редица грамоти предоставя щедри дарения на голям брой български черкви и манастири.
