През 2001 г. Иван Костов подава оставка от лидерския пост в СДС. На негово място е избрана Екатерина Михайлова, а Надежда Михайлова оглавява Парламентарната група на СДС. За главен секретар е избран Пламен Иванов.
2012 г.
Президентът на Република България Росен Плевнелиев връчва орден „Стара планина“ първа степен на:
1. Сийка Келбечева „за изключително големите ѝ заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта“
2. Стоянка Груйчева „за изключително големите ѝ заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта“
2012 г.
Президентът на Република България Росен Плевнелиев връчва орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен на:
1. Димитър Михайлов Атанасов член на Управителния съвет на Фондацията на "Православната църква на Българската екзархия" „за големия му принос за съхраняването на българското духовно и културно наследство в Република Турция“.
2. Васил Лязе председател на Управителния съвет на Фондацията на "Православната църква на Българската екзархия" „за големия му принос за съхраняването на българското духовно и културно наследство в Република Турция“.
2004 г.
Президентът на Република България Георги Първанов връчва орден „Стара планина“ първа степен на Юго Вутен Хуго Вутен, колекционер на български произведения на изкуството и популяризатор на българската култура „за неговия изключителен принос в развитието на съвременната българска култура“
2001 г.
Георги Първанов иска и получава вот на доверие от Висшия съвет на БСП. Участието на БСП в изборите е оценено като стратегически успех, защото е свалено правителството на ОДС.
2001 г.
Иван Костов подава оставка от лидерския пост в СДС. На негово място е избрана Екатерина Михайлова, а Надежда Михайлова оглавява Парламентарната група на СДС. За главен секретар е избран Пламен Иванов.
2001 г.
Президентът на Република България Петър Стоянов връчва орден „Стара планина“ втора степен на Донка Паприкова, извънреден и пълномощен посланик на Арабска Република Египет в Република България.
1999 г.
Провеждат се предварителни избори за кандидати за кметове, издигнати от СДС.
1963 г.
Подписана е дългосрочна търговска спогодба с Франция.
1961 г.
В София се провежда Първият международен конкурс за млади оперни певци.
1947 г.
Подписана е търговска спогодба с Унгария.
1941 г.
Създадена е първата партизанска чета в Разложко начело с Никола Парапунов.
Никола Парапунов е политически деец, организатор на партизанското движение в Пиринския край. Роден е на 1 юли 1909 г. в Разлог. Завършва техникум "Хр. Ботев" в София (днес Строителен техникум "Хр. Ботев"). Завръща се в Разлог, където съдейства за разрастване на комунистическото движение. През 1931 г. е избран за секретар на Окръжния комитет на БКП в града. През 1933 г. след провал в партийната организация е арестуван и изпратен в затвора до 1941 г. След като е освободен, преминава в нелегалност. Като пълномощник на ЦК на БРП се заема с организирането на въоръжената борба в Горноджумайския (дн. Благоевградски) край. През 1942 г.–1943 г. получава задочно 4 смъртни присъди. През лятото на 1943 г. оглавява щаба на IV ВОЗ. Убит е при престрелка с полицията край Горна Джумая (дн. Благоевград) на 9 декември 1943 г.
1935 г.
Под натиска на цар Борис ІІІ е екстерниран полк. Дамян Велчев, който заминава за Югославия. След преврата от 19 май 1934 г. полк. Дамян Велчев е изключен от Военния съюз. От Югославия се завръща нелегално в България през есента на 1935 г. Обвинен в подготвянето на преврат, Велчев е арестуван и осъден на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. През 1940 г. е освободен в резултат на амнистия. Преминава на антифашистки позиции и възприема идеята за изграждане на Отечествения фронт. След 9 септември 1944 г. е министър на войната в правителството на Отечествения фронт. От септември 1946 г. до октомври 1947 г. е извънреден и пълномощен министър на България в Швейцария. Отказва да се върне в страната, поради което му е отнето българското поданство. Умира във Франция на 25 януари 1954 г.
1919 г.
Приет е Устав за духовно устройство и управление на мюсюлманите в България.
1913 г.
По време на Междусъюзническата война гръцките войски превземат Струмица и застрашават тила на Четвърта армия.
1913 г.
По време на Междусъюзническата война сръбски жандарми убиват зверски йеромонах Софроний, игумен на манастира “Света Богородица Пречиста” в Кичево и йеромонах Теофан. Убити са още 15 от първите българи в Кичево. Арестувани и измъчвани са 106 души.
Сръбски части изгарят село Патрик, Щипско, заедно с жителите и добитъка му.
В скопската църква “Св. Богородица” се провежда съвместна служба на български и сръбски свещеници, които трябва "да благодарят на Бога за това, че ги е обединил в една-единствена нация и в една-единствена църква".
Сръбски власти арестуват 40 първи граждани и учители в Гостивар. Арестуваните са измъчвани зверски. Пребити до смърт са свещеник Неофит Попвладимиров от село Еловци, както и йеромонах Мартирий, игумен на Лешокския манастир. В селата от околията с щикове са избити повече от 320 души.
1879 г.
Александър I Батенберг полага клетва пред Първото Велико Народно събрание в Търново и поема управлението на Княжество България. По този повод е учреден възпоменателен медал, с който са наградени около 200 души.
Александър I Батенберг е княз на България в периода 1879 - 1886 г. Роден е във Верона (Италия) и е племенник на руския император Александър II, генерал, хесенски принц. Участва като доброволец в Руско-турската освободителна война (1877 - 1878). Избран е за български княз от Първото Велико народно събрание на 17 април 1879 г., по препоръка на руския император и със съгласието на Великите сили, подписали Берлинския договор от 1878 г.
1857 г.
В Нови Сад излиза първият брой на в. "Българска дневница". В уводната бележка Георги Раковски очертава програмата на вестника така: "Ми щем открива пороци и престъпления на управители било духовни или светски, а най-вече лист наш имаще тайзи задатък да народ добие правда гражданска, държавна, църковна и народна свест, казивающи му начин, чрез когото разни зла могът са отбягна; трудищем ся да приятели своего народа упътим как може да ся развие в просвещение гражданскаго живота за своя и държавна полза."
На тази дата са родени:
1918 г.
Роден е Петър Б. Василев – Милевин - български кинорежисьор. Завършва кинорежисура в Москва. От 1 април 1954 г. е режисьор в СИФ. Снима предимно приключенски и комедийни филми, които се радват на подчертан зрителски интерес. Режисира филмите: "Следите остават" (1956 г.), "Хайдушка клетва" (1958 г.), "Пътят минава през Беловир" (1960 г.), "Краят на пътя" (1961 г.), "Специалист по всичко" (1962 г.), "Паролата" (1965 г.), "Кит" (1970 г.), "Князът" (1970 г.), "Тихият беглец" (1972 г.), "Баш майстора" (тв, 1974 г.), "Баш майстора на море" (тв, 1975 г.), "Два диоптъра далекогледство" (1976 г.), "Сто тона щастие" (1978 г.), "Баш майстора на екскурзия" (1979 г.), "Баш майстора фермер" (1980 г.), "Баш майстора началник" (тв, 1983 г.), "Маневри на петия етаж" (1985 г.), "Левакът" (1987 г.). Умира на 30 юли 2001 г.
На тази дата умират:
1996 г.
Умира кинорежисьорът Едуард Захариев (1938 - 1996). Роден е на 1 юли 1938 г. в Москва. Завършва киноинститута в Будапеща. Утвърждава се в документалното кино с филмите "Релси в небето" (1962) , "Сол" (1965) , "БДЖ", "Стомана" (1971). Дебютира в игралното кино с новелата "Ако не иде влак" (1967) , след която снима инкриминираната екранизация “Небето над Велека" (1968) . В най-значимия си филм "Преброяване на дивите зайци" (1973) осмива ограничеността и безумията на бюрократизма, а във "Вилна зона" (1975) - стремежите на съвременния неоеснаф. В "Мъжки времена" (1977) прави успешен завой към националната. литературна класика. През 1980 г. снима мелодрамата "Почти любовна история". Получава награди: за "Вилна зона" (първа награда на Фестивала на българският игрален филм във Варна, 1976) ; за "Мъжки времена" - почетна диплома на Международната федерация на филмовата критика от кинофестивала в Антверпен, Белгия (1978) и др.
1961 г.
Умира Димитър Янакиев - български литературен критик и журналист. Той е роден на 19 октомври 1889 г. в с. Милославовци, Пернишко. Учи в Солун. След Солунските атентати 1903 г. е приютен от чичо си в Зографския манастир на п - в Атон, където остава около две години. Завършва Духовната семинария в Одеса през 1908 г. Участва в Балканската. и в Първа Световна война. През 1919 г. става член на БКП и живее в СССР. Следва славянска филология в Софийския Университет “Свети Климент Охридски” и в Одеса. Завръща се в България през 1931 г. и се отдава на журналистическа и публицистична дейност. След 9 септември 1944 г. е директор на издателството при Съюза на българо - съветските дружества. В периода 1952 г. - 1955г. е коментатор в БТА. Автор е на съчиненията: “Евреите и руската литература” (1938 г.) , “Съвременната руска литература” (1941 г.) , “Света гора. Зограф в миналото и днес” (1943 г.) .
1913 г.
По време на Междусъюзническата война в сражения срещу сръбски войски, загиват опълченците от 7-ма Кумановска дружина на Македоно-одринското опълчение: Редниците Георги Андово от Бели, Кочанско, Панайот Делев от Сосоке, Дебърско, Атанас Христов и Коле Митов от Лерин, Доце Трайков от Пчиня, Кумановско, Петър Иванов Чушлев от Щип, Цоню Петров от Унанци, Щипско, Коле Иванов от Умиено, Пехчевско, Младен Петрушев от Горно Коняри, Кумановско, Павле Петров от Кочани, Евтим Георгиев от Берово, Кръстю Иванов от Плевня, Драмско, Александър Кръстев от Крива Паланка, Ставри Настев от Босено, Ресенско, Иван Димитров от Яребовец, Ресенско,Иван Константинов от Енидже Вардар, Петър Цветков от Ючуп, Паланечко, Стоимен Лазов от Шипковица, Радовишко, Никола Иванов от Любанци, Скопско, Илия Бояджиев от Берковица, Кралю Стефков и Цветко Димитров от Побожи, Скопско, Георги Петров от София, Иван Ангелов от Търлис, Неврокопско, Петър Илиев и Димитър Николов от Дукат, Скопско, Хараламби Пазов от Прилеп, Йордан Атанасов от Малешево, Петко Георгиев от Дедеагач, Филип Манчов от Св. Никола, Щипско, Петър Иванов Гушлев от Ново село, Щипско, Христо Касъмов от Кюстендил и Георги Котев от Скринско, Кюстендилско. Заедно с тях загива и редник Иван Стоянов от Булгуркьой, Кешанско, от 11-та Серска дружина.
1907 г.
Умира Атанас Цветков Узунов - български революционер, общественик, драматург. Той е роден през 1851 г. в Одрин. Учи в Цариград в гръцко и френско училище. Завършва гимназия в гр. Николаев, Русия през 1871 г. Работи като учител в Сливен през 1872 г., член е на революционния комитет. След смъртта на Васил Левски е определен от БРЦК за негов заместник. След нападение на хасковски чорбаджия предател е арестуван и заточен в Аргана Мадени, Анадола (1873 г.) . През 1876 г. избягва от заточение и работи като учител в гр. Орел. Взема участие в Руско - турската война (1877 г. - 1878 г.) като преводач. След Освобождението е окръжен управител в Лозенград (1879 г.), учител в София (1879 г. - 1881 г.) и Ловеч (1882 г. - 1884 г.). Народен представител; привърженик на Либералната партия. След военните бунтове през 1887 г. живее в имението на жена си край гр. Орел (до 1904 г.) . До 1906 г. е инспектор при Българската екзархия в Цариград. Автор е на драмите: “Цвятко войвода” (1876 г.) , “Добър хайдутин” (1880 г.) .
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.
