2005 г.
Подписан е първият договор за магистрала „Тракия” в България.
2004 г.
Президентът Георги Първанов връчва на Ахмед Доган ордн „Стара планина“ „За извънредно големите му заслуги в изграждането и утвърждаването на демокрацията, етническия мир и духа на толерантност в Република България и по повод 50 години от рождението му“
2004 г.
България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения се присъединява към НАТО, като по този начин прекъсват членството си в програмата „Партньорство за мир“.
2002 г.
На среща в Атина външните министри на България, Гърция, Румъния и Турция се договарят двете членки на НАТО да съдействат на другите две страни за приемането им в Атлантическия пакт.
2001 г.
Президентът Петър Стоянов насрочва петите поред свободни парламентарни избори в България за 17 юни 2001 година.
Гласовете от тези избори се разпределят по следния начин: Национално движение Симеон ІІ (НДСВ) – 42,74 % (120 мандата), ОДС – 18,17 % (51 мандата), Коалиция за България – 17,24 % (48 мандата), коалицията на ДПС – 7,45 % (21 мандата). Не съумяват да прескочат 4 % бариера ВМРО-Гергьовден - с 3,67%, Коалиция за Симеон Втори - с 3,48 %, Национално обединение за цар Симеон - с 1,69 % и др. Евролевицата получава 0,99 %, Блокът на Жорж Ганчев – 0,37 % и т.н.
2000 г.
Тридесет и осмото Народно събрание гласува в дневния ред да влезе проектозаконът на Георги Панев за обявяване на комунистическия режим за незаконен. Това става против желанието на значителна част от мнозинството на СДС, но с гласовете на Евролевицата и на ДПС.
1996 г.
Представителите на опозицията - Иван Костов от СДС, Стефан Савов от Демократическата партия (ДП), Анастасия Мозер от БЗНС и Ахмед Доган от ДПС подписват споразумение за участие в изборите за президент с общ кандидат.
На 27 октомври и на 3 ноември 1996 г. се провеждат съответно първи и втори тур на вторите преки избори за президент и вицепрезидент, спечелени от кандидатите на Обединените демократични сили Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев (60,27 %) срещу Иван Маразов и Ирина Бокова (39,73 %) от БСП.
На 22 януари 1997 г. Петър Стоянов встъпва в длъжност президент на Република България.
1992 г.
Учреден е Български земеделски народен съюз “Никола Петков” в СДС. Движението се обособява в партия и за неин председател е избран Георги Петров. Регистрирана е през юли 1992 г., а печатен орган на партията става в. “Земеделска защита”. От април 1992 г. съюзът е пълноправен член на СДС. На III конгрес на съюза (28 януари 1995 г.) за негов председател е издигнат Владислав Костов, а за секретар - Евгений Бакърджиев. Това ръководство не получава съдебна регистрация и през 1996 г. създава партия Земеделски демократичен съюз. През 1994 г. БЗНС "Н. Петков" в СДС напуска коалицията СДС.
1990 г.
Министър-председателят Андрей Луканов предлага на парламента радикална програма за реформи.
Андрей Луканов е политически и държавен деец. Роден е на 6 септември 1938 г. в Москва. Завършва Института за международни отношения в Москва. Член е на БКП от 1965 г. Член е на ЦК на БКП от 1977 г. и на Политбюро на ЦК на БКП (1989-1990 г.). Председател е на Министерския съвет от 8 февруари до 20 декември 1990 г. На 2 октомври 1996 г. е убит в София.
1986 г.
Римският наказателен съд издава оправдателна присъда на Сергей Антонов - българин, арестуван, съден и оправдан във връзка с атентата срещу папа Йоан Павел II. Покушението е извършено на 13 май 1981 г. на площад "Св. Петър" в Рим. Тогава Сергей Антонов е служител на Българска гражданска авиация (БГА) "Балкан" в Рим. Антонов е задържан на 25 ноември 1982г. от италианската полиция по обвинение в съучастие на атентатора Мехмед Али Агджа. Освен служителя на БГА "Балкан", Агджа набеждава за свои съучастници още двама българи - дипломатите Желю Василев и Тодор Айвазов, които вече са се върнали в България. Следствието продължава 2 години и 6 месеца. Процесът започва през май 1985 г. и завършва през март 1986 г. На него Сергей Антонов отрича да е познавал Агджа и да е участвал в предполагаемия заговор. Той е освободен поради липса на доказателства и се завръща в България за Великден 1986 г. Здравето му обаче е съсипано. Известно време продължава да работи на куриерска длъжност в БГА "Балкан", след което е пенсиониран по болест.
1979 г.
На 29 - 30 март се провежда учредителен конгрес на Националния аграрно-промишлен съюз (НАПС).
1976 г.
Открива се обновеният Народен театър "Иван Вазов" с премиера на пиесата на Иван Вазов "Хъшове", чиито зрители са делегатите на ХІ конгрес на БКП.
Народният театър "Иван Вазов" е най-старият и най-авторитетен театър в България след Освобождението. Сградата е изградена в близост до бившия княжески дворец в столицата (днес Национална художествена галерия) по проект на виенските архитекти Хелмер и Фелнер. Наследник е на софийската драматична група "Сълза и смях", която от 1904 г. се нарича Български народен театър. От 1906 г. до 1952 г. носи името Народен театър, през 1952–1962 г. – Народен театър "Кръстю Сарафов", през 1962–1977 г. и от 1982 г. – Народен театър "Иван Вазов". Сградата му е завършена в края на 1906 г. и е открит на 3 януари 1907 г. През 1923 г. по време на представление избухва пожар, който нанася големи поражения. Възстановен е окончателно през 1929 г. По време на бомбардировките в столицата (1943–1944 г.) е засегнат сериозно, но е възстановен още през 1945 г. Преустроен е основно през 1971–1975 г. Създава се и специална камерна зала. Сред управителите му до 9 септември 1944 г. са: Ил. Миларов, П. П. Славейков, директорите: Ив. Попов, Б. Ангелов, В. Йорданов, Ст. Л. Костов и др. Като режисьори и драматурзи трайна диря оставят Ю. Д. Яковлев, П. К. Яворов, Н. Лилиев, Н. О. Масалитинов и др. В репертоарната му политика влизат произведения на най-известните европейски и световни автори, както и на най-видните представители на българската литература.
1969 г.
Осъществява се първото цветно телевизионно излъчване в България.
1944 г.
На 29 и 30 март се извършват тежки англо-американски бомбардировки над София. От 1943 г. авиацията на САЩ и Англия, базирана в Южна Италия, започва да извършва допълнителни стратегически операции върху германските съюзници, сред които е и Царство България.
1944 г.
Излиза последният брой на в. "Литературен глас" – седмичник за литература, изкуство и обществени въпроси. Вестникът излиза веднъж седмично в София (16 септември 1928 г. – 29 март 1944 г.). Редактор е Д. Б. Митов. Сътрудници на изданието са Ал. Балабанов, проф. А. Златаров, Антон Страшимиров, проф. М. Арнаудов, Л. Стоянов, Калина Малина и др.
1921 г.
Със закон на мястото на четирите отделения на Главната дирекция на статистиката се създават три отдела: демографски, стопански и културно-политически, всеки от които разполага със свои отделения и бюра. В това състояние Главната дирекция съществува до 1947 г. От 1948 г. преминава на подчинение към Държавна планова комисия.
Главна дирекция на статистиката е учреждение, създадено с царски указ от 21 март 1910 г. Поема функциите на Статистическото отделение, формирано още през 1880 г., наречено от 1897 г. Дирекция на статистиката. Занимава се със събиране, обработване и публикуване на статистически сведения за състоянието на страната. До 29 март 1921 г. има четири отделения: административно-редакторско, за индустрията и земеделието, за търговията, съобщенията и финансите и за правосъдието, просвещението и войната. Данните за населението са предмет на обхват от първото отделение.
1916 г.
Под немски натиск се постига споразумение за разрешаване на дипломатическата криза между България и Австро-Унгария за владеенето на Косово и Албания. България трябва да опразни Елбасан и Дяково, но да задържи Прищина, Призрен и Качаник.
1879 г.
В Търново (днес Велико Търново) се състои архиерейско събрание на митрополити и епископи от княжеството, на което се обсъжда църковното устройство на Българската екзархия.
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква. Учредена е със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и просъществува до 1953 г., когато е издигната в Българска патриаршия. Създаването на Българската екзархия е резултат от дългогодишната борба на българския народ за извоюване на своя църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.
1866 г.
Регистрирано е земетресение в Кюстендилско. Според дописки в тогавашната преса няколко труса последователно разтърсват града, но “не докарали, слава Богу, никаква повреда”.
На тази дата са родени:
1966 г.
Във Велико Търново е роден Красимир Балъков – български футболист, играч на "Етър" и "Спортинг" (Португалия). Шампион е на страната (1991 г.), обявен е за най-добър играч на португалския шампионат (1992 г.). Национален състезател е, участва в българския национален отбор, завоювал 4 място на световното първенство в САЩ (1994 г.). От 1996 г. е състезател (халф) на германския "Щутгарт" (най-скъпо платеният футболист в отбора). Красимир Балъков има основен принос за успеха на българския национален отбор, на който е капитан, в квалификациите за европейско първенството в Португалия.
1965 г.
В Русе е роден Красимир Каракачанов – политик, депутат в XXXVIII и ХХХХ Народно събрание. Завършва гимназия в София и история във Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" и Софийски университет "Св. Климент Охридски". От 1990 г. до 1995 г. е секретар на ВМРО. Съпредседател е на партията от 1995 г. до 1997 г. и председател от 1997 г. Женен е, има едно дете.
1954 г.
В с. Пчеларово, Добричко е роден Ахмед Демир Доган – български политик. Завършва специалност "Философия" в Софийски университет “Св. Климент Охридски” през 1981 г. Аспирант е по философия към Българската академия на науките, защитава дисертация на тема "Философски анализ на принципа на симетрия" и получава научна степен кандидат на философските науки (1985 г.); научен сътрудник е в секция "Диалектически материализъм" в Института по история към Българската академия на науките (от 1986 г.). Доктор е по философия. През декември 1985 г. става учредител и лидер на Турското национално освободително движение в България. Автор е на програмния документ на нелегалната организация. На 12 юни 1986 г. е арестуван. Осъден е на 10 години лишаване от свобода и 3 години и половина принудително заселване. Амниситран е на 22 декември 1989 г. Депутат е в VII Велико Народно събрание (1990 г.) и в XXXVI, XXXVII, XXXVIII, XXXIX, ХХХХ и ХХХХI Народно събрание. Председател е на Парламентарната група на ДПС; директор е на вестник "Права и свободи". Женен е, има две деца.
На тази дата умират:
2016 г.
Умира Александър Бръзицов - Авторът на редица български поп хитове и филмова музика.
Бръзицов е създал множество песни за Камелия Тодорова, Орлин Горанов, Нели Рангелова, Маргарита Хранова и много други. Автор е на музиката към повече от 80 анимационни, игрални и телевизионни филми, на над 150 песни и оркестрови пиеси.
Има над 400 аранжимента, както и множество издадени авторски албуми. Печели многобройни награди у нас и в чужбина. През 2001 година заема длъжността директор на БНР.
1977 г.
Умира Георги Димитров Златев-Черкин – български композитор, педагог, артист. Роден е на 23 април 1905 г. в Русе. Учи музикално изкуство във Виена. Професор е в Българската държавна консерватория. Автор е на солови, хорови и масови песни. Съавтор е на химна на Република България.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;
