Държавният съвет утвърждава държавния герб на България на 3 декември 1971 г. С Указ на Държавния съвет на 17 август 1971 г. е утвърден проектът на новия герб на страната. Промяната в него е записана в Конституцията от 1971 г. и предвижда под лъва да бъде изобразено зъбчато колело, вместо датата 9. IX. 1944, както е според Конституцията от 1947 г. Най-старият български герб датира около 1402 г. и е засвидетелстван в Хрониката на събора в Констанца (1414 - 1418 г.).
Дирекцията на изповеданията е отделена от Министерството на външните работи и е обособена в Дирекция на изповеданията при Министерския съвет – годината е 1950.
2013 г.
Президентът присъжда Орден „Св. св. Кирил и Методий” на:
1. Асен Шопов - първа степен „за големите му заслуги в областта на културата и изкуството“
2. Франсис Джеймс Томсън - първа степен „за неговия значим принос в проучването на старата българска писменост и за популяризирането на българската култура и наука“.
2006 г.
Основана е ПП ГЕРБ по инициатива на тогавашния кмет на София Бойко Борисов на основата на създаденото по-рано през същата година гражданско сдружение с име „Граждани за европейско развитие на България“ и абревиатура „ГЕРБ“.
ПП ГЕРБ е дясноцентристка консервативна политическа партия в България, самоопределяща се като дясноцентристка.
2003 г.
Президентът присъжда Орден „Стара планина” на Ян Ковач, извънреден и пълномощен посланик на Словашката република в Република България първа степен.
2002 г.
Президентът присъжда Орден „Стара планина” на Тошо Тошев - първа степен.
1960 г.
По инициатива на Георги Найденов, работещ в Министерството на външната търговия по вноса и износа на специална продукция, Министерският съвет създава външнотърговското предприятие "Тексим" за доставки на специални производства, в т. ч. и оръжия. За няколко години то постига отлични резултати и се ползва с подкрепата на Тодор Живков. През април 1962 г. се обособява като самостоятелно предприятие на стопанска сметка и като отделна юридическа личност. В края на 1964 г. "Тексим" вече е собственик на кораби с общ тонаж 223 000 т., 6 самолета за презокеански полети, 80 самолета за селскостопанската си авиация, 4 000 дка оранжерии, застрахователни дружества и Морска търговска банка.
1955 г.
Бившите членове на Демократическата партия - Стойчо Мошанов и Методи Янчулев са осъдени съответно на 12 г. и на 15 г. затвор, тъй като "дейността и на двамата е умишлена..., типично помагаческа, а не подбудителска".
В периода 26 – 27 април 1954 г. се провежда съдебен процес срещу бившите членове на Демократическата партия Стойчо Мошанов (бивш председател на Народното събрание) и Методи Янчулев. Те са осъдени първоначално на 3 години и 4 месеца затвор и конфискация на една трета от имуществото им, защото са подпомагали внедрения в Работническата партия полицейски агент Никола Милев (с полицейски псевдоним "д-р Парвус"). ЦК на БКП обаче остава недоволен и предизвиква преразглеждане на делото.
1950 г.
Дирекцията на изповеданията е отделена от Министерството на външните работи и е обособена в Дирекция на изповеданията при Министерския съвет.
1928 г.
Обнародван е Закон за стабилизиране на лева и за монетната циркулация в Царство България.
1895 г.
В периода 3-16 декември (15-28 декември 1895 г. по нов стил) се провежда Втори конгрес на Легалната македонска организация - участват 32 дружества в емиграция. За председател на Върховния македонски комитет е избран ген. Данаил Николаев, а за подпредседател - Йосиф Ковачев. На 13 декември офицерите от Мелнишкото въстание се отцепват и избират Македонски комитет с ръководители Антон Бозуков, Наум Тюфекчиев и Йордан Венедиков.
1891 г.
Народното събрание приема Закон за устройство на въоръжените сили на Българското Княжество.
Законът е един от най-значимите документи в историята на българската армия. Прилагането му изиграва забележителна роля, за да се превърне тя в модерна, отговаряща на изискванията на времето въоръжена сила. Въоръжените сили се делят на действаща армия, резервна армия и народно опълчение. Съществен елемент в структурата на въоръжените сили е въвеждането на дивизионната организация. Създават се войскови единици, които още в мирно време включват в състава си освен пехотни части и части от родовете войски. Дивизията става не само организационна, но и бойна единица. Броят на пехотните полкове в мирно време е определен на 24, съсредоточени в 6 пехотни дивизии, кавалерията - в 4 конни полка, артилерията в 6 артилерийски полка.
1877 г.
Командваните от Мехмед Али паша турски части предприемат три неуспешни атаки срещу руските позиции при Арабаконак.
1866 г.
Петко Рачов Славейков започва да издава в Цариград в. "Македония".
В. "Македония" е спиран 5 пъти от турската цензура, а след 25 юли 1872 г. заради статията на Петко Рачов Славейков "Двете власти и касти" издаването му е прекратено окончателно.
На тази дата са родени:
1945 г.
Роден е Божидар Димитров – български историк и археолог, публицист, общественик. Завършва специалност "История" в Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1974 г.); доктор е по история (1986 г.) и старши научен сътрудник. Специализира в Париж (1975 г.), а през 80-те години на ХХ в. – във Ватикана (Секретен архив). Божидар Димитров е специалист по Българско средновековие, но има широки научноизследователски интереси в почти всички основни периоди на българското минало (античност и тракология, история на българските земи през ХV-ХVIII в., нова история, история и съвременно развитие на Македония). Дълги години ръководи археологически разкопки в Созопол и на други места, занимава се и с подводна археология. Активен популяризатор е на българската история в медиите (в-к "Труд", "24 часа", "Дума" и др.; авторски ТВ предавания в "7 дни", "Скат" и "Ден"). Директор е на Националния исторически музей (1991-1998 г.; от 2002 г.). Автор е на 26 монографии. Книги: "Българските средновековни градове и крепости" (1982 г., в съавторство), "Петър Богдан Бакшев” (1986 г.), "Хроника на Освободителната война, 1877-1878 г.” (1997 г.), "Лъжите на македонизма" (1999 г.), "Светослав Тертер” (2000 г.), "Александър Македонски и българите" (2001 г.), "Българи и италианци" (2002 г.) и др.
1902 г.
Роден е Кирил Спиридонов Мирчев - български езиковед, специалист по старобългарски език и българска диалектология, член-кореспондент на БАН от 1945 г. Завършва славянска филология в СУ (1927 г.). Специализира в Краков (1925-1926 г.). Преподавател по българско езикознание и старобългарски език в СУ; ръководител на Катедрата по история на български език (от 1941 г.), извънреден професор от 1941 г., редовен професор от 1946 г. Ръководител на Секцията по история на български език в Института по български език при БАН. Съчинения: “История на българския език” (1949 г.), “Старобългарски език” (1954 г.), “Историческа граматика на българския език” (1958 г.), “Българският език през вековете” (1964 г.), “Енински апостол. Старобългарски паметник от ХI в.” (1965 г., в съавторство с Хр. Кодов). Умира на 21 декември 1975 г. в София.
1889 г.
Роден е Стоян Загорчинов - български белетрист и драматург. Следва история в СУ (1908-1910 г.). От 1910 г. до 1912 г. е студент по история и филология в Женева. Завършва история в СУ (1915 г.). Преподава френски език във Военноморското училище във Варна (1920-1925 г.), до 1948 г. работи във Военното училище в София. Сътрудник на литературния печат преди 9.09.1944 г., а след това редактор във в-к "Литературен фронт" и сп. "Септември". Работи главно в областта на историческия роман. Автор на пиеси, очерци, портрети, статии и спомени. Съчинения: "Легенда за Св. София" (1926 г.), "Ден последен - ден господен" (1931-1934 г.), "Първата сълза на Дон Жуан" (1938 г.), "Ръка Илиева" (1943 г.), "Байрактарят" (1950 г.), "Празник в Бояна" (1950 г.), "Бразди" (1956 г.), "Ивайло" (1962 г.), "Един живот в сянка" (1966 г.). Умира на 31 януари 1969 г. в София.
1823 г.
Роден е Станислав Доспевски (Зафир Димитров) - български иконописец. Син на Димитрий Самоковец и внук на Христо Доспеец. Най-изявен и най-даровит представител на Самоковската художествена школа, родоначалник на българското художествено възраждане. Първоначално учи при баща си, който го води в много градове из България и Македония да му помага. След като завършил самоковското училище, постъпил в пловдивската гимназия (тогава баща му рисувал икони в пловдивската църква "Св. Богородица"). От 1838 г. до 1843 г. работи с баща си и чичо си Захарий в Рилския манастир икони и стенопис. През 1852 г. заминава за Киев да следва живопис (тогава приел името Станислав); от Киев отива в Москва, учи 3 години, а после в Петербург, където завършва (1856 г.) със сребърен медал за живопис на голо тяло. През 1859 г. се установява в Пазарджик. През 1862 г. изработва стенописи и икони в старозагорската църква "Св. Димитрий" (опожарена след въстанието); изображения от него има в Троянския манастир, в перущенската църква "Св. Архангел Михаил", в пловдивската "Св. Богородица", в цариградската "Св. Стефан" (Фенер), в пазарджишката "Св. Богородица" и в мн. др. манастири и църкви (София, Бобошево, Тулча, Самоков, Варна, Ловеч, Севлиево, Габрово, Карлово, Берковица, Троян, Пещера, Брацигово, Стрелча и др.). Най-много работи в Пловдивско и Одринско. Занимава се и с революционна дейност; общува с Васил Левски, Ангел Кънчев и Димитър Общи. Турците го арестуват (1877 г.); заточен в Цариград, където е убит в затвора. Най-хубава икона - "Св. Архангел Гавраил". Рисува също портрети на Ст. Захариев, д-р Ст. Чомаков, Найден Геров, д-р Г. Вълкович, г-жа Чомакова, Ив. Денкоглу и др. Във всички свои икони Доспевски спазва обичайните типове, установени от православната традиция, разработва фигурите, диплениците, архитектурата и пейзажа. И в иконата, и в стенописта стои по-високо от тогавашните светогорски и руски майстори. Като портретист е също даровит: умее да предаде вярно характера и физиономията, да оживи лицето с израз и да го одухотвори. Техниката му е гладка, класическа, споена. Доспевски е един от основателите на българската пейзажна живопис. Умира на 6 януари 1878 г. в Цариград.
1820 г.
Роден е Сава Хаджиилиев Доброплодни - български възрожденски педагог, книжовник и театрален деец. Учи в родния си град и в Цариград, където завършва с отличие Куручешменското училище (1842 г.). Учител в Котел и Шумен. В Шумен се запознава с полски и унгарски емигранти (Лайош Кошут). Подготвя книги за училището, обикаля из Централна и Източна България, отпечатва в Земун учебни ръководства (1853 г.). Предприема пътуване до Виена, Бърно, Прага и Карлсбад. След Кримската война е учител в Шумен, основател на четирикласното училище и негов пръв директор, председател на създаденото от него читалище, в което урежда театрални представления. От 1859 г. до 1862 г. е директор на полугимназията в Сливен. До и след Освобождението на България работи като учител в много селища, развива активна обществена дейност. Издава в-к "Нова българска пчела" (1887-88 г.). Член на БДК (дн. БАН) от 1881 г., почетен член от 1884 г. Автор на побългарената комедия "Михал" (1853 г.) и на други пиеси, които се играят през 80-те години, на "Кратка автобиография на С. И. Доброплодни" (1893 г.) - ценен извор за Българското възраждане. Умира на 19 април 1894 г. в София.
На тази дата умират:
1949 г.
Умира Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) – български писател класик. През 1895 г. напуска гимназията и става учител в родното си място. Роден е на 18 юли 1877 г. в с. Байлово, Софийско. Следващата година кандидатства в Рисувалното училище, но не е приет. Не успява да завърши и гимназията, но страстно чете, опитва да пише отрано стихове и разкази. За пръв път печата през 1895 г. През 1898-1899 г. е в родното си село. От 1899 г. е в София, където работи като журналист, издава списание "Селска разговорка". От 1903 г. с помощта на проф. Ив. Шишманов е назначен на служба в Университетската библиотека, а през 1906-1907 г. е командирован във Франция. От 1926 г. до 1944 г. е уредник на музея "Иван Вазов" в столицата. Участва в редактирането на вестник "Българан", списание "Слънчоглед", вестник "Развигор", детски издания. Член е на Българската академия на науките от 1940 г. Съчинения: "Разкази" (т. I, II, 1904 г., 1911 г.), "Гераците" (1911 г.), "Пижо и Пендо" (1917 г.), "Сборник от разкази" (1923 г.), "Земя" (1928 г.), "Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе" (1933 г.), "Ян Бибиян на луната" (1934 г.), "Под манастирската лоза" (1936 г.) и др.Елин Пелин е един от най-популярните български автори за деца.
1934 г.
Умира Отон Иванов (О. И. Хаджидинчов) - участник в българското национално-освободително движение. Учи в гръцко училище в Пловдив. Работи като часовникар в Станимака (дн. Асеновград) и в Пазарджик, където развива обществена и просветна дейност. Член на Пазарджишкия революционен комитет. Доверено лице на Г. Бенковски и др. апостоли, участва активно в подготовката на Априлското въстание (1876 г.). По време на въстанието организира дружини в родопски села, но е заловен от турците и заточен на о. Кипър. След Освобождението 1878 г. живее в Пещера и Пазарджик. Член на БТЦК, който подготвя Съединението 1885 г. По време на управлението на Ст. Стамболов (1887-1894 г.) се установява във Варна. Съдейства на З. Стоянов при събирането на материали за "Записки по българските въстания".
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;
