2017 г.
Парламентарни избори в Малта. Надпреварата печели Лейбъристката партия, начело с лидера Джоузеф Мускат.
2017 г.
Двоен терористичен атентат в Лондон. Микробус с трима мъже се врязва в хора на лондонския мост Лондон бридж, а малко по-късно нападателите слизат и нападат с ножове граждани в съседния квартал Бороу. При нападенията има 7 убити и над 40 ранени. И тримата нападатели са ликвидирани.
2015 г.
Раймондс Вейонис е избран от Сейма за президент на Латвия.
2015 г.
Големият адронен колайдер в Европейския център за ядрени изследвания CERN за първи път достига сумарна енергя от 13 TeV на насрещните снопове от високоенергетични протони.
2014 г.
В Сирия се провеждат президентски избори които спечелва Башар Асад.
2006 г.
Черна гора обявява независимост. Независимостта е обявена от парламента на тържествено заседание, на което е прието Решение за обявяване на независимост и Декларация за независима Черна гора. В решението се посочва, че Черна гора е независима държава с пълен международно-правен статут в нейните съществуващи граници. В подкрепа на двата документа гласуват депутатите от управляващата коалиция - Демократическа партия на социалистите и Социалдемократическа партия, както и от Гражданската партия, Либералната партия, Демократическия съюз на албанците и Демократическия съюз в Черна гора. В заседанието участва черногорският президент Филип Вуянович, премиерът Мило Джуканович, президентът на бившето държавно обединение Сърбия и Черна гора Светозар Марович и висши представители на съдебната власт. В залата на парламента не присъстват депутатите на Социалистическата народна партия, Народната партия, Сръбската народна партия, Демократическата сръбска партия и Либералния съюз, както и официални представители на Сърбия.
В референдума за независимостта на Черна гора, състоял се на 21 май 2006 г., право на глас имат 419 240 избиратели. На 31 май Републиканската комисия за организиране на референдума официално потвърждава резултатите от референдума за независимост на републиката - 55,5 % от гласоподавателите гласуват за независимостта на страната.
1981 г.
Папа Йоан Павел ІІ напуска болницата, след покушението извършено от Али Агджа, в центъра на Рим и станало тясно свързано с т.нар. „българската следа.”
1969 г.
По време на военни учения в Южно Китайско море самолетоносачът „Мелбърн” /Австралия/ разсича на две американския ескадрен миноносец „Франк Евънс”, при което загиват 74 души от екипажа.
1965 г.
Американският астронавт Едуард Уайт прекарва за първи път 22 минути в открития космос при полета на кораба „Джемини – 4”.
1962 г.
При самолетна катастрофа загиват 130 души. Чартърен полет на боинг 707 на авиокомпания Air France за Атланта, Джорджия катастрофира при излитането от летище Орли в Париж. Като по чудо две стюардеси, намиращи се в задната част на самолета, когато става катастрофата, успяват да се спасят. Три часа след катастрофата е намерен жив под отломките още един стюард, който обаче умира в болницата. Загиналите са предимно от американски произход - 121 члена на Асоциацията по изкуства в Атланта, пътувайки за дома си.
1961 г.
Във Виена се провежда първата среща на държавните глави на САЩ и СССР след 1945 г.
1959 г.
Сингапур получава независимост от Великобритания и е обявена за самоуправляваща се държава в състава на Общността. Република Сингапур е държава в Югоизточна Азия с териториална площ 581 кв. км. и население над 3 000 000 души. Официалните езици в страната са малайски, китайски, тамилски, английски.Столицата на държавата е Сингапур. Паричната единица - сингапурски долар. Законодателен орган - еднокамарен парламент. Основа на икономиката е външната търговия и промишлеността - електроника, текстил, корабостроене и кораборемонт, преработка на нефт. Чрез жп линия и шосета е свързан с Малайзия. Основни външнотърговски партньори са САЩ, Япония, Малайзия и др. Сингапур има силно развит туризъм (повече от 3,2 млн. туристи годишно). До 1819 г. островът е владение на султанат Джохору, а след това на Великобритания. От 1826 г.-1946 г. Сингапур е колония на Великобритания. През 1942-1945 г. държавата е окупирана от Япония. От 1959 г. е обявена за самоуправляваща се държава в състава на Общността. От 1963 г. до 1965 г. е в състава на Федерация Малайзия. На 9 август 1965 г. е провъзгласена за независима държава.
1950 г.
Френска експедиция покорява за първи път един от най-високите върхове в света – Аннапурна (8091 м).
1934 г.
Канадският физиолог Фредерик Бантинг - изобретател на инсулина, получава рицарско звание. Фредерик Бантинг е роден на 14 ноември през 1891 г. През 1916 г. завършва медицина в университета в Торонто. В периода 1916 г. – 1919 г. служи в канадската армия в медицински корпус. Награден е с “Военен кръст” за оказвана интензивна помощ на ранените във войната. След като завършва военната си служба продължава образованието си и през 1922 г. получава степен доктор по медицина. От 1921 г. работи в университета в Торонто в катедрата по физиология. През 1923 г. получава Нобелова награда по физиология и медицина за изобретението на инсулина съвместно с Дж. Маклеод.
1896 г.
В Москва е подписан секретен договор между Русия и Китай. Русия се задължавала да защити Китай от японска агресия, заради което получила правото да строи в Манджурия, Китайско- Източната ж.п. линия.
1875 г.
Изобретателят Александър Бел за първи път използвал две мембрани за управление на електромагнити, което позволявало да се предават звукови сигнали на разстояние.
1862 г.
В дните между 3 - 5 юни в Белград избухват сражения между местното население и войници от турския гарнизон в сръбската столица. По силата на Одринския мирен договор (1829 г.) Високата порта запазва правото да поддържа свои гарнизони на сръбска територия като гаранция за васалния статут на Сърбия. В стремежа си да извоюва пълна независимост сръбското правителство многократно се опитва да закрие тези гарнизони. Събитията от 3-5 юни са предизвикани от улично спречкване между сърби и турски войници, след което започват истински сражения. Възникналият конфликт е разрешен с помощта на европейските дипломати, които протестират срещу извършения от турците артилерийски обстрел на Белград. Българската легия участва в сраженията срещу турския гарнизон в Белград, спечелвайки си признателността на местното население.
1846 г.
По време на войната на САЩ срещу Мексико, селището Йерба-Буена преминава административно към САЩ. Населението му се състои от 375 бели и 83 негри, индианци и хавайци.Това селище дава основата на град Сан Франциско.
1098 г.
Воините от Първия кръстоносен поход след дълга обсада завземат малоазийската крепост Антиохия - ключ към превземането на Ерусалим.
На тази дата са родени:
1950 г.
Родена е Сузи Куатро - американска поппевица и китаристка. Свири от 7-годишна възраст. Звездата й изгрява през 1973 г. във Великобритания. Лансирана е от авторско-продуцентския тандем Ники Чин и Майк Чапмън (лансирали групи като “Суит” и “Смоуки”). Песните й са известни предимно в Европа през 70-те години. Осъществява съвместно турне в САЩ с А. Купър (1974 г.). В края на 70-те години се снима в американското телевизионно шоу “Щастливи дни”. Има издадени над 10 албума.
1906 г.
Родена е Жозефина Бекер - известна танцьорка и певица. Носител е на ордена на почетния легион. До 1925 г. работи в Ню Йорк. В Париж дебютира във "Фоли Бержер" (1926 г.) и се налага като една от звездите на мюзикхола. До 1930 г. прави гастроли в около 25 държави. През 1956 г. прекъсва артистичната си дейност, за да се посвети на благотворителни проекти; материалните нужди отново я връщат на сцената. Последно представление: "Историята на Жозефин Бекер" в зала "Бобино" в Париж. През 1970 г. посещава България с рецитал на "Златният Орфей".
1875 г.
Роден е Ото Леви - австрийски физиолог, доктор по медицина (1896 г.). Емигрира в САЩ през 1940 г. Установява химическата природа на предаването на възбуждането чрез синапс и ролята на ацетилхолина в този процес. Съвместно с Г. Х. Дейл е лауреат на Нобелова награда за 1936 г.
Ото Леви умира през 1961 година.
1865 г.
Роден е английският крал Георг V.
1864 г.
Роден е Ренсъм Олдс - създателят на „Олдсмобила”.Олдсмобил (на английски: "Oldsmobile", а на някои места името се среща "Olds + Mobile") е марка автомобили собственост на Дженеръл Мотърс. Основана е от Ренсъм Илай Олдс и се произвежда в САЩ от 1897 до 2004 г. В своята 107 годишна история тя произвежда 35,2 милиона автомобила заедно с 14 милиона построени във фабриката в Ленсинг. Когато е закрита Олдсмобил най-старата американска и една от най-старите световни марки, след Даймлер и Пежо.
Рънсен Олдс умира на 26 август 1950 година.
1832 г.
Роден е Шарл Льокок - френски композитор. През 1857 г. разделя с Ж. Бизе първата награда на организирания от Ж. Офенбах оперетен конкурс ("Доктор Мирокъл"). Дълго време след това произведенията му нямат успех. Известност му донася оперетата "Чаен цвят" (1868 г.). Заедно с Ж. Офенбах Льокок е един от най-популярните френски композитори от оперетния жанр. Със своята лиричност и хумор оперетите му се доближават до битовата комедия и развиват традициите на френската комична опера. Създава повече от 50 оперети, сред които по-известни са "Дъщерята на мадам Анго" (1872 г.), "Жирофле-Жирофла" (1874 г.) и др. Умира на 24 октомври 1918 г. в Париж.
1819 г.
Роден е Ян Бартолд Йонгкинд - холандски художник и график. Учи в Хагската художествена академия от 1837 г. и в Париж в годините между 1846 -1849 г. Работи в Холандия (1855 г.-1860 г.), Белгия (1866 г.-1869 г.) и Франция. Реалистичното му творчество оказва влияние на първите импресионисти. Работи като акварелист и офортист. Умира на 9 февруари 1891 г. в Кот Сен Андре, Франция.
1804 г.
Роден е Ричард Кобден - британски политик, идеолог на промишлената буржоазия, лидер на фритредерите, фабрикант. Един от ръководителите на Организацията против хлебните закони (осн. 1838 г.). Депутат в Камарата на общините (1841-1857 г., 1859-1865 г.). Бори се за отмяна на привилегиите на земевладелската аристокрация. Защитава системата на неограничената конкуренция и пазарното регулиране на икономиката. Противник е на трудовото законодателство и профсъюзите. Взема участие в организацията на много световни конгреси за мир (1848-1851 г.). Умира на 2 април 1865 г. в Лондон.
1761 г.
Роден е Хенри Шрапнел – офицер от британската армия. Той е създателят на артилерийския снаряд с картеч, наречен на негово име.Шрапнелът е снаряд с готови порязващи елементи и е използван за първи път от англичаните срещу холандците в Суринам. Хенри Шрапнел умира на 13 март 1842 година.
1749 г.
Роден е Никола Апер - сладкар, и майстор-готвач, поставил основите на консервирането на храните. Апер умира през 1841 година.
На тази дата умират:
2016 г.
Умира Мохамед Али, легендата на бокса. Олимпийски шампион от Олимпийските игри в Рим 1960 година в „полутежка“ категория, трикратен Световен шампион по бокс за професионалисти в категория „тежка“ (1964 г.,1974 г. и 1978 г.). През 1999 г. „Sports Illustrated“ и BBC обявяват Али за „спортист на века“. От 2002 г. има звезда на Холивудската алея на славата.
2001 г.
Умира Антъни Куин (псевд. на Антони Рудолф Каксака) - американски актьор от мексикански произход. Роден е на 21 април 1915 г. в Чихуахуа, Мексико. Дебютира в “Парола” (1936 г.). Играе второстепенни роли в уестърни на Сесил де Мил, в които талантливо пресъздава образи на мексиканци и индианци - “Човекът от равнината” (1937 г.), “Юниън Пасифик” (1939 г.). Най-добрите му изяви през този период са в “Кръв и пясък” (1941 г.), “Черният лебед” (1942 г.), “Инцидентът в Окс Боу” (1943 г.), “Бъфало Бил” (1944 г.). Печели “Оскар” през 1953 г. за поддържаща мъжка роля във филма “Пътят”. Опитва в режисурата, довършвайки последния филм на Мил “Пиратът” (1958-1959 г.). Снима се още в: “Под три флага” (1951 г.), “Вива Сапата!” (1952 г.), “Одисей” (1954 г.), “Див е вятърът” (1955 г.), “Жажда за живот” (1956 г., “Оскар” за главна мъжка роля), “Парижката Св. Богородица” (1957 г.), “Синдбад Мореплавателя” (1958 г.), “Последният влак от Гън Хил” (1959 г.), “Бели сенки” (1960 г.), “Реквием за един боксьор от тежка категория” (1961 г.), “Оръдията на Навароне” (1961 г.), “Барабас” (1963 г.), “Зорба Гърка” (1964 г.), “Отряд без контрол” (1965 г.), “Хепънинг” (1966 г.), “Авантюристът” (1967 г.), “Тайната на Санта Виктория” (1968 г.), “Обувките на рибаря” (1969 г.), “Последният воин” (1970 г.), “Дон Анжело е мъртъв” (1973 г.), “Един път е малко” (1973 г.), “Марсилски заговор” (1974 г.), “Мойсей” (1975 г.), “Исус от Назарет” (тв, 1976 г.), “Прехвърлянето” (1978 г.), “Гръцкият тайфун” (1978 г.), “Децата на Санчес” (1979 г.), “Саламандър” (1981 г.), “Големият риск” (1982 г.), “Удовлетворението” (1985 г.), “Отмъщението” (1990 г.), “Последният екшън герой” (1993 г.), “Магьосникът” (1993 г.), “Да обикнеш някого” (1994 г.), “Разходка в облаците” (1995 г.), “Седемте прислужника” (1996 г.), “Кметът” (1996 г.), “Отмъщението” (2001 г.). През 1973 г. издава мемоарите “Първородният грях”, а след това пише романа “Мама Лучия”. Изявява се като художник и скулптор.
1989 г.
Умира Аятолах Хомейни - шиитски духовник и идеен ръководител на ислямската революция в Иран през 1978-1979 г. Рухолах Мусави Хомейни е роден на 17 май 1900 г. в Хомейн, макар, че точната му рождена дата е оспорвана. Обявен е за аятолах през 1950 г. Поради критиките си към режима и заради участието си в бунт, през 1963 г. е принуден да напусне страната. Първоначално пребивава в Турция, а по-късно в Наджаф (Ирак). До 1978 г. остава в Ирак, където организира иранската опозиция. Принуден е от Саддам Хюсеин да напусне страната, поради което се установява във Франция.
От Париж се връща на 1 февруари 1979 г. поради революцията в Иран. 11 дни по-късно Хомейни поема властта и обявява Иран за Ислямска република.
Още през първата година Хомейни налага строги религиозни порядки в иранското общество. Левите и монархистични групи са преследвани и принуждавани да емигрират, a либералните религиозни групи са силно ограничавани. При налагане на своята власт Хомейни разчита на паравоенни милиции.
Хомейни умира на 3 юни 1989 г. Погребан е в мавзолей в южната част на Техеран.
1977 г.
Умира сър Арчибалд Вивиан Хил - английски физиолог, член на Лондонското кралско дружество (от 1818 г., през 1935-1945 г. е секретар). Лауреат е на нобелова награда за физиология и медицина за 1922 г. (заедно с О. Майерхоф). Завършва Кеймбриджкия университет (1907 г.). През 1914-1919 г. преподава физическа химия в Кеймбриджкия и физиология в Манчестърския университет. През 1920-1923 г. е професор по физиология в Манчестърския университет, през 1923-1925 г. е професор по физиология в университетския колеж в Лондон. Председател е на Дружеството за подкрепа на науката и образованието (1946-1963 г., от 1963 г. е президент). Основните му трудове са по термодинамика на мускулната дейност и механизмите на мускулното съкращение. Усъвършенства термоелектрическия метод за измерване температурата в мускулите и създава редица точни прибори за изучаване на топлообразуването в нервите и мускулите. Въвежда понятията “кислороден дълг” и “устойчиво състояние” като характеристики на връзката между потреблението на кислород и отстраняването на продуктите на разпада в мускулите.
1975 г.
Умира Ралф Глийсън - създателят на музикалното списание „Ролинг Стоунс”. Роден е през 1917 г.
1963 г.
Умира папа Йоан XXIII. Светското му име е Анжело Джузепе Ронкали. Роден е на 25 октомври 1881 г. От 28 октомври 1958 г. е избран за Папа. Заема важни църковни постове: папски делегат в България, Гърция и Турция, нунций във Франция. Наричан е още Червения папа. Започва дипломатическата си кариера през 1925 г. като папски визитьор (дипломатически представител) в София, където по-късно става делегат и остава до края на 1944 г. Противник е на "студената война", проповядва мир и дружба между всички страни и народи на земята. През 1962 г. свиква Втория Ватикански събор. Привърженик е на "обновяването" на Църквата, за да се приспособи към условията на съвременното общество.
1946 г.
Умира Михаил Иванович Калинин – руски държавник. Той е роден на 19 ноември 1875 г. в с. Верхная Троица, дн. Кашински район, Калининска област. Михаил Калинин е председател на ВЦИК от 1919 г., на ЦИК на СССР от 1922 г., председател е на Президиума на Върховния съвет на СССР (1938 г.-1946 г.). През 1896 г. е стругар в Путиловския завод, където организира кръжок в състава на ленинския Петербургски “Съюз за борба за освобождение на работническата класа”. Многократно е арестуван, интерниран и изселван от царския режим. През 1906 г. е член на Петербургския комитет на РСДРП. Поддържа т. нар. Ленинското крило на IV конгрес на РСДРП (1906 г.). През 1910 г. е арестуван и изгонен от Русия. На VI (Пражка) конференция на РСДРП (1912 г.) е избран за кандидат-член на ЦК на РСДРП. Участва в основаването на в-к. “Правда” и във Февруарската революция през 1917 г. На VIII конгрес на РКП (б.) през март 1919 г. е избран за чл. на ЦК на РКП (б.), а след смъртта на Я. М. Свердлов е председател на ВЦИК. След ХIV конгрес на ВКП (б.) (1925 г.) е в състава на Политбюро на ЦК на ВКП (б.). Калинин влиза в най-близкото обкръжение на Сталин. Изтъкван е на преден план като “човек от руския народ”, на практика - марионетъчна политическа фигура. През 1931 г. гр. Твер е наречен на негово име. Погребан е до Кремълската стена.
1924 г.
Умира Франц Кафка – чешки писател. Той е роден на 3 юли 1883 г. в Прага. Определян е като един от “тримата влъхви” на модерната западноевропейска проза (заедно с М. Пруст и Дж. Джойс). Кафка учи в гимназията в Старе место, Прага. От 1901 г. следва в Юридическия факултет на Немския университет в Прага. Дипломира се като доктор по право. От 1907 г. е на работа в застрахователното дружество “Асекурациони дженерали”. Пътува до Париж и Берлин с М. Брод през 1910 г. Запознава се с Ф. Бауер, а през 1913 г. - с Г. Блох. През 1914 г. сключва официален годеж с Ф. Бауер, който по-късно разтрогва. Запознава се с Ю. Вохризек през 1918 г., с която се сгодява, но през 1920 г. разтрогва годежа. През 1922 г. се пенсионира по болест. Умира след продължително лечение в различни санаториуми. Автор е на съчиненията: “Съзерцание” (1912 г.), “Преображението” (1915 г.), “Пред закона” (1915 г.), “Присъдата” (1916 г.), “Селски лекар” (1919 г.), “В наказателната колония” (1919 г.). Романите му “Америка”, “Процесът” и “Замъкът” (незавършени), както и неговите дневници и писма, излизат посмъртно.
1899 г.
Умира Йохан Щраус - австрийски композитор, диригент и цигулар. Той е роден на 25 октомври 1825 г. във Виена. След смъртта на баща си обединява семейните оркестри и многократно обикаля с концерти Европа и Америка. Известно време ръководи концертните сезони в Павловск (до Петербург) (1856-1865 г., 1869 г., 1872 г.). След 1866 г. изнася концерти в Петербург и Москва. С руската тематика са свързани произведенията му “Прощаване с Петербуг” (1858 г.), полката “В павловската гора” (1869 г.), валсът-фантазия “Руското село” (1873 г.). Обогатява танцовата музика с разнообразни произведения (ок. 500 валса, полки, кадрили и др.). Създава класическия виенски валс и е наречен от съвременниците си “кралят на валса”. Мелодиите на най-хубавите му валсове (“На хубавия син Дунав”, “Животът на артиста”, “Случки във Виенската гора”, “Виенска кръв”, “Есенни гласове”, “Вино, любов и песни”), полките (“Трик-трак”, “Пицикато полка”) са популярни в целия свят. Създава класическите образци на виенската оперета. Сред произведения му са: “Прилепът” (1874 г.), “Една нощ във Венеция” , “Цигански барон” (1885 г.). Композитори, диригенти и негови помощници са по-малките му братя Йозеф (1827 г.-1870 г.) и Едуард (1835 г.-1916 г.).
1890 г.
Умира Оскар Колберг - полски етнограф и композитор, основател на полската фолклористика. Учи във Варшава и специализира музика в Берлин. Събира и изследва богат материал от полска народна поезия, култура и бит. Автор е на много обработки на народни мелодии и танци за пиано. Издава сб. “Народни песни в обработка за пеене” (2 части, 1842 г.) и “Песни на полския народ” (1857 г.). Научна стойност имат етнографските му изследвания: “Народ, неговите обичаи, начин на живот, език, предания, пословици, обряди, поверия, развлечения, песни, музика и танци” (23 т., 1865-1890 г.), “Етнографски картини” (1882 г., по време на живота му излизат 11 тома). Автор е на музика за театрални постановки, танци, фантазии и етюди за пиано, романси и обработка на народни песни, публикува много статии за полския музикален фолклор, народни инструменти в полския периодичен печат и във “Всеобща енциклопедия”.
1875 г.
Умира Жорж Бизе - френски композитор. Роден е на 25 октомври 1838 г. в Париж, в семейство на музиканти. Син е на учител по пеене. Един от най-значителните представители е на френското оперно творчество от втората половина на XIX в. На 17 години създава известната "Симфония в до мажор", а през 1857 г. печели с "Доктор Миракъл" обявения от Жак Офенбах конкурс за оперета. Същата година завършва Консерватория и с кантата си "Кловис и Клотилда" печели Римска премия. В Италия е от 1857 г. до 1860 г. Създава комичната опера "Дон Прокопио", операта "Гуслата на емира", оркестрови и инструментални пиеси, кантатата "Васко да Гама". Усилено продължава да твори и след завръщането си в Париж: "Ловци на бисери" (1863 г.), "Красавицата от Перт", "Джамиле", музиката към "Арлезианката" от А. Доде, "Кармен". При първата постановка през 1875 г., театър "Опера Комик", Париж операта не е приета от публиката, но постановката във Виена е посрещната с изключителен ентусиазъм. Умира 3 месеца след премиерата на "Кармен".
1826 г.
Умира Николай Михайлович Карамзин - руски писател, публицист и историк. Той е роден на 12 декември 1766 г. в с. Михайловка, Оренбургска област. Син е на помешчик от Симбирска губерния. Получава образование в частен пансион в Москва, където учи до 1783 г. Посещава лекции в Московския университет. Върху формирането на мирогледа и литературните схващания на Карамзин влияят философията на Просвещението и творчеството на английски и немски писатели сантименталисти. Той публикува множество преводи и оригиналната повест “Евгений и Юлия” (1789 г.) в сп. “Детско четене за сърцето и разума”. Сближава се с руски масони от обкръжението на Н. И. Новиков, но скъсва с тях през 1789 г. и пътешества из Западна Европа. След завръщането си в Русия издава “Московски журнал” (1791 г.-1792 г.), в който публикува - “Писма на руския пътешественик”, повестите “Лиодор”, “Бедната Лиза”, “Наталия - болярската дъщеря” и др. Внимателно следи Великата Френската революция. Разочарован е от периода на Якобинската диктатура (1793 г.-1794 г.). Одобрява буржоазния ред, запазен и заздравен от Наполеон I. При царуването на Павел I е принуден да не публикува нищо. След смъртта му обнародва в своето сп. “Вестник на Европа” умерена консервативна програма. Литературната дейност на Карамзин, признат за лидер на руските сантименталисти, изиграва определена роля в разработването на проблемите за личността в руската литература и от проблемите на историята от средата на 1790 г. Историческите му схващания се определят от рационалистичните представи за хода на общественото развитие: човешката история е история на всеобщия прогрес, чиято основа е борбата на разума със заблуждението, на просвещението с невежеството. Основен способ за обясняване на историческите събития при Карамзин е психологическият анализ. Издава 18-томна “История на Русия”, която е нов етап в развитието на дворянското направление в руската историческа наука. Историческата концепция на Карамзин се превръща в официална концепция на Руската империя.
1605 г.
Умира Ян Замойски - полски държавник. Роден е на 19 март 1542 г. Следва в университетите в Париж, Рим и Падуа. Кралски канцлер е от 1578 г. и велик кралски хетман (от 1581 г.). Един от инициаторите е за съставянето на "Хенриковите артикули" (1573 г.) и "Пакта конвента" (1573 г.). Съдейства за избирането на полския престол на Стефан Батори, играе важна роля в организирането на неговите походи срещу Русия. Решителен противник е на Хабсбургите. Разбива под Бичин (1588 г.) и взема в плен претендента за полския престол ерцхерцог Максимилиан.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;
